Атанас Далчев и Радой Ралин

Скръбта на поклонението му описва в „Дневника“ си Борис Делчев:

„Опело в църквата „Св. Седмочисленици“ с участие на петима свеще-ници. Църквата е препълнена с хора до самия изход, все от интелектуал-ните среди. Необикновено голям брой писатели, както при никое друго погребение. Но нито един от ръководството на Съюза, очевидно не слу-чайно. Отбелязвам вече за втори път след погребението на Митропулос присъствието на Ал. Геров, който има панически страх от мъртъвци и на погребения не ходи.

Накрая доста хубаво слово от един млад свещеник. Макар общо и в стила на църковното красноречие, засегна и литературната дейност на Далчев. Стана ясно, че е чел книгите му, а по всичко изглежда е бил и не-гов познат – навярно един от многото му събеседници. [...]От църквата отидохме с Ягодов в съюзното кафене – едно за да го успокоя (макар и по-малко, той още се тресеше), и друго, за да пия чай, понеже ми беше студено. Там видях некролога за Далчев от приятелите му,където е и моето име (без някой да ме е предупредил). Направи ми впечатление, че и тук управляващите не са застъпени проведен е принципът на действителната близост. Споделих с Марий това и той ми каза, че подборът бил направен от Радой Ралин. Имало и такива реплики: предлага се дадено име, Радой казва: „Не може.“ Предлагащият настоява: „Той (следва името) обичаше Далчев.“ – „Да, отвръща Радой, – но Далчев не го обичаше.“ Така се стигнало да този резултат. [...]

Едва вечерта прочетох в „Работническо дело“ официалния некролог за Далчев. Подписан е от хора, повечето от които не го знаят и не са гочели (политиците), отричат поетиката му (Г. Караславов, А. Тодоров, Слав Хр. Караславов) и по един или друг начин савоювали с него (П. Зарев, Б. Райнов, Хр. Радевски, тук още веднъж Г. Караславов). Далчев е наречен „един от най-бележи-тите майстори на българското художествено слово“, но е премълчано, че този майстор не е получил у нас никаква награда за своите книги. За да бъде осветен, въздигнат е в чин „поет реалист... продължил гражданска-та линия на нашата литература.“ Щом е тъй, пита се човек, кои наши поети не продължават тази ли-ния? И накрая – поклонението на... гроба му, понеже не искаме да е в църквата, където той, продължителят на гражданската линия, е пожелал.

Добре че нямаме чувство за хумор и не можем да се огледаме.”

На 17.I.1983 г. се навършват пет години от смъртта на духовния баща на Радой – Атанас Далчев – един от най-големите български поети и преводачи, чиято скулптурна фигура се издига в Унгария, сред десетте най-ярки прево-дачи на един от най-големите техни поети  Шандор Петьофи. Този български творец никога не получава полагащото му се признание в родината си. За Радой Далчев пък надписва една от стихосбирките си: „На Радой – моя опора и моя гордост – с бащинска обич!“ На 12 юни 1984 е 80-тата годишнина от рождението на Атанас Далчев. По този повод Радой организира литературно честване в зала 9 на НДК. Според договора, сключен с Народния дворец на културата, са предвидени 10 пред-ставления. Юбилейният спектакъл с фрагменти и спомени е именуван по стих на Далчев: „И сърцето най-после умира.“ Режисьор на спектакъла е Крикор Азарян.

Радой участва като изпълнител, произнася и кратко слово, посветено на поета, двама актьори четат негови стихове, а на голям екран зад участниците са прожек-тирани изображения на Далчев с неговата запомняща се усмивка. Сред присъст-ващите са децата му, почитатели, сред които много млади хора. В края на предста-влението публиката се изправя на крака и дълго, дълго аплодира спектакъла. На 06.VI.1994 г. – в чест на 90-годишнината от рождението на Далчев, Радой като самотен дарител внася в Община „Изгрев“, ТБ „Средец“ АД, по сметка 422-100-022-0 сумата от 6500лв. с цел „Дарение за паметник на Атанас Далчев“– още един от блестящо замислените, но никога неосъществени проекти на Радой. И все пак, остана прекръстената от него улица в столичния квартал „Изток“ на името на Атанас Далчев, както и столичното 105-то Средно общоо-бразователно училище, носещо името на поета.

