ЗА ЩАСТИЕ, МАДАМ, НИЕ С ВАС НЯМА ДА СМЕ ЖИВИ ДА ВИДИМ!

Самият Енгелс, буржоа пар екселанс, продава фабриките на баща си в Манчестър, за да води живот на «gentleman of liesure», прескачайки от време на време до Париж поради неговата слабост към млади продавачки.

Благодарение на неговата помощ, Маркс може да си позволи да кисне в британските библиотеки по цял ден години наред – и да изследва класическия капитализъм. Но той си позволява и друго – да забремени икономката на семейството си, яка германка, без която болнавата Джени, жената на Маркс, не би могла с нищо да се оправи: седем деца, три от които починали. Семейството преживява и с помощи от майка й.

По време на едно от пътуванията на Джени до майка й в Германия Маркс забременява икономката, която е същевременно и слугинята, и готвачката, и гледачката (да я наречем жена за всичко). Ужасен от възможните последствия ако жена му разбере, Маркс  убеждава приятеля си Енгелс да приеме бащинството на детето. Приятел в нужда се познава – и той приема.

До тук случаят звучи като сценарий на пошъл френски филм, и партийния елит по времето на комунизма на никого не е позволявал да вади на показ тая пошлотия, очевидно защото иначе Маркс би изглеждал по-малко бог.  Сценарият обаче продължава.

Джени научава за забременяването и за смело изпъчилия се напред като баща Енгелс. Тя е възмутена и започва истински да го презира. Тя, впрочем, така и не узнава до края на живота си кой е истинския баща. Хеле, в края на краищата една от дъщерите на Маркс, която обожава баща си, научава след смъртта му от Енгелс, че баща на детето е Маркс. Тя е съсипана. По-късно нещастна любов я довежда до самоубийство. За брат й нито Маркс, нито Енгелс не си мръдват пръста – той остава обикновен работник, има две деца и умира рано.

Като за достоен финал на тоя сценарий,  да се върнем на гуляя, за който стана дума в началото. «Капиталът» е вече новата икономическа  библия, смесена с трудно смилаеми “mumbo-jumbo”концепции от юдаизма; Маркс е вече разочарован от британската работническа класа, тъй като тя не се показва готова да прегърне социализма. Напротив, тя го намира  за «nonsense” и е готова (по думите на Маркс) да зареже всякакви идеали за два шилинга увеличение на надниците.

Та на гуляя до Маркс се приближава негова почитателка, едно от ония същества, които като вентузи се лепят до някой мъжки бог и го пита:

- Е, кажете сега, хер Маркс, как ще изглежда едно ново социалистическо общество в бъдещето?

Маркс се усмихва, махва с ръка и казва:

- За щастие, мадам, ние с вас няма да сме живи да видим.

Тогава Маркс не би могъл да знае, че от всички възможни будали Ленин е единствения, който не взима «Капиталът» като теория и констатация за капитализма на деветнайстия век, а като новата библия. Това е човекът, който обръща Русия нагоре с краката.

КУЛАЦИ ПИШАТ ПИСМО НА СУЛТАН ЛЕНИН

Бившият шеф шеф на пропагандния отдел на Червената армия Дмитрий Волкогонов, написал три невероятни биографии на Ленин, Сталин и Троцки и навлекъл върху себе си ненавистта на цялата остатъчна комунистическа пасмина в Москва,  го описва така:

«Въоръжени с марксизма, Ленин и последователите му считат, че в името на щастието на бъдещите поколения всичко е позволено и морално оправдано: износ на революции,гражданска война, неограничено насилие, експерименти с обществото. Руските революционери (както Маркс) справедливо излагат на показ старите злини на човешкото съществуване – експлоатация, неравноправие, липса на свобода. Когато обаче се сдобиват с възможността да премахнат тия злини ленинистите установяват нова, едва прикрита форма на експлоатация чрез властта на държавата. На мястото на социалното неравноправие идва бюрократичното неравноправие; вместо класова несвобода идва тотална несвобода. Ленинската версия на марксизма беше толкова набивана в Русия, че стана нещо като светска религия.»

Така и Луначарски описва Ленин: «Интелектът на Ленин е толкова силен, че сияние се излъчва от темето му!»

