В страната на ачовците

Преди години в едно фолклорно предаване се обади жена от село И., за да поръча поздрав за свои роднини. Начело на списъка беше съпругът й Ангел Ангелов. После дойде ред на брат й Ангел от Нови пазар и „неговите двама близнака - Ангел на сина му и на дъщеря му Ангел“. Не беше пропуснат и мъжът на братовчедката от Доброплодно - Ангел. Внучката, която живеела в Исландия, също беше поздравена за имения ден на дядо си Ангел.

Откакто „Господари на ефира“ завъртяха клипчето, все се канeх до отида до село И. Случи се обаче обратното - първо И. дойде при мен. Яви се от плът и кръв, представи се като Ангел Ангелов-Ачо, „майстор от А до Я“, и двамата започнахме да се уговаряме как ще ми ремонтира апартамента.

За протокола: Ачо пристигна в десет сутринта и около час оглеждаше критично наоколо. „Тия предишните са си оставили ръцете, бе!“, цъкаше с език. „Така ли се слага дограма?! Аз ти предлагам да почна на чисто. Тва душове, тва мивки, тва плочки – всичко отива на боклука! Ще светне, казвам ти, само вярвай на бате си Ачо! Имаш ли бира?“

Имах бира и към единайсет седнахме на масата. Два часа по-късно вече знаех всичко за Ангел Ангелов-Ачо.

Той, както споменах, бил от село И., където повечето момчета били кръщавани Ангел. Дядо му се казвал Ангел, баща му се казвал Ангел, вуйчо му се казвал Ангел. Въобще мъжете, особено от Горната махала, до един били Ангел. Въпреки това когато майката на Ангел му казвала „Ангеле, иди при Ангел на Ангел да му кажеш, че към пет ще дойде Ангел да говори с Ангел“, Ачо много добре знаел при кого да отиде.

Сега в селото живеели малко над 200 души. „Няма работа!“ - въздъхва Ачо, докато надига третата бутилка. Кой не бил крал в И. - па предишният ли Ангел, па сегашният ли! Всичко, което не било съсипано, било опоскано, а всичко, което не било опоскано, било съсипано. Затова моят майстор „от А до Я“ дошъл в София да прави замазки, а брат му Ангел и племенникът Ангел отишли на гурбет в Испания.

Минава 6.30, но Ачо държи да поговорим за политика. Следва дълъг монолог:

„Защо не гласувам ли? Защото ако не е Ангел, ще е Ангел! (сам се смее на шегата си). Хвани единия, удари другия. Всеки ти обещава, не ли? А само крадат! Викат: ще ти вдигнем заплатата, ще вкараме корумпираните в затвора, ще праим тва, ще праим онва, а накрая ала-бала-портокала. Тук не остана нищо читаво, госпожа, всичко емигрира. Работиш, работиш, работиш, но файда няма! Време е такива като нас да влезнем в политиката!“

Видях Ангел Ангелов-Ачо чак след месец, при това случайно. Откакто му дадох 500 лева капаро за материали, той изчезна, а телефонът му беше изключен. Вече бях изгубила надежда, че ще се появи и даже ходих до село И. да разпитам за него.

Чичо Ангел, който седеше на пейка пред кметството, каза, че ако имам предвид Ангел от неизмазаната къща, той бил в София. Но ако имам предвид Ангел от къщата с дървените капаци, той бил в София. В София били и Ангел, дето куца с левия крак, както и синовете му Ангел и Ангел. „Ама аз търся Ачо!“ - разплаках се от безсилие. „Е, да, де, Ачо е в София!“

Та в София го видях (или по-точно разпознах по гласа) в бирария на пазара „Ситняково“. Обясняваше на някакъв мъж, че ще му направи ремонта „от А до Я“, че сега майстори като него не можеш намери, че никой не ще да работи, пък и работа няма, че хората скоро ще изпукат от глад, че...

Ангел Ангелов не само не се притесни, когато застанах до масата, а ме погледна намръщено и започна да ми се кара защо не съм се обадила. Цял месец моите плочки били складирани в неговата квартира. А и хич не му било до моите плочки, понеже през тоя месец протестирал. От сутрин до вечер бил на улицата, за да вика срещу бедността и липсата на перспектива. Искал нова конституция, която да му гарантира работа. Писнало му да гласува за Ангел и Ангел, а да избира Ангел. И изобщо как така съм го унижавала за капаро от 500 лева - то направо му било гадно да работи тук и за нищо пари. „Кеф ми Барселона, кеф ми Палма де Майорка – с тия две ръце мога да отида навсякъде! Но сега ще вляза в политиката от гражданската квота!“ - победоносно завършва и отпива солиден гълток от бутилката.

