Аферата “Хохегер”: Българските следи в корупционните практики на един австрийски лобист. Част първа

Писал съм вече по този казус. Той е един от петте примера в откритото ми писмо до главния прокурор на Република България Сотир Цацаров, с което поисках да се започне наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, министър председател на справителството на тройната коалиция в периода 2005-2009 г. Някои от фактите и изводите в откритото писмо неизбежно ще се повторят и в този текст: без тях допълнителните обстоятелства, свързани с тази афера, за които получих данни съвсем наскоро, не биха могли да бъдат разбрани.

Извинявам се на читателите за неизбежните повторения – но съм длъжен да подчертая, че изчерпателното разследване на тази афера е важно – най-малкото защото свидетелства за манталитета на  един човек, който се води лидер на българската и европейската левица, и който въпреки множеството извършени престъпления по време на управленския си мандат, днес отново има наглостта да пропагаднира себе си като бъдещ победител в предсрочните парламентарни избори.

И още – защото пълният поглед върху тази афера ясно показва какви са причините, поради които Сергей Станишев лансира именно бившия финансов министър Пламен Орешарски като бъдещ премиер – при евентуална победа на левицата. Отговорът е много прост: защото и г-н Орешарски, както и г-н Хохегер, е един от финансовите донори на Моника Янева (тогава все още Йосифова).

Всъщност скандалът с договора на австрийския лобист Петер Хохегер, нает от правителството на Сергей Станишев да подобрява имиджа на България, е свързан с неизмеримо по-малко щети, отколкото огромните по своя мащаб корупционни процеси, свързани със заменките на гори и земи или с изкуствено предизвикания фалит на “Кремиковци” АД. Същевременно той е и най-скандалния, тъй като е пряко обвързан с фигурата на министър-председателя – тъй като функциите на подизпълнител по този договор са поверени на компанията “PR Медия”  на Моника Йосифова, която, както е широко известно, съжителства с г-н Станишев.

Дори ако ставаше дума за стриктен договор, който не поражда съмнения, само този факт би бил достатъчен, за да се констатира конфликт на интереси – които във всяка цивилизована европейска страна биха довели до търсене на съдебна отговорност, както и до пълен политически фалит на споменатия господин. В България нищо подобно не се случва – въпреки че скандалът придобива публичност още преди две години и с него се занимава специално назначена анкетна парламентарна комисия, представила своя доклад на 30.10.12 г. – със съответните негативни заключения.

Този скандал не тръгва от България. Той има австрийска предистория, която сама по себе си е твърде любопитна. И е твърде любопитна не точно заради Хохегер, а заради българските следи в неговите лобистко-корупционни схеми.

На 16 февруари 2012 австрийския парламент се тресе от нечуван скандал, широко отразен в австрийските и световни медии. Причината е именно дейността на австрийския лобист Петер Хохегер. В хода на това скандално заседание името на България бива споменато 27 пъти.  Този неочакван интерес се дължи на факта, че ПР агенции на Хохегер са били наети от правителството на Сергей Станишев да работят за изграждането на положителен образ на България. Това е станало по два договора, в които възложители са “Международен панаир Пловдив” АД и Министерския съвет на РБ.

Скандалът обаче не е свързан само с тези договори. Големият проблем е, че в качеството си на възложител българската страна е осигурила странни плащания за немски политици – срещу пълна неяснота за свършената от тях работа. Става дума на първо място за един от основните заподозрени в корупция покрай тази афера – бившият министър на вътрешните работи на Австрия Ернст Щасер, който впоследствие е осъден именно за тези си прегрешения на четири години затвор.

(Не можем да не си дадем сметка, че за разлика от него главното действащо лице в тази афера – тогавашният министър-председател Сергей Станишев – не само че не е осъден, но дори няма и опит за повдигане на наказателно преследване – въпреки фрапантните нарушения на българското законодателство, свързани с двата договора.)

Името на Българпия е споменато в лобисткия скандал именно покрай случая с Щасер. В своите показания той свидетелства, че през 2006 г. е вечерял с бившия български премиер Сергей Станишев в София и му е дал съвети как да подобрява имиджа на страната си, срещу което е получил хонорар от 100 000 евро от организиралия тази среща Хохегер. Само че по думите на Хохегер основна заслуга за организирането на тази среща има Моника Йосифова, която всъщност е потърсила австрийския лобист с предложението да лъска имиджа на българското правителство непосредствено преди влизането на България в ЕС.

На 14 март 2012 г. тя публично отрича да познава Щасер – с думите:

“Никога не съм виждала Щрасер. Изобщо не знам кой е този човек. Вие защо си мислите, че аз съм имала нещо... Аз ви показвам какво съм работила. Аз не познавам Щрасер. Никога не съм се виждала с него. Не!”

