Десните избиратели, техните реалности и техните илюзии

 

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ДЕСНИТЕ ИЗБИРАТЕЛИ

 

СИНЬО ЕДИНСТВО не беше създадена като поредната партия за поредните избори. Нито, за да се наредят едни хора в едни листи. Нито, за да може едно едно политическо его да се съизмери с друго.

СИНЬО ЕДИНСТВО беше създадена с единствената цел да участва в коалиция Сините, която да поиска доверието на десните избиратели за единство и на базата на това доверие да се формира единна партия.

По този път поеха крайно мотивирани хора – част от тях опитни политици, напуснали СДС след 20 години, други- млади и искрени, които повярваха в проекта единна десница.

Начините за реализирането на този проект бяха два:
Първият, да се изгради след изборите единна партия между СИНЬО ЕДИНСТВО и ДСБ и гаранти за това да бъдат Иван Костов и Надежда Нейнски. Или вторият, да се сведе единството до проекта ДСБ и да се включат отделни личности от СИНЬО ЕДИНСТВО в листите на тъмносинята партия.

Единната платформа, подписана на 20.01.2013 г., беше знак, че избраният път е пътят на единната партия. Това мотивира хората от СИНЬО ЕДИНСТВО да обиколят страната, да изградят структури, да убедят много съмишленици, да преборят с години наслоявано недоверие и да учредят партията, която да направи юридически възможно сливането.

Една седмица преди крайния срок СИНЬО ЕДИНСТВО се учреди като партия, бе технически и политически напълно готова да участва в коалиция Сините и да доведе до край процеса по сливането след изборите.

По време на финалните преговори обаче за Преговорния екип на СИНЬО ЕДИНСТВО стана ясно:

-Че проектът единна партия не се ползва с подкрепа от структурите на ДСБ и очевидно се върти в главата само на няколко човека.
-Че няма необходимото ниво на доверие между ДСБ и СИНЬО ЕДИНСТВО и според ДСБ то може да бъде дадено само срещу парична гаранция.
- Че ДСБ считат проекта си за успешен и за тях приоритет е неговото бъдещо развитие.

Това стана причина СИНЬО ЕДИНСТВО да се оттегли от преговорите, а ДСБ да регистрира на другия ден коалиция ДСБ-БДФ. Последвалите предложения за политически съюзи само потвърдиха избрания път от ДСБ за тези избори.

Независимо от всичко СИНЬО ЕДИНСТВО продължава да вярва:

- Че хората искат веднъж завинаги една силна дясна партия, а не вечни коалиции.

- Че голямата цел за единна партия и поетите ангажименти в Единната платформа не трябва да бъдат подменяни от тяснопартийни интереси.

- Че доверието между съмишлениците в политиката се измерва в политически, а не във финансови гаранции.

Преговорният екип на СИНЬО ЕДИНСТВО е убеден, че положи всички усилия да аргументира пред ДСБ необходимосттта от изграждане на единна партия.
Този път не успя.
На политическия терен отново са двата знака на разделението – коалиция СДС и коалиция ДСБ-БДФ. Единството като една дясна партия засега се отлага. Дали то ще получи своя шанс ще зависи от оценката на статуквото в традиционната десница, която хората ще дадат с вота си на 12 май.

Преговорният екип:
Христо Панчугов, председател на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Маргарита Бойчева, зам.- председател на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Димитър Иванов, генерален секретар на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Надежда Нейнски, член на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО
Ваньо Шарков, член на ПП СИНЬО ЕДИНСТВО

 

Към това писмо има доста постинги с най-разнообразно съдържание – като повечето от тях изразяват съжалението си от поредното разцепление на сините, както и от факта, че десните избиратели нямат за кого да гласуват. Един от същите се отнася до моята скромна личност – поради което си позволявам да го публикувам тук:

 

Лично аз съм огорчен от развитието на събитията,за които става дума в писмото по-горе.Сигурно има неразкрити неща от кухнята на преговорите между Синьо единство и ДСБ,някои -споменати от г-н Иво Инджев.Уважавам желанието му неговия блог да не се превръща в бойно поле по темата.
По липса на друга възможност,обаче,ТУК искам да спомена възмущението си от публикацията на Едвин Сугарев с днешна дата в неговия блог.Там,той,Сугарев,се хвърля в люта битка с Иван Костов и Евгени Дайнов,обявявайки ги за проводници и съюзници на БСП ,относно изразените позиции спрямо ГЕРБи в частност-към Бойко Борисов.Че това са хората на Москва в т.н.дясно политическо пространство.Подобно словоблудство на Сугарев не е нещо ново за него,и именно такива позиции наливат масло в колесницата на БСП и нейната производна ГЕРБ,и способстват за подпокпаване доверието между субектите ,предмет на писмото тук.
Пища всичко това тук,защото в “демократичния”блог на Сугарев,няма опция за читателските мнения по публикациите там.
Силно се надявам,че г-н Инджев правилно ще ме разбере и извини,че ползвам неговия блог.

