Политическото раздвоение – или за какво се бори “традиционната” десница

Има някаква съвсем очевидна шизофрения в политическото говорене напоследък. Или може би някаква съвсем примитивна балканска пресметливост – не знам. Парламентарно представената “традиционна” десница – начело с нейните най-представителни фигури, политологически авторитети и партийни активисти – се е запрегнала в пропагандната матрица на червените – и с пълна сила обяснява колко “лоши” са тези от ГЕРБ, как са окрали страната, как са закърмени с комунистическа закваска и какъв апокалипсис ще настъпи, ако получат втори мандат.

Това прочее е теза, по която е постигнат нещо като национален консенсус между левицата и десницата – един вид широка предизборна коалиция, която върти една и съща политическа мантра в усилието си да приключи с това ненавистно “милиционерско управление” – и да се отворят светлите хоризонти на българската демокрация при новата управленска формула, която ще ни донесат изборите.

Ако някой е забравил, тази формула е БСП плюс. Нова тройна или четворна коалиция, в зависимост от случая. С всички предвидими и непредвидени последствия от това. Друга опция просто няма. Прясно разцепените сини съвсем сериозно обясняват какво щели да направят, ако получат властта – само че те имаха 1.8% преди разцеплението, а след него няма да имат и толкова. От което следва, че не само няма да управляват, но няма и да влязат в парламента. И че десните избиратели няма смисъл да гласуват за тях – тъй като ще похарчат гласа си в полза на други партии, включително и в полза на БСП.

Нещо по-лошо: не би имало смисъл да гласуват за тях дори и при напълно невероятната презумпция, че хората на Иван Костов оцелеят и този път. Поради една много основна причина: политическото поведение на тези хора не издава каквито и да било признаци за дясно мислене или поведение. Когато говориш в хор с БСП и си престанал да виждаш в лицето на бившите комунисти основния си политически противник, когато със собствените си думи, действия или бездействия работиш за реставрацията на неговата политическа власт – тогава нямаш никакво право да се наречеш “десен”.

Пригласянето в хора на всички, които искат ГЕРБ да потъне в политическото небитие, е именно работа в полза на БСП и нейните московски кукловоди – и то не само защото – благодарение и на провала на “традиционната десница” – днес отстраняването на ГЕРБ минава през връщането на БСП на власт. Но и защото – колкото и примитивна, и неприятна да ни се струва тази партия – тя реално удържа евроатлантическата ориентация на България в един момент, в който (благодарение на рубладжиските съвместни усилия на тройната коалиция и президента Първанов) бяхме попаднали под повече от реална зависимост от Кремъл; нормалните държави ни бяха видели като троянския кон на Русия в ЕС и като най-корумпираната държава на стария континент; евросубсидиите бяха блокирани и реалното ни отписване от цивилизования свят беше само въпрос на време.

И Бойко Борисов може да ни се вижда колкото си иска скандален – но той именно спря АЕЦ “Белене”, спря “Бургас-Александропулис” и даде зелена светлина за “Набуко”; пак той даде концесиите за търсене на газ и нефт в Черно море на нормални западни фирми, а не на подставени от “Газпром” марионетки. Това са всъщност и реалните причини, поради които бяха хвърлени всички усилия неговото правителство да бъде свалено от власт – а съвсем не “народния гняв”, който беше използван като инструмент за тази цел.

Колкото и важни политически сметки да си прави човек, би трябвало все пак да спазва някакво приличие – и да мисли и за гредите в собственото си око. Но не би – говоренето е в максимална степен безпардонно и безотговорно. На сайта на ДСБ могат да бъдат видени думите: “ГЕРБ съсипаха държавата, защото управляваха по метода на СИК.” Някой да си спомня случайно за Славчо Христов, персоналния банкер на Иван Костов? За кръга “Олимп” и неговите връзки с Маджо, Маргините и други сикаджии? За това как същите бяха канени предизборно в прочутия едноименен ресторант, за да се набират средства за предизборната кампания?

