Корупционната България: енергийните олигарси на БСП – статия шеста

Нека сега се върнем отново на актуалният днес проблем: кой е отговорен за непосилните цени на тока, които доведоха до улични бунтове и до падането на правителството на Бойко Борисов? Безумието “Белене” и мародерския износ на евтин ток от АЕЦ “Козлодуй” са всъщност само част от причините. Другите са по-стари – и са свързани с именно с двата “американски” ТЕЦ-а, които произвеждат към една пета от добиваната в България електроенергия. Същите, за които се оказа, че инвестициите там са гарантирани с вземанията на НЕК – сиреч с парите от бъдещите сметки за ток на всички български граждани – в размер на над 13 милиарда лева.

Красимир Георгиев е консултант и по двата договора. Първият е споразумението за ТЕЦ Марица Изток 1, предполагащо инвестиции от един милиард евро и сключено с американската компания AES, при крайно неизгодни за държавата условия. Вторият е за рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3", при който контрагент е американската "Ентерджи", като инвестицията е 600 милиона евро.

Тук трябва да отбележим и особения статус на фигурата “консултант” при сключването на тези договори. “Фронтиер” претендира, че е първата фирма, въвела в България тъй нареченото “проектно финансиране”. В подобен тип проекти консултантът се грижи за твърде широк кръг от проблеми, свързани с намирането на инвеститор, финансирането, сключването на договори с държавата, намирането на банкови заеми и прочее. Заплащането варира, но обикновенно е около един процент от цялата сума – освен ако не е конкретно уговорена твърда сума. (Можете да изчислите колко е един процент от милиард и шестотин евро – общата стойност на двата проекта.) При това положение е съвсем очевидно, че проекти с такъв мащаб са твърде тлъст кокал – и в тях има храна както за консултанта, така и за услужливи политици от всякакъв ранг.

Споразумението с AES е с направо смайващо съдържание. То е сключено впрочем не с американската компания, а регистрираната (очевидно специално за случая) българска компания “З-С България”, която пък се явява дъщерна на някаква също толкова неизвестна ошфорка, наречена “З-С Мавриций” (този остров впрочем играе много особена роля в тази афера, струваща милиарди на България). НЕК е представлявана от Данаил Тафров, а “З-С Мавриций” – от Ричард Мардън.

Според споразумението “НЕК се задължава в течение на петнадесет години да приема цялото нетно произведено количество електроенергия от 3-С България, да заплаща плащанията за енергия и плащанията за мощност”, а също и “да заплаща за допълнителните услуги, предоставяни от време на време от 3-С България”. Този срок започва да тече от включването на планираната нова мощност – сиреч от 2011 г. – независимо, че споразумението е подписано десет години по-рано. Цената, на която следва да се плаща изкупувания ток обаче, е най-скъпата в България: 129 лв/МВч.

Интересно е, че НЕК поема и редица други утежняващи разходи, някои от които твърде големи – например разходите за далекопроводи и подстанции, или разходите за освобождаване на площадката от стари сгради и съоръжения. Общата рекапитулация от споразумението показва, че за произведената в течение на 15 години електроенергия България трябва да заплати на AES девет милиарда лева – при направени разходи от един милиард евро (ако въпросните разходи изобщо са толкова – тъй като същите никога досега не са проверявани).

Това обаче далеч не е всичко. Към споразумението има анекси – които раздуват цената с милиарди. Първият от тях всъщност намалява минимално цената – от девет милиарда на 8.42 милиарда – за сметка на това пък седмият, който предполага НЕК да закупува необходимите за експлоатацията на централата въглеродни емисии, повишава цената с близо 6 милиарда – или общата равносметка е 14.25 милиарда лева.

Доста трудно можем дори да си представим за каква сума става дума. Ако я разпределим между цялото население на страната ни, се падат по около 2000 лв. на калпак. Разбира се, част от нея е покритие на направените от AES разходи, но все пак разликата между инвестициите и получаването приходи – за които на всичкото отгоре има и държавна гаранция, е твърде чувствителна.

Да не говорим за други стряскащи елементи от това споразумение. Например изискването, според което: “Ако се случи Необичайно събитие (национализация, анулиране на договора, промяна на законите, стачка, размирици, революция, военен конфликт, чума, йонизираща радиация и описаните по-горе форсмажорни събития), НЕК заплаща през първите 9 месеца: за договорената мощност дори да не е в експлоатация; дължимите от 3-С България главница и лихви по финансирането; за договорената енергия дори да не е произведена; за допълнителни услуги”.

Остава само да гадаем с какви средства един консултант може да принуди отговорни политици да се съгласят с такъв договор. И тук трябва да подчертаем, че вината не е само на БСП. Пряко отговорност носи и правителството на Иван Костов, по време на чието управление са сключени тези именно договорености. Освен него обаче е имало и сключване на втори договор с AES през 2005 г., което е станало със знанието и разрешението на Румен Овчеров. За залагането на сметките на потребителите на стойност 13.189 млрд. лв. като гаранция за инвестициите в двата американски ТЕЦ-а от своя страна отговорност по думите на бившия министър Добрев пък носят четирима министри на икономиката и енергетиката – Петър Жотев, Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски и Румен Овчаров.