„Ще се оплача в полицията....“ - шептя с неудобство. (Всички погледи са се вторачили в мен, а и някак ми е гузно, че човекът бил протестирал за работа и хляб, пък аз го нарочвам за измамник.) Ангел обаче пита лукаво: „А имаш ли разписка, че си ми дала пари?“

Нямам, разбира се. Нито от него, нито от предишните майстори, на които съм гласувала доверие, съм искала разписка. Всичко е било „на честна дума“ и затова апартаментът ми е в постоянен ремонт.

Преди 20 години, например, бате Енчо изби всички стени, за да ми направи студио от западен тип. Беше категоричен: „Дойде време да дишаш свободно, не ти трябнат стени! Тя Берлинската падна, та твоите ли...”

Бате Енчо изчезна, а след него се наложи спешно да възстановяваме срутените подпорни стени с дебели бетонни диреци. През това време децата спяха на матраци в пространството, нарочено за кухня, а аз работех в банята – единственото помещение с врата. Всички обаче стискахме зъби, защото дойде бате Ники и обеща спешни реформи.

Хубаво, ама бате Ники беше толкова консервативен, че навсякъде сложи стени от гипсокартон. По този начин се сдобихме с 9-стаен апартамент на по-малко от 90 кв. м., че даже с тераса, до която успявахме да се проврем през миниатюрен процеп. После и бате Ники изчезна с едно капаро от 300 лева...

Преди да се зарека никога повече да не се доверявам на майстори, през къщи минаха бате Наско, бате Кольо, бате Ицо, бате Пешо, бате Симо и т.н. Всички съм си ги записала в тефтерче, а срещу имената съм отбелязала сумите, които ми дължат за несвършена работа. Последно съм записала „бате Ачо (Ангел Ангелов) – 500 лева”. И веднага след това: „Ако няма да е Ангел, ще е Ангел!”

Тия дни се замислих колко ли дебело тефтерче трябваше да имам, ако по същия начин записвах имената на ачовците, които се захващаха с ремонта на държавата ни. И започнах да ги изброявам:

Ангел, за когото гласувах, но получих Ангел. Ангел, срещу когото гласувах, но получих Ангел. Ангел, за когото не гласувах, но получих Ангел. Ангел, когото получих, като гласувах за Ангел. Ангел, когото получих, като гласувах срещу Ангел. Ангел, когото получих, като просто не гласувах. Ангел, Ангел, Ангел... И от никого нямам нито една разписка!

В полупразния апартамент, разделен от гипсокартони и с подпрени върху диреци тавани, си дадох сметка, че никой от тези ачовци не ми е виновен. Аз съм отваряла вратата на къщата си за тях. Аз съм ги изслушвала. Аз съм ги черпела с бира. Аз съм давала парите и доверието си. Аз съм се примирявала, когато са правели глупости, не са направили нищо или просто са изчезвали, подигравайки се с живота ми.

И ето така ми хрумна една съвсем проста идея, която записах на гласовата поща на Ангел Ангелов-Ачо:

„Не знам с кои си – с Ангел Славчев или с Ангел Георгиев от „стоичковите студенти”, но щом сте тръгнали да променяте системата, държа на следното. Всеки пълнолетен гражданин  с право на глас, нека получава ваучер с 12 лева годишно, ако гласува за партия, минала бариерата от 1% на последните парламентарни избори. За целта гласуването трябва да е явно (така ще се носи лична отговорност и ще се избегнат измамите), а държавата ще е длъжна да раздава разписки срещу име, презиме и фамилия. Вместо тези 12 лева да отиват директно в партията Х като ежегодна субсидия, аз, ти, той и тя ще си държим парите в джоба. Щом партия Х ни излъже, ние ще имаме правото да дадем своите 12 лева на партия Y. Така гражданският контрол ще е далеч по-сериозен, а партиите ще се стараят да изпълняват поетите предизборни ангажименти.”

Ачо не ми отговори. Сигурно е зает „ от А до Я”. Ами нали е в политиката от гражданската квота...

В. „Преса”