Или – да чуем примерно Евгений Дайнов, обвиняващ всички, които предпочитат властта на ГЕРБ пред реставрацията на тройната коалиция, в нещо като национално предателство, защото: “От всички комунисти, яхали България в последните десетилетия, ГЕРБ са най-зловещите, защото дори не си правят труда да се правят на цивилизовани поне пред публиката. ... Всички – без никакво изключение – от олигарсите, в чийто интерес ГЕРБ управлява Отечеството, са продукт на БКП, ДС или производните им мутри.”

Дали? Като се говори примерно за Валентин Златев, просто няма как да не се запитаме – ами кой продаде “Нефтохим” на руснаците за жълти стотинки – и направи възможен поредния руски лост за влияние на българска земя? Кой направи приватизацията така, че да напомпа мускулите на същите тези олигарси? Кой продаде “Електроимпекс” на Борислав Дионисиев, “Машиноекспорт” на Петър Манджуков, “Булгарлизинг” на Димитър Тадаръков и “Химимпорт” на ТИМ? Кой съвсем насериозно, пред Националния съвет на СДС, настояваше синята партия да приеме като “подарък” 20% от капитала на банката на Атанас Тилев – агент и на Първо главно на ДС, и на КГБ?

Като финал: две думи за шизофренията. Съвсем наскоро в София бяха председателят на Групата на ЕНП в Европейския парламент Жозеф Дол, генералния секретар на ЕНП Антонио Лопес, международния секретар на партия Християнсоциален съюз Сузане Лутер – и други видни представители на европейската десница. Всички те дойдоха в България за откриването на предизборната кампания на ГЕРБ – като не е известно при това посещение който и да е от тях да се е срещал с Иван Костов и неговата формация, саморекламираща се като “автентичното дясно”. Публичните им изказвания пред форума много рязко се отличават от говоренето на родните десни за ГЕРБ – дотолкова рязко, че разликата говори за направо клинични отклонения. Например:

“Посяхме нежно цвете. ГЕРБ порасна в едно красиво цвете. Ние непрекъснато ви насърчавахме да не се отклонявахте от поетия курс на реформи.”

                                                                                              Сузане Лутер

“На този етап от политическата ми кариера знам добре разликата между един опортюнистичен политик и един държавник. И познавам достатъчно добре Бойко Борисов, за да знам, че той е държавник.

Разликата е, че докато опортюнистичният политик мисли изключително и само за следващите избори, държавникът мисли за доброто на идните поколения негови съграждани, мисли за бъдещето.

Точно това направи ГЕРБ в управлението, начело с нашия добър приятел Бойко Борисов.
С политическа воля и държавническо съзнание, основано на политическа мъдрост, правителството на Бойко Борисов превърна България в разумен и предсказуем партньор в Европа.

В доверен партньор.

Това е триумф не само за един човек, не само за една партия, а за цяла една страна.”

                                                                                              Антонио Лопес

“Ако съм с вас днес, то е и за да изразя, към всички вас от ГЕРБ, моята подкрепа и подкрепата на парламентарната група на ЕНП.
Подкрепяли сме партията ви и ще продължим да ви подкрепяме, скъпи Бойко Борисов.
В днешния свят, в който всичко е свързано, във време на тежка световна криза, която продължава от 2008-ма година, най-важно е да действаме заедно, обединени и координирани. /.../

България е още по-важна след 2009-та година, защото оттогава тя възстанови достоверността, която й липсваше.
Защото доверието се върна, специално доверието на европейските институции.
Има тенденция да се забравя, но аз ще го напомня. Не беше толкова отдавна това време, но преди 2009-та година, България не вдъхваше доверие, еврофондовете бяха замразени.
Трябваше да се доказва смелост и отговорност, за да се сложи край на онзи порочен кръг.
Това направихте вие, благодарение на ГЕРБ, благодарение на Бойко Борисов, благодарение на Цветан Цветанов.”

                                                                       Жозеф Дол

На фона на общите политически мантри в България, обединили левицата и десницата, и на общия девиз “всички срещу ГЕРБ”, това европейско говорене изглежда просто шокиращо. Изводът, който би трябвало да си направи човек, звучи горе-доле по следния начин: или в Брюксел са се побъркали и не знаят какво и за кого говорят – или пък побърканите са у нас, в редовете на старата “традиционна” десница, която за пореден, но едва ли за последен път приглася на червените. Друго обяснение за тези толкова драматични разлики в говоренето за ГЕРБ просто няма.