Пак по неговите думи именно Овчаров е министърът, дал разрешение за “особения залог”. Според него “Съученикът на Румен Овчаров Красимир Георгиев-Фронтиера е участвал в сделките с ТЕЦ “Марица Изток” 1 и 3. Иван Костов е подписал споразумението, но в преговорите не е участвал само той, но и Красимир Георгиев-Фронтиера, който, доколкото аз знам, е съученик на Румен Овчаров и на Костов.”

Дребната подробност е, че офшорните дружества, с които са сключени споразуменията, са с адрес бул. "Фритьоф Нансен" 9, където се намира офисът на Красимир Георгиев.

Трябва да отбележим, че далеч не всички са били съгласни със странните договори за двете Марици. И основания за недоволство има не само в договора с AES. При другия договор – този с американската “Ентърджи” за ТЕЦ “Марица” 3, е договорена рехабилитация на стойност 600 милиона евро – при условие, че в държавната “ТЕЦ Марица 2” същата рехабилитация е струвала само 200 милиона.

Всъщност договорите за дългосрочно изкупуване на електроенергия от “Марица-Изток” 3 и “Марица-Изток” 1 са подписани на 13 юни 2001 г. в в гранитната зала Министерския съвет, в присъствието на тогавашния премиер Иван Костов – четири дни преди парламентарните избори. Това става въпреки възраженията на Световната банка, която серия от писма и анализи тя предупреждава правителството, че подобни договори могат да направят цената на тока за населението “непоносима” – и въпреки мнението на тогавашния министър на индустрията и енергетиката – Петър Жотев.

“Моля да имате предвид, че в сегашните проекти на договори за изкупуване на ток и финансовите модели към тях съществуват множество рискове за България заради 15-годишния срок на действие на договорите” – пише той в становище, представено в закрито заседание на кабинета на 10-ти май, дни преди сключването на сделката. Ръководената от него работна група стига до извода, че проектите на споразуменията съдържат клаузи, които са неизгодни за НЕК и “Мини Марица-изток”, и трябва да се преразгледат.

Вместо да се съобрази с тези изводи (и с мнението на Световната банка), премиерът го отстранява от преговорите и включва на негово място Иван Шиляшки, тогава шеф на НЕК. Същият постига споменатото вече минимално редуциране на цената на тока – и договорите са подписани. За тях е забравено задълго – докато бъде изградена новата мощност и бъде реабилитиран ТЕЦ Марица – 3. Сега вече обаче тези договори действат – и тяхното действие е с давност 2027 г.

Видяхте няколко подробности от пейзажа, които са твърде красноречиви. Първо – общото звено при това драматично неизгодно договаряне е фигурата на консултанта: и при двата договора това е Красимир Георгиев – Фронтиерът. Второ – договорите са сключени не се реалните контрагенти, а с ошфорни фирми, чийто адрес съвпада с този на офиса на въпросния енергиен олигарх. Трето – договорите се сключват за дейност, която държавата сама би могла да извърши при наличието на абсурдния “особения залог”, договорен като гаранциия за инвеститорите през 2005 г. със знанието на министър Овчаров. Четвърто – договорите се сключват при правителството на Иван Костов, но намират съответното продължение и потвърждение и от кабинета на тройната коалиция.

Остава да се върнем на въпроса как един консултант би могъл да накара отговорни държавни мъже да подпишат подобни договорености. При такива големи суми това едва ли става с носене на куфарчета, пълни с банкноти. Има и по-рафинирани форми – и една такава изкочи наяве в голямата шумотевица около цените на тока.

Оказа се, че една друга ошфорка, регистрирана пак на остров Мавриций, държи 12% от акциите на втория проект – този за рехабилитация на ТЕЦ Марица 3, който беше сключен с американската “Ентърджи” (после основният пакет от акциите беше изкупен от италианската “Енел”, която пък я продаде на канадската “Контур Глобъл”, но присъствието на споменатата ошфорка остава неизменно). Нейното име е “Доминиъм Дивелъпмънт Къмпани” – и е повече от очевидно, че тя и в момента получава съответния процент от приходите на НЕК.

Ако прокуратурата потърси правна помощ от Мавриций, би могла да достигне до името и адреса на компанията или лицето, което стои зад нея. Отделен въпрос е дали ще благоволи да положи подобни усилия – но нека се знае едно: че почти винаги, когато с такъв процент се пръкне ошфорка покрай някой пределно крупен проект, зад нея винаги стои политик.

Разбира се, веднага плъпнаха слуховете, че въпросният политик е Иван Костов – някои медии дори заговориха за имение в Швейцария, съседно на това на Красимир Георгиев, където Командирът често бил забелязван. Според мен обаче е много по-вероятно зад тази ошфорка да стои Румен Овчаров – и респективно – БСП.

С това корупционните афери на Фронтиера далеч не се изчерпват. Внимание заслужават и неговото участие в  ВЕЦ “Цанков камък” (в добра хармония с Доган), каскадата “Долна Арда”; както и язовир “Яденица” – част от ПАВЕЦ ”Чаира”, “Топлоцентрала Земляне”, офсетните сделки на военното ведомство, големият скандал с конкурса за концесия за нефт и газ в Черно море – блок “Силистар”, който беше спечелен от “Ледербел БГ”, в която съсобственик е отново Красимир Георгиев... Но като че ли е време да сменяме персонажа, тъй че следващата статия ще бъде посветена на друг енергиен “герой” – Богомил Манчев.