Дмитрий Волкогонов обаче продължава по следния начин:

«В края на краищата, ленинските обещания за велик прогрес се превърнаха във велика изостаналост. Основателите на руския марксизъм Георги Плеханов, Вера Засулич и Лев Дайх в «Отворено писмо до петроградските работници» от 28 октомври 1917 пишат пророчески, че «революцията е най-голямото историческо нещастие, че тя ще предизвика гражданска война, която накрая ще я принуди да отстъпи много по-назад от завоеванията си през февруари 1917».

Ленинизмът не  е действал само в националните си граници. С помощта на Коминтерна, основан в Москва през март 1919 и представляващ фактически международна секция на руската компартия, той опитва да започне революции навсякъде, където той мисли, че може. През юли 1920 той телеграфира на Сталин в Харков: «Положението в Коминтерна е прекрасно. Зиновиев, Бухарин и аз вярваме, че ние трябва веднага да подтикнем Италия към революция. По мое мнение ние трябва да съветизираме Унгария, а също така Чехословакия, Румъния и България. (Полша не е включена, понеже Червената армия яде бой под Варшава, и то от социалиста Пилсудски.( Бел. авт.).»

 

 И ето един ден, когато Волкогонов се е ровел в архивите на ЦК, за да проумее какъв е бил марксизма, задействан от сияйния мозък на Ленин, той намира няколко писма от заточени  селяни, обявени за кулаци и забити в клоаката на Сибир. Ще ви цитирам дословно едното:

«Молба от изселниците в Северо-Двински район, окръг Котлас, в лагера Макариха. Ние ви молим да разгледате нашите случаи и да ни кажете с какво сме заслужили да ни тормозите и да ни подигравате тук? Как може ние да произвеждаме толкова зърно и да помагаме на държавата, а сега не струваме за нищо? Ако сме толкова ненужни, тогава ни изпратете в чужбина, понеже тук нас ни заплашва глад и всеки ден ни опират пистолет на гърдите, и ни заплашват с разстрел. Една жена беше набучена с щик, а двама мъже бяха разстреляни . Всичко за шест седмици 1,600 души загинаха.

Масите искат да пратите комисия да ни инспектира и да види условията, при които живеем. Един добър селянин гледа говедата си по-добре, а ние газим вода и пясък пада върху главите ни отгоре, ние никога не си сваляме дрехите, хляб няма, те ни дават триста грама, вода изобщо няма и ако това продължи още месец от нас никой няма да остане.

Никой в Русия не страда от това, че ние вадехме много жито! Ние мислим че е точно обратното. Ние никога не сме имали загуби на зърно, но сега губим всичко и така както се отнасят с нас е просто идиотски. Не виждате ли какво става? Те ни взеха всичко и ни изселиха. Никой няма полза от това и Русия запада.

Ние Молим Централния Изпълнителен Комитет да види положението, в което са кулаците в Макариха: землянките падат върху нас и са пълни с лайна, хората умират, от тук излизат по тридесет ковчега на ден. Тук няма нищо: нито дърва за землянките, нито топла вода, нито храна, няма баня да се измием, само триста грама хляб и това е всичко. С 350 души в землянка ние боледуваме само от въздуха, който дишаме, особено бебетата, и така вие измъчвате невинни хора.»

«Както Ленин обещава» – казва Волкогонов - «ралото на революцията «обръща Русия наопъки. Всички писачи на подписани и анонимни молби, и дори на поеми, молят напразно да бъдат освободени, също толкова пренебрегнати от режима, колкото и другите, които не са писали. По думите на Ленин, «те са дребната буржоазия, главните врагове на революцията. Ако те не са ликвидирани, те трябва да бъдат превъзпитани, да се научат на социализъм независимо от цената. Болшевиките вярваха, че тоя напън към социализма не можеше да стане без гилотината, тоест цената оправдава средствата.»

Под думата «комунизъм» в българският етимологичен речник, издаден от Българската Академия на Науките в 1979 година, има следното обяснение: «висша обществено-икономическа формация, която сменя капитализма, втората фаза на комунистическото общество».

В лагера Макариха и до днес не могат да преброят колко са измрелите.