Аферата “Хохегер”: чистене на българския имидж през Пловдивския панаир. Част втора.

На 20-ти юли 2006 г. протича заседание на Министерския съвет, като едно от точките в него съдържа доста странно и по същество противозаконно предложение. Идеята е  държавният бюджет да се лиши от дължимите по закон дивиденти от Пловдивския панаир, като за сметка на това панаирът сключи договор с чуждестранна агенция за рекламна кампания, която да работи за изчистване на имиджа на страната ни от доста отчетливите корупционни петна, които застрашават предстоящото й приемане в ЕС.

Нужда от такова изчистване безспорно има: току що е отминал драматичния скандал с зам. шефа на ГДБОП Иван Иванов, работил в полза на собствениците на винпром “Пещера”, страната е разтърсвана и от ред други корупционни афери – и все по-ясно става, че съществуват задушевни връзки между държавните институции и престъпния свят, както и посредници, които ги осъществяват. В този дух е и “аргументацията” на премиера Сергей Станишев за необходимостта от такава стъпка: “Реалната нужда от такова решение на Министерския съвет е свързана с практическата необходимост да засилим нашето комуникационно поведение и кампания по отношение на Европейския съюз в този важен и критичен момент на нашия процес на присъединяване.”

Предложението подобен договор да бъде сключен не от правителството, а от Пловдивския панаир, е внесено от един от най-приближените до Станишев министри – от вицепремиера Румен Овчаров, ползващ се също като него с незавидна корупционна слава (станала известна със съкращението Р. Овч. в писмо на окошарения Вальо Топлото). По това време пловдивският панаир е все още държавно предприятие – при все че след броени месеци той ще бъде харизан на червения олигарх Георги Гергов, известен още под прозвището Свинаря – и настоящ лидер на пловдивските социалисти.

Румен Овчаров е принципал на панаира, но от това не следва, че решението е законно.  Точно обратното – то е опасен прецедент, тъй като създава потенциалната възможност и други постъпления в националния бюджет да бъдат “пренасочвани” за различни цели – например за проекти, по които трябва да се избегнят изискванията на Закона за обществените поръчки.

Грижа за това парите от дивидента на пловдивския панаир да попаднат там, където им е мястото – сиреч в държавния бюджет, има финансовия министър Пламен Орешарски. Той обаче няма никакви възражения, както и останалите министри от тройната коалиция. С изключение на един – Николай Василев, министър на транспорта. Той споменава, че решението е в разрез с определени правила, и че не е съгласувано по установения ред. Отговорът на премиерът Станишев е емблематичен – по него можем да съдим как са ставали тези неща по време на тройната коалиция:

“Трябва да сме пределно ясни и откровени в това отношение, мисля, че ще има разбиране и от медиите, защото всички усещаме дефицита от гледна точна на представяне на това, какво България представлява в момента пред европейските ни партньори. Това е аргументът. Иначе господин Василев е прав, че е внесено без съгласуване, което е лошо, подчертавам. И че като принципна практика не е добра. Но това предлагам да направим.”

Да, принципната практика наистина не е добра. Най-малкото защото няма гаранции, че и на други държавни предприятия не са им се случвали такива “изключения”, и че други държавни пари не са били пренасочвани за някакви не особено неясни цели и проекти. Не е зле да си припомним, че това именно правителство имаше обичай да “преразпределя” милиардни бюджетни остатъци в края на годината – по твърде напрозрачни принципи и за твърде непрозрачни цели. Но в случая нещата не се състоят само в това. Големият парадокс е, че в момента, в който МС на Република България изкривява законите и обсъжда дали да бъде сключен самия договор, реалният негов изпълнител е вече известен.

В същото време – буквално паралелно със заседанието на МС, Хохегер внася в Пловдивския панаир оферти за провеждане на рекламна кампания на България – чрез три фирми – “Д-р Хохегер комуникационсбератунг”, “Валора” и “Матрикс” и “Д-р Хохегер меркетингконсултинг”. И трите са негова собственост, сиреч в хода на обществената поръчка австрийския лобист се е състезавал сам със себе си.

В резултат на тези оферти се стига до подписването на този странен (и срамен) договор – като, както изрично се подчертава в доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ): “Още на 19.07.2006 г., преди обсъждането на 20.07.2006 г. в МС, в Пловдивския панаир са депозирани  три оферти от различни австрийски фирми, в това число и фирмата “Хохегер” на г-н Петер Хохегер/... /Не е ясно как австрийския лобист Хохегер и неговите съграждани са получили яснота, че изобщо Българското правителство има идеята да промотира по този начин България.”

Докладът на АДФИ е много ясен – и след него става открит и до днес въпросът откъде Петер Хохегер знае за намерението на българското правителство да наеме чужда ПР компания, която да работи за българския имидж пред цивилизования свят – още преди въпросът да е поставен на дневен ред пред българския МС – по този повече от порочен начин? Неговият собствен отговор на този въпрос бе вече споменат – и се изразяваше с думи като “Моника Йосифова ни се обади и каза, че правителството на всяка цена се нуждае от подкрепа, и ни попита дали сме готови да работим за него...” и с “Тогава тя ни покани на разговор, на който ни представи премиера Сергей Станишев...” Първоначалният отговор на Сергей Станишев и на самата Моника е, както вече казахме, че те не знаят и не си спомнят за такъв договор.

