Николай ФлоровСкриха го така, както криеха и себе си, тоест като раздуваха подвизите си, лъжеха за миналото си и се изписваха на ангелчета, за да минат като «народни верни синове».
Да видим сега как го описва Дмитрий Волкогонов, този бич за лъжата, висшия пропагандатор на Червената армия, равен само на Гьобелс, в своята книга «Ленин, нова биография». Какво може да измъдри човек като него, видял истината в очите в тайните архиви на КГБ и на царската Охранка и минал през целия катарзис на измамената му комунистическа вяра? Ето какво.
«Предците на Ленин идват от руски, калмукски (монголски), еврейски, германски и шведски родове, представяйки по тоя начин самата руска история – славянско начало в азиатска смес, еврейска добавка към националния интелект, заедно с немска и шведска западно-европейска култура.»
Калмукският, тоест монголският произход на Ленин идва с женитбата на прадядо му за млада монголка. В ранните му портрети азиатската му мордичка личи доста ясно, за да бъде по-късно пренагласена от сталинските скулптури да прилича на неразбиваема противотанкова мутра с ръка сочеща бъдещето. Монголците през цялото време на болшевишката си история са знаели, че той има монголска жилка, но не и руснаците, чиито замъглени от водка мозъци са били лесни за обработка от болшевишката пропагандна машина, създали мита за неговия скромен и почти беден произход. Фамилията Улянови обаче е доста имотна, живее в голяма къща и притежава много земя. Да дадем думата на Волкогонов:
«Генетичният подбор в историята е спонтанен и мистериозен, но в тоя случай трябва да отворим скоби. След смъртта на Ленин секретариатът на ЦК натоварва по-старата му сестра Ана Елизарова да събере всички възможни материали и да напише окончателна история на фамилията Улянови. Ана, която е една от основателите на института «Ленин», се захваща с работата и скоро открива това, което и аз открих, а то е, че в полицейския отдел на Петербург имаше огромен архив за произхода на майка й, заедно с много друга информация. Осем години по-късно тя все още не е споделила откритията си с никого. В 1932 обаче, тоест две години преди да почине, тя неочаквано разказва всичко, което е научила, на Сталин и му заявява, че иска това да се публикува. Тя е знаела, че прадядо й Мойше Итцкович Бланк е роден в Староконстантинов, че двамата му сина Абел и Срул са приели християнството и са променили имената си на Дмитри и Александър и че в 1820 и двамата са били приети в медицинско-операционната академия на Петербург, която завършват в 1824.
В писмото си до Сталин Ана пише: “За вас може би не е тайна, че документите за нашия дядо показват, че той произхожда от бедно еврейско семейство и че той е бил, както показва неговото кръщелно, син на житомирския търговец Мойше Бланк». След това тя предлага идеята, че «тоя факт би могъл да послужи като помощ в борбата срещу анти-семитизма». Като парадокс за марксист, който вярва първо в обществената среда и не в наследствения фактор, тя също излиза с твърдението, че еврейския произход на Ленин «е още едно потвърждение за изключителните качества на семитската раса, нещо, в което Илич (Ленин) винаги е бил убеден... Илич винаги е ценял високо евреите.» Твърдението на Ана обяснява например защо Ленин е давал на чужденци, и специално евреи, интелектуално отговорни постове, оставяйки дребните дела на «руските глупаци».
Съгласно генерал Поскребишев, бившият шеф на главното политическо управление на армията, Мария, сестрата на Ана, дава писмото на Сталин и чака търпеливо той да го прочете. Отговорът му е категоричен и безпрекословен: «Абсолютно нито една дума на никого за това писмо!» Някъде около година по-късно обаче, Ана отново отива при Сталин като заявява, че «...в института «Ленин», както и в Института за Изследване на Мозъка... са признали отдавна изключителните качества на тази раса и огромната полза от смесени бракове с нея. Самият Илич високо цени техните революционни качества, «тяхната упоритост в борбата», както той казва, в противовес на по-разпуснатия и нестабилен характер на руснаците. Той често подчертаваше, че голямата организираност и сила на революционните райони в южна и западна Русия са били възможни точно поради факта, че петдесет процента от техните членове са евреи».