Паметник на Атанас Далчев днес де издига в Кишкьорьош – родното градче на един от най-големите унгарски поети Шандор Петьофи. Край родната му къща на 1.1.1999г. – по случай 150-тата годишнина от смъртта му и в деня на раждането му – е открит скулптурен комплекс, състоящ се от фигури на десетте най-добри негови преводачи в Света. Наградата и почитта към Далчев идват изцяло от унгарска страна, както и към пристигналите специално за церемонията негови наследници с преводач, които пък са изцяло пренебрегнати от служителите на българското посолство там, а паметникът на Далчев осъмва единствен – нахрачен. Сякаш противно на почестите и след смъртта на вождовете в тоталитарната система, преследването на противниците на режима също се простира и след смъртта им.  В чест на 100-годишнината от раждането на Далчев през 2004 г., освен честването в аулата „Максима“ на СУ „Климент Охридски“, Радой желае да организира по-топло и почтително, същевременно по-мащабно събитие – Балканска поетична среща, посветена на автора и човека Далчев. Но след множество опи-ти, не успява навреме да се добере до среща с тогавашния премиер. На 3-ти юни 2004 г. големият български актьор Коста Цонев празнува тържествено своята 75-годишнина с прожекция в кино „Люмиер“ на филма с него-во участие в главната роля – „Дон Кихот“. Следва грандиозен коктейл в намира-щия се в съседство на малката сграда на НДК луксозен ресторант „Continental Plaza“. На входа гостите посреща юбилярът, заедно с тогавашния премиер Симеон Сакскобургготски и съпругата му.

Седящите на последните редове в киносалона, между които е Радой, се оказват начело на огромната нетърпелива опашка от официално облечени особи. Най-първите посетители се ръкуват с царя и рожденика и пристъпват към планините от филета, пастърма и кебапчета.

Бързо идва редът на Радой, посрещнат с бурна овация от височайшите до-макини. Той целува ръката на Маргарита, след което се обръща към Симеон и му съобщава за наближаващата на 12-ти юни 2004 г. 100-годишнина от рож-дението на поета Атанас Далчев. Министър-председателят реагира с нескрит интерес, а Радой се впуска в подробности за идеята си за организиране на Балканска среща на писатели, на която да се отбележи подобаващо събитието в чест на поета. Разговорът между двамата е спрял достъпа на лъскавата тълпа, която, загърбила добрите нрави, започва да се възмущава на глас. Премиерът накрая прегръща идеята и го кани в близките дни за среща в кабинета му. Но през идната седмица Радой влиза в болница, месец преди да почине. През мрачната 1983 г., на 17.І. – 5-годишнината от смъртта на Далчев, името му е в забвение от властите в тоталитарната държава. Радой сякаш единствен е загрижен за достойното, подобаващо отбелязване на тъжната дата. Сам съставя, поръчва, плаща и разлепя некролози, посветени на Далчев, подписани от най-близките му приятели и роднини, споделящи скръбното настроение през онези дни.

Скоро обаче от неуморните агенти в службите ще бъде донесено за тази своеобразна дисидентска акция. За Радой, както и за подписалите се интелектуалци, отново е предвидена „профилактика“. Всички те са викани унизително и застрашително в мрачните кабинети за разпити на ДС. Някои от тях тогава унищожават и изхвърлят дневниците си.

Ето как изглежда ДС-документът, свързан с „некролозите“:

ф. 22, опис 1, а.е. 192

МВР Строго секретно!

Шесто управление ДС

ИНФОРМАЦИЯ

Относно: Изяснен сигнал за разпространени некролози с негативно политическо съдържание В бюлетин № 11 от 08.II.1983 г. поместихме съобщение, че в края на м. януари т.г. по повод годишнини от смъртта на Атанас Далчев и Никола Фурнаджиев, на различни места в столицата, включително и пред СБП, са разлепени некролози с вредна политическа насоченост, подписани от голяма група литературни дейци.

От извършената проверка бе установено, че инициатор и органи-затор за съставянето, отпечатването и разпространението на некро-лозите е писателят Радой Ралин. В началото на тази година, не по установения ред, същият е поръчал в печатница „Девети септември“ в София некролог за А. Далчев, който впоследствие бил отпечатан в 40–50 екземпляра. За услугата Ралин е заплатил на работниците Иван Ацков, Димитър Дедеков, Стефан Крушкин и Иван Георгиев сумата от три-десет лева. Съдействие на Радой Ралин по случая са оказали и Сретен Йованович и Димитър Аврамов, изкуствовед, а поетът Б. Христов е занесъл екземпляр от некролога на Панко Анчев, главен редактор тогава на издателство „Г. Бакалов“, Варна.

Освен от наши източници, че Р. Ралин е автор на двата некролога се потвърждава и от съпругата на Н. Фурнаджиев и сина му Йордан, от Мария и Христо Атанас Далчеви, както и от писателите Христо Радевски, проф. Тончо Жечев, Никола (Кольо) Николов и други. Засега не е установен само фактът къде са отпечатани некролозите за Фурнаджиев.