Лъжат. Лъжат и двамата – и им се налага да си спомнят. В това отношение докладът на АДФИ е безпрецедентен документ – защото свидетелства за престъпление, извършено със санкцията на самия Министерски съвет на РБ. Става безпощадно ясно, че не само че държавата без правни основания е лишила хазната си от годишния дивидент на Пловдивския панаир, но и че нагласения договор с Петер Хохегер е сключен в пълен разрез със Закона за обществените поръчки.

В този доклад се посочва примерно, че всичките три оферти се доближават до размера на преотстъпения дивидент – което буди съмнения “какво всъщност става”. На практика на датата 01.08.2006 г., на която Постановлението на Министерския съвет става факт, е сключен и самият договор – реално без обществена поръчка, като изпълнителят е имал предварителна информация за заплащането и за действията, които трябва да изпълни. В тази връзка инспекторите констатират, че е налице “едно от най-сериозните нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки, а именно непровеждането на обществена поръчка при наличие на всички законови основания за това”. Техният обобщен извод гласи следното:

“Извършени са нарушения на Закона за обществените поръчки. Най-сериозното нарушение, без всякаква публичност, без всякаква прозрачност, в нарушение на изискванията на закона е сключен договор директно с Хохегер, без да има яснота по какви критерии той е избран, как се е стигнало до тази цена, като са погазени основните принципи на Закона за обществените поръчки.”

Иначе казано – договорът е незаконен, а обществената поръчка – фалшифицирана и предпоставена. Заключението на АДФИ е категорично: “Съгласно Закона за обществените поръчки, чл. 120а в редакцията, която важи към 01.08.2006 г., договорът за обществена поръчка е нищожен, когато е сключен без провеждане на процедура по закона при наличие на основание за това.”

В допълнение към всичко това си струва да отбележим констатациите, че “публичните средства са изразходвани по възможно най-непрозрачния начин” и че “този договор определено е неизгоден и е сключен, без да защитава интересите на възложителя. Обратното, облагодетелства изпълнителя.” Агенцията констатира също така, че става въпрос за деяния, които излизат от нейните компетенции, но биха могли да бъдат обект на контрол от други компетентни органи. Тези “други компетентни органи” са органите на прокуратурата, която и досега мълчи по повод аферата “Хохегер”, въпреки че е сезирана нееднократно за обстоятелствата по сключване на свързаните с нея договори.

Най-парадоксалното в този случай е, че министър-председателят и министрите, издали постановлението на МС, добре са съзнавали, че вършат нещо нередно и заобикалят Закона за обществените поръчки – но въпреки това са го направили. Направили са го по искане на самия министър-председател – и за неговата незаконосъобразност чинно си е мълчал и министърът, който отговаря за постъпленията в държавния бюджет. Неговото име е Пламен Орешарски – днес това име се спряга от тогава управляващите като бъдещ министър-председател на България.

Нещо повече – оказва се, че в схумата за тази нагласена сделка е посветен и прекия изпълнител по договора – самият Петер Хохегер. В цитираното вече интервю пред “Капитал” той казва следното: “Понеже нямаше как договорът да бъде подписан с нас, без да се проведе нов конкурс, а в същото време трябваше да се действа бързо, тогавашното правителство включи панаира в Пловдив. На нас ни беше обяснено, че приходите от панаира отиват директно в държавния бюджет и освен това панаирът има голям принос за комуникирането на икономическите реформи на страната.”

С други думи и той е съзнавал, че сключването на договора през Пловдивския панаир цели да избегне реалните процедури за обществените поръчки, задължителни според законодателството на България. В резултат на всичко това се стига до парадокса, при който един лобист, съден по-късно за корупционни сделки и укриване на данъци в родината си, се заема да изчиства корупционния облик на България.

Впрочем не трябва да бъдем особено строги към него – твърде възможно е той изобщо да не е имал такива намерения. Възможно е да е участвал в схемата със съзнанието, че тя е формална, и че за никаква дейност не става дума – а става дума просто да се вземат едни пари.

И са ги взели. Той и Моника.

Впрочем не само тя – оказва се, че една малка, но не и пренебрежима част от тези пари е изтекла в друго направление. По-точно – джобовете на Росен Карадимов, тогава съветник и особено близък приятел на Сергей Станишев. Което впрочем става и поводът за други разкрития – например за дребната подробност, че Моника Йосифова тогава е работила и по други договори, възложени й от българското правителство или поне от негови министри.

Един такъв например – за сума, надхвърляща общата от двете й възнаграждения по аферата Хохегер, и е възложен от тогавашния министър на финансиите Пламен Орешарски. На стойност две милиона и половина. Но за това ще прочетете в следващата статия.