POSTED BY ИНЖ.ЛАЗАР МАДЖАРОВ | АПРИЛ 9, 2013, 16:07

 

Позволявам си да отбележа, че и в моя блог има опция за изразяване на читателските мнения, в което можете да се уверите веднага – към тази публикация те са възможни. Не се използва обаче – тъй като се убедих от собствен опит, че всяка статия обраства с писания на платени писачи или на вманиачени политикани, чужди на  всякакво уважение и към автора, и към другите читатели, и към самата възможност да съществува мнение, различно от тяхното.

Бих искал да добавя, че съвсем не се хвърлям в битка с Иван Костов и Евгений Дайнов. По отношение на първия съм казал всичко, което мисля за него, още преди години – и се надявам да не се налага да го повтарям. Не мога да си позволя да мълча обаче в ситуация, в която тъй нареченото “дясно” обслужва с пълна сила политическите интереси на левицата – и приглася на бившите комунисти с пълното съзнание, че предстои поредното им идване на власт – и поредната национална катастрофа за България. По отношение на моя приятел Евгений Дайнов – жалко, много жалко. Още един човек, на който не бих могъл да имам доверие.

А относно това, че съм наливал вода в мелницата на БСП и ГЕРБ – би било добре все пак да видите, че именно ГЕРБ е припознат от левицата като основен политически противник. И има защо: защото тази партия си позволи да накърни геополитическите интереси на Русия в България – които са основен – подчертавам това – основен приоритет в политиката на БСП.

Не симпатизирам на ГЕРБ. Изпитвам сериозни резерви към тях – включително и от естетически характер. Когато се е налагало, изразявал съм тези резерви много по-остро, отколкото всички, които днес пригласят на БСП. Казал съм обаче още преди близо година: отстраняването на ГЕРБ от политическата сцена на България минава през идването на власт на БСП. И това е пряко следствие от политическото безхаберие и безгръбначие на тъй наречената “традиционна десница”, която от 2001 г. прави само едно – губи избори и “оцелява” – като един декоративен придатък, безкрайно удобен за кукловодите на извратения български преход. Именно нейната политическа немощ и нейните разцепления създадоха онзи политически вакуум, в който се появи ГЕРБ.

И така, ситуацията днес е следната – и твърдя това съвсем отговорно: нито коалицията на Иван Костов, нито уж “възродения” СДС имат каквито и да било шансове да влязат в следващия парламент. Следвайки своите носталгични нагласи, гласувалите за тях десни избиратели само ще прахосат своите гласове. Нещо по-лошо, те ще бъдат преразпрезделени в полза на победителите, а при настоящата всеобща антигербаджийска кампания, това – поне теоретично – биха могли да бъдат и червените – и да ни управлява отново тройна коалиция в нов формат.

Твърдя, че България не разполага с ресурси да издържи още едно подобно управление. Този път те няма просто да сринат доверието на европейските партньори, както направиха предишния път – те ще сринат направо държавата; и няма просто да грабят милиарди за сметка на богатите инвестиции и еврофинансирането – ще ги грабят буквално за сметка на хляба и сигурността на всеки от нас.

Вероятно и при управлението на ГЕРБ няма да потекат реки от мед и масло – но трета опция просто не съществува. За сметка на това може да се гарантира едно – че в този случай България ще удържи своята евроатлантическа ориентация. При управлението на БСП е по-вероятно обратното – по-вероятно е да попаднем отново под пълна зависимост от Путинова Русия – и да обедняваме, строейки примерно “Белене”.

Това е, което не искам да се случи. И на мен са ми скъпи спомените и носталгията по началото на 90-те, когато беше истинското седесарско време, и на мен ми е горчиво, че всичко това се провали - заради политическия егоизъм на група негодници, с които съм се борил тогава, когато е имало смисъл. Всичко това е част от мен и ми е скъпо, но България ми е по-скъпа.

И ако някой ми говори за верую – това е моето верую: преди всичко трябва да спасим страната си от опасността да попадне отново под комунистически ботуш. И да спечелим време, в което автентичното дясно може наистина да бъде изградено. Но не с тези стари муцуни, които се пъчат днес и продават България за шепа депутатски места и няколко сребърника държавна субсидия.

Който му се спори с мен, нека спори – но с аргументи, а не с ругатни. Мненията са отворени.