Некролозите за Далчев и Фурнаджиев са издадени от името на 56 писатели, между които: Радой Ралин, Блага Димитрова, Слав Хр. Караславов,Христо Радевски, Валери Петров, проф. Гочо Гочев, Пенчо Данчев, Иван Радоев, Марко Ганчев, Светлозар Игов, Александър Муратов, Борис Христов, Иван Цанев, Първан Стефанов, Константин Павлов, Александър Миланов, Васил Акьов, Тончо Жечев, Христо Ганев, Давид Овадия, Невена Стефанова, Иван Давидков, Благой Димитров, Кольо Николов, Вътьо Раковски, Божидар Кунчев, Иван Милчев, Емил Петров и др. Някои от тях са проявявали в различни периоди негативно отношение към партийната политика в областта на литературата и изкуството. Според из-точниците редица от посочените писатели се възмущавали, че не били уведомени и не е искано тяхното съгласие за вписване на имената им под некролозите. Слав Хр.Караславов е изпратил писмено възражение до ръководството на СБП и ЦК на БКП, а проф. Тончо Жечев заплашил Ралин, че ще го даде под съд.

За епиграфи на некролозите са използвани текст от книгата „Фрагменти“ на А. Далчев, отнасящ се за времето преди Априлския пленум на Партията – 1956 г., и част от стихотворението „Черни дни“ на Н. Фурнаджиев, отразяващо действителността у нас през 1929 г. По мне-ние на някои писатели, така подбраните текстове (без да се посочва времето, когато са написани), отнесени към нашата действителност, придобивали антисоциалистическо звучене. В писмото си до ръковод-ството на Съюза на българските писатели проф. П. Данчев заявява:

„Авторите на некролога са публикували без дата стихотворението на Н. Фурнаджиев, писано през 20-те години. Поднесено по този начин, то придобива друг, тенденциозен по отношение на социалистическата ни действителност смисъл.“ В процеса на работа по сигнала междувременно стана известно, че на 13.I.1983 г., по предложение на Радой Ралин и с негово съдействие литературният клуб „Васил Воденичарски“ при СУ „Климент Охридски“ е организирал възпоменателно тържество за А. Далчев. На него са присъствали писателите: Иван Цанев, Благой Димитров, Радой Ралин, Марин Георгиев, Иван Давидков, Александър Муратов, Първан Стефанов, Борис Делчев, Сретен Йованович, Димитър Аврамов, близките на поета и около 200 студенти.

В изказването си на тържеството Р. Ралин отправил и някои кле-ветнически твърдения. Заявил, че след Девети септември на Атанас Далчев било забранено да печата своите работи и за да изхранва се-мейството си, бил принуден да превежда бюлетините на БТА. Освен това след всяко посещение в дома му неговите приятели били викани в Партийното бюро на СБП и давали по няколко часа обяснения. След тези думи някои от студентите в залата изръкопляскали.

Предвид гореизложеното, П Р Е Д Л А Г А М Е:

На основата на конкретния случай да ни се разреши да бъде прове-дена профилактична беседа с Радой Ралин за цялостната му досегашна негативна дейност.

Да се информират ЦК на БКП и Съюзът на българските писатели за вземане на отношение по техен път.

Ген.-лейтенант: (П. Стоянов)

След „профилактичната беседа“ с Радой „за цялостната му досегашна не-гативна дейност“ той е отстранен от столицата по един нетрадиционен начин. От февруари 1983 г. месеци наред той прекарва в Хисар, а официално му е на-правено „великодушно“ предложение сам да избере критик, с когото да прове-де литературна анкета върху целия си дотогавашен житейски и творчески път.

Изборът му се спира върху духовно близкия му и импониращ му литературен историк от Литературния институт на БАН Вихрен Чернокожев, с когото в продължение на месеци провеждат серия от разговори – спомени, разсъждения и анализи, обхващащи целия му живот. Макар поръчана, анкетата не стига до читателя в тоталитарната държава, дори до днес. Но как може да се обясни подобно противоречие: след като са установени 56-тимата, подписали некро-лозите „с негативно политическо съдържание“, срещу всички тях са приложени индивидуални мерки и само щателно проучване на архивите на ДС би ги осветлило. Обединителният им център – Радой, пред когото биха могли да излеят болката си, както и да разберат, че не са единствените викани от службите и притискани, е заплашван със съд и отстранен от София. Така, невидимо на по-върхността, е разбит този пореден опит за организиране на инакомислещите у нас, способни да увлекат след себе си и други, както е опорочено и отдаването на подобаващ поклон пред един от най-значимите български поети – Атанас Далчев, при пълното отсъствие на внимание от страна на тоталитарната държава.