СДС, ИВАН КОСТОВ, ГРУ И ТРИДЕСЕТТЕ СРЕБЪРНИКА

Предаде ли Иван Костов СДС за тридесет сребърника? Любовта му към сребърниците не подлежи на съмнение. Всички знаят, че е човек на съветското ГРУ – Главное Разведывательное управление За да се откаже от тежката обвързаност към тая върховно престъпна съветска институция, той е трябвало или официално, или на дело да престъпи клетвата, която е давал пред нея за вярност. Или по неотдавнашното предупреждение на един негов колега български генерал: «Той трябва да внимава пред кого е давал клетва!»

Какво представлява ГРУ? Това е орган на външното разузнаване към министерството на отбраната на Руската федерация и централен орган за управление на военното разузнаване във въоръжените сили на Руската федерация със свои подведомствени организации и нестандартно военно образование, предоставящо услуги в областта на отбраната и разузнаването.

От самосебе си се разбира, че ако Иван Костов е дал клетва на тази организация, в основни линии копираща германския Абвер, той няма да седне да ви разправя какво знае за нея и какво е правил там, ако иска главата му да си стои на раменете му.

 Всички знаят, че главната цел на Държавна Сигурност  в годините след 1989 беше да неутрализира СДС, който се очертаваше като голяма анти-комунистическа опозиция. Вече всички знаят, че това не беше хрумване на ДС, а отдалече начертан план за действие.

СДС изчезна, но Иван Костов остана. Логичният въпрос е може ли такъв човек да оглавява анти-комунистическата опозиция в България, и то без да престъпи клетвата си към ГРУ?  Защото ако го слушате, ще чуете най-отявленият противник на Съветския съюз и в последствие на Русия. Друг политик в България няма, който да прави толкова смислени анти-руски изказвания  в България. Изказванията обаче са едно, а клетвата друго. Най-многото, което можем да допуснем  е, че е реформиран член на ГРУ, който в минутите на революционен ентусиазъм и с отвращение от методите на съветската  имперска наглост е решил, че може да си смени кожата и да заработи първо за народа си, а после за Русия.

Някой в тия моменти на колебание сто процента му е напомнил, че клетвата му е доживотна, подшушнал му е да внимава, както генерала по-горе, и с това е свършил целия му напън за лидер.

Казват, че клетвата за вярност на народа  и  отечеството си е по-важна от всички други. Тя винаги е публична. Клетвата на един български комунист за вярност към руския Абвер е тайна. Затова няма да я видите публикувана никъде, а Иван Костов ще ви я каже, само ако е мъж с достойнство. По всичко личи, че той не е. Това е разликата между лидера на антикомунистическата опозиция и нейния предател. Това, което той може да направи обаче, е да включи пълния й текст в мемоарите си, та ако не приживе, то поне посмъртно да измие името си.

Ще му простим и ще кажем – толкоз можа, но поне си остана българин. А дотогава – да извинява, но не е.