Цената на единството според Иван Костов

Колко струва единството на българската десница, за което нормално мислещите българи мечтаят още от 2005 г., когато синята партия бе разцепена от бившия си лидер Иван Костов, който мотивира това разцепление, като обяви СДС за труп, напуснат от духа на синята кауза? Понеже мнозина негови привърженици подлудяват и до днес при напомнянето на тези негови думи, просто се налага да ги припомня отново:

“Каузата напусна СДС. То е като моментът, в който духът напуска тялото. Истината е, че  духът си отива от тялото, а не тялото изпуска духа. Когато каузата напусне една организация, не можем да тъжим за тази организация. Единственото, което има смисъл в политиката, е политическият дух. Именно ДСБ се превърна в новото тяло на този дух.”

Това каза той тогава, ознаменувайки с това казване волята всички негативи от собственото му управление да бъдат прехвърлени на гърба на старата, умъртвена от собствените му ръце партия, за да може да се яви на бял кон и в бели дрехи начело на новата ДСБ. Хитро. И подло, бих казал.

Подло най-малкото защото този проект претърпя провал – пълен и безусловен провал. ДСБ успя да влезе със свои собствени сили в парламента през 2005 г. – но само тогава – и, разбира се, за сметка на изцедената и зарязана “стара” партия СДС.

Впрочем тук се налага да отворя една голяма скоба. Ефектът от това разцепление, ако някой случайно е забравил, придоби известност под името “тройната коалиция”. Такава беше тогава единствената опция да се създаде кабинет в навечерието на присъдиняването на България към ЕС – именно БСП плюс царистите плюс Доган; сроден вариант – но по формулата НДСВ плюс, напълно би бил напълно възможен в случай, че СДС не беше току що разцепена – и се беше явила на изборите в по-добра кондиция. Заради това разцепление огромният ресурс, който можеше да бъде реализиран покрай приемането на страната ни в ЕС, беше профукан в кражби и прахосничества – чрез мандата на Доган и избабуваната от Гоце тройна коалиция.

След този “успех” електоралната ликвидност на ДСБ отиде, та се не видя. И тази партия успя да оцелее единствено благодарение на симбиозата си с напуснатото от духа тяло на СДС. И благодарение на мераците за вторично единение на строшените парчета от старата делва, изповядвани от Мартин Димитров и Надежда Неински в ущърб на интересите на СДС.

Този ущърб доведе и до тяхното изхвърляне. Те предпочетоха да бъдат верни на този мерак за обединение, а не на политическата воля на тяхната партия – междувременно обезлюдена до степен, при която в нея бяха взели връх някакви нелепи апаратчици и политтърговци. И кандисаха да легитимират синята коалиция и да гарантират нейната цялост чрез тъй нареченото “Синьо единство”, регистрирано непосредствено преди настоящите избори.

Поискаха, да. Само че бяха напъдени. Костов – оказа се – вече нямаше нужда от тях. (Всъщност май вече и няма нужда от нищо, тъй като задачата е изпълнена: десницата е унищожена.) И като умел политически лихвар въведе стария търговски принцип: участието се заплаща.

Заплаща се, да. Дори когато става дума за обединителна формула, мечтана от седесарите в дългите години на разцепления, сред които неговото бе само последното, макар и най-съдбовното. Верига, която започва още от 1991 г., когато партийния егоизъм и добрите сметки на ДС доведоха до разпадане на сините – чрез създаването на СДС-център и СДС-радикали.

Сега вече е видно колко струва синьото единство на политическия тезгях. Струва един милион лева. Толкова са парите, поискани от Иван Костов, лидер на ДСБ, за участието на “Синьо единство” в обща коалиция.

Тази срамна истина бе съобщена от Ваньо Шарков, пряк участник в преговорите за несъстоялата се коалиция. И бе потвърдена от Надежда Неински, която не посочи сумата, но посочи искането на Командира същата да бъде внесена веднага.

Няма да коментирам нито тази сума, нито това искане за незабавно разплащане. Те говорят сами за себе си. Ще кажа само, че подобни искания имат дълга и не особено лицеприятна практика в българската политика. Точно по подобен начин примерно Жорж Ганчев продаваше местата в своите листи.

Поне за мен след настоящия прецедент между него и Иван Костов няма никаква разлика.