Нейният работодател Петер Хохегер обаче е на друго мнение. В интервю пред в. “Капитал” той разказва следното:

“...Тогава тя ни покани на разговор, на който ни представи премиера Сергей Станишев. Това беше някъде през 2006 г. На този разговор взех Ернст Щрасер. Той трябваше да каже как се приема България сред европейските министри на правосъдието и на вътрешните работи.

Един уточняващ въпрос. Моника Йосифова беше ли на тази среща?
Тя беше там. Беше и един мой сътрудник – Щефан Крен.
Кой беше още от българска страна? 
Имаше пет-шест души, голяма група. Но не запомних имената им.
Какво стана на тази вечеря?
Ернст Щрасер представи как се гледа на България и какво трябва да се подобри. Това беше подкрепата, която Щрасер ни даде за този договор.”

От своя страна Сергей Станишев заявява, че не помни да е вечерял с тогавашния вътрешен министър на Австрия. Слаба памет за човек, твърде тясно свързан с австрийските политици, особено с тези от левицата. Очевидно някой не казва истината – и това едва ли е подсъдимият тогава (и осъден по-късно и заради тези сто хиляди евро) Ернст Щасер.

Това обаче не е първото, нито единственото разминаване с истината от страна на истински облагодетелствената от тези договори персона – а именно Моника Йосифова (по-сетне Янева). Лъжите – защото именно за лъжи става дума – започват с твърдението, че не познава Петер Хохегер и никога не е работила за него. На въпрос по този повод  на в. “Капитал” , който най-детайлно от всички медии разследва тази афера, тя отговаря следното: “Виждали сме се, но истината е, че никога не съм имала нищо общо с тях. Аз нямам капацитета, те са голяма международна компания. Моята територия е в България”.

Това е прочее лъжа № 1. За която Моника Йосифова бива принудена много скоро да се извини на вестника с думите: “Смятам, че изневерих на свой професионален принцип да казвам винаги истината, когато казах, че нямам договори с Хохегер, и това беше грешка. Искам да поднеса официално извиненията си на колегите от в. "Капитал", защото отговорих неправилно и се опитах да спестя факти”

Не е ясно доколко си вярва. Във всеки случай продължава с лъжите, пренебрегвайки доста видимо този свой “професионален принцип”. Следващото й разминаване с истината, сиреч лъжа №2, е свързано със въпроса кой всъщност е инициатора за сключения договор – или кой кого е потърсил, за да станат реалност усилията на корупционния лобист да чисти измърляния от многото корупционни афери имидж на България. Пред специалната парламентарна комисия, която се занимава със случая, Моника Йосифова говори крайно уклончиво за този първи контакт:

“Договорът е сключен през август 2006 г. Не мога да кажа точната дата. Тя трябва да е в договора. Да, г-н Хохегер се обърна към мен. Не мога да се сетя точно обстоятелствата – кой, кога и как ми се обади по телефона, но той ми каза. По принцип аз вече бях чувала за него, тъй като неговата агенция нашумя доста покрай един друг случай във връзка с един провален, несъстоял се договор на Министерството на външните работи... Тогава ми направи впечатление, че с много професионални аргументи обясняваше своята позиция по това какво трябва да се направи за България. Малко по-късно той ми се обади. Не мога да се сетя точно дали той лично ми се обади, дали някой друг - не мога да конкретизирам това нещо.”

За разлика от нея обаче австрийския лобист има добра памет – и споделя пред в. “Капитал” съвършено друга гледна точка:

“... Моника Йосифова ни се обади и каза, че правителството на всяка цена се нуждае от подкрепа, и ни попита дали сме готови да работим за него. За мен това, разбира се, беше чудесна възможност и се съгласих. Тя беше във Виена и каза, че води разговори и с други фирми, но накрая се спря на нас, защото бяхме част от голяма международна група и имахме голям опит в работата си на политическо ниво. Тогава тя ни покани на разговор, на който ни представи премиера Сергей Станишев. Това беше някъде през 2006 г.”

Късата памет, както вече видяхме, не е само неин проблем. Той е проблем и на тогавашния български министър председател, който по странен начин си спомня само за един договор на Хохегер – този с Министерския съвет от 2008 г. – и забравя, че е имало и друг, че той е обсъждан от МС – и че той лично е лобирал за неговото приемане. И тази забрава никак не е случайна. Тя най-вероятно се дължи на факта, че този именно договор е изцяло незаконен, че с решението за неговото сключване не друг, а самия Министерски съвет на България създава крайно опасен корупционен прецедент – и че самият договор е сключен в пряко нарушение на българското законодателство, което съвсем директно е констатирано от контролиращите институции, които го обявяват за невалиден. Но за този странен договор ще прочетете в следващата част.