Този русифициран грузинец Сталин обаче не би позволил никога да се разбере, че Ленин има еврейски корени и изричната му забрана остава в сила».
По нататък Волкогонов казва следното:
«През ноември 1937 писателката Мария Шагинян публикува статия в московското списание «Новый мир» като първа част от нейните изследвания върху произхода на фамилията Улянови. Статията минава незабелязано, но в 1938 тя публикува същия материал като роман, базиран на факти, под заглавие «Родът Улянови», в който се разглеждат корените на фамилията до раждането на Ленин. Този път реакцията е безмилостна. Първо книгата е разгледана от група старши членове на съветския писателски съюз, който я обявява за «идеологически опасна» творба от «дребно-буржоазен» тип. Месец по-късно (август 1938) президиумът на съюза се събира и обявява, че «чрез прилагането на псевдо-научни изследователски методи за така нареченото «родово дърво» на Ленин, другарката Шагинян дава изопачена представа за националния характер на Ленин, най-великия пролетарски революционер, гения на човечеството, който произхожда от руския народ и е негова гордост.
Разправата с хората, отговорни за публикуването и разпространението на книгата, беше безмилостна, а в 1972 всичките 284 страници с документи за произхода на Ленин бяха събрани от различните архиви и преместени в специалните колекции на Централния Комитет.”
По-нататък Волкогонов описва рода Улянови откъм неговата немска страна:
«Германският клон в произхода на Ленин е също интересен. Съгласно Леонхард Хаас, швейцарски историк и предишен директор на швейцарската архивна служба, фамилията Грошопфс, всички до един богати буржоа, идват от северна Германия и са известни с няколко личности в немската история: прадядото на Ленин, Й.Г.Грошопфс, е бил представител на германсмката търговска компания «Шаде». Други предци на Ленин включват И. Хофер, добре известен теолог, а също и Ернст Куртиус, учител на Кайзер Фридрих Трети и полевия генерал Валтер Модел, спечелил прякора «Огнения генерал на Фюрера» като един от дръзките командващи нап Вермахта в операциите му под Москва в 1941.
Шведската жилка на Ленин включва преди всичко занаятчии, майстори на перуки, шапки и шивачи, произхождащи от богат бижутер на име К.Ф. Естедт, живял в Упсала и снабдявал двора на Крал Густав Четвърти към края на 18-ти век.»
За ранните години на Ленин Волкогонов, за разлика от болшевишките му биографи, прави следните наблюдения:
«Много е писано за образованието на Ленин, една част от което е верно, но неизменно преувеличавано и подсладено. Някои от тия автори стигат до там да пробутват, че гения на Ленин се е изявил когато той е бил още в пелени. Окуражаван от семейството си и от учителите, Володя Улянов се изгражда върху силно интелектуална основа. Но той също така придобива и голямо самочувствие и чувство за превъзходство над съучениците си. Не че е бил суетен, но той съвсем не е прикривал «моралното» право за превъзходс тво, което той е считал за неоспоримо негово. С други думи, още от ранните си години той е показвал нетолерантност към чуждото мнение. Един от неговите приятели от детинство на име В.В.Водоносов си спомня, че след посещение на семейство Улянови той е разбрал, че с Ленин е невъзможно да си близък приятел, и го описва като грубиян в споренето, изключително самоуверен и самомнителен, както и надут понеже в семейството му са го считали за гений и за безгрешен авторитет извън него.»
Такъв го познават всички през целия му политически живот и това са качествата, с които той е подложил Русия на цялата дългогодишна касапница, тоест безпрекословност, неоспоримост, непоносимост към мнението на другите и безкомпромиснос т. По тия качества ще познаете всеки български комунист и днес – една удивителна смес от заповедническа грубиянщина, преливаща лесно в насилие, от една страна, и морално двуличие на зле прикрити примитивни инстинкти, от друга.
Това е школата на Ленин и неговите последователи.