Прокуратурата се намеси в предизборната борба – естествено, на страната на БСП

Няма как по друг начин да се обясни стахановската компроматна дейност на тази институция, добре известна с моралното си безразличие и със своята мудност по отношение на реалните престъпни дела, които доведоха до стопирането на знакови дела и освобождаването на емблематични престъпници, както и до прекратяването на стотици хиляди наказателни производства поради изтичане на давностния срок.

Няколко примера. Прокуратурата е сезирана нееднократно за “заменките” на апетитни земи по крайбрежието и в планинските курорти срещу затънтени пущинаци – една постоянна практика на тройната коалиция – и постоянен метод за облагодетелстване на червените олигарси пълнене на черните партийни каси на БСП – като всичко това струваше на българските данъкплатци загуба от около шест милиарда лева. Някакво движение по тази тема? И да има, е със скоростта на охлюв. И за него не се говори.

Прокуратурата бе сезирана и за националния грабеж, известен под името АЕЦ “Белене”, в който лично бившият премиер Сергей Станишев носи отговорност за отпуснати без санкцията на НС 300 милиона лева – както и за поръчването на оборудване на руския изпълнител за над един милиард – без площадката на АЕЦ “Белене” да има дори лиценз от Агенцията за ядрено регулиране.

Резултатът от тази афера е: покачването на сметките за ток поради простата причина, че НЕК е във фактически фалит – и дължи на държавата над 2,2 милиарда лева – както и колапсът в българската енергетика като цяло. Някакви действия около “гьола” Белене, след като за основните престъпления там прокуратурата е известена лично от премиера на България още преди години? Няма такива.

Прокуратурата е сезирана нееднократно и за сделките с произведения от АЕЦ “Козлодуй” евтин ток, изнасян от посредници извън страната – като буквално всички тези посредници са енергийни олигарси, свързани с БСП. Загубите от тяхната дейност се изчиславят между 50 и 90 милиона евро годишно. Всички жалби и започнати дела по този повод са стопирани от прокуратурата. Да – една прокурорка бе санкционирана в качеството си на чадъроносител. А някакви резултати след това? Никакви.

Спирам дотук – въпреки че мога да посоча още десетки примери. И пиша тези редове, защото за сметка на необяснимата мудност и дебелоочие при (не)изпълнението на служебните си задължения, прокуратурата прояви изклучителна пъргавина с включването си в предизборната борба, като обслужи експресно компроматите на една определена партия.

Става дума за БСП и предприетия от нея черен PR, реализиран чрез анонимните сигнали за незаконно подслушване и също тъй анонимното претопляне на студени досиета, отнасящи се към ръководещия НСБОП Станимир Флоров. (Не е зле да си припомним кога се прибягва до черен PR – когато не можеш да спечелиш изборите по нормален начин.) В рамките само на две седмици тя успя да декларира – и то чрез устата на главния прокурор – че две трети от шумно оповестената анонимка на Сергей Станишев е истина, и да заведе четири наказателни производства срещу служители на СДОТО, а след това в рамките само на два дни успя да започне наказателно производство въз основа на анонимно подхвърлени разработки срещу Станимир Флоров с повече от десетгодишна давност – при това приключени с извода, че няма данни за престъпление. И не само че започна наказателно производство, но и принуди президента да поиска неговото отстраняване от заемания пост – за голяма радост на организираната престъпност. Браво!

Преди да продължа, ще трябва да заявя ясно, че не познавам г-н Флоров и нямам никакво мнение за неговата професионална биография. Но за сметка на това познавам много добре този метод на професионално омаскаряване от страна на прокуратурата – и имам определено отрицателно мнение за неговия морален статус. Мнение, което между впрочем съм изразявал още преди години – примерно при случая с наказателните производства и ареста на ген. Атанас Атанасов, инициирани от Никола Филчев – казус, в който методите за омаскаряване бяха идентични.

Двете светкавични акции на прокуратурата, надули балона на политическото говорене и превърнали МВР в основен прицел на предизборната кампания, имат една обща черта – неяснотата, странната недоизказаност и недоказаност на обвиненията, оставянето на даден казус да “виси” – на практика неразрешен, но пък обилно обрасъл със съмнения от всякакъв характер. И бих искал да задам един много конкретен въпрос на всички ръкопляскащи днес на прокуратурата (след като само допреди броени дни пророкуваха как порочните прокурори, водещи тези разследвания, ще изкривят истината и ще оневинят систематично демонизирания днес Цветанов).

И този въпрос е – въз основа на какви конкретни доказателства са изградени обвиненията и намеците, тъй щедро ръсени днес от Николай Кокинов и Ромен Василев? Да има някакви доказателства, че член на ръководството на МВР е поръчвал незаконно подслушване на политици? Няма такива. Да има някакви доказателства, че изобщо е провеждано такова незаконно подслушване? Няма такива. Тогава въз основа на какво се говори за “български Уотъргейт”? Въз основа на липсата на правила и занижения контрол над СДОТИ? Да, това е укоримо обстоятелство – но не е доказателство за подобен тип престъпление.

Някой случайно да е забелязал, че и в двата случая подателя на информацията е анонимен? И че Сергей Станишев персонално, на специално свикана пресконференция, разгласи съдържанието на анонимката – с бомбастични прогнози за невероятния скандал, който щял да сполети България.

Ако искаше да постъпи като “добър гражданин”, трябваше да последва примера на своя наместник в ДАНС Алексей Петров, който без много шум отнесе невърнатия от него секретен доклад лично на Бойко Борисов. (После отмъкнатите от Сергей Дмитриевич секретни доклади, предадени на мафиоти от подобен ранг, се оказаха няколко – по повод на което прокуратурата и до ден днешен си мълчи.) 

Тогава подслушващите можеха наистина да бъдат проследени и сгащени. Очевидно обаче не това е била целта на упражнението. Целта на упражнението е била да се вдигне предизборен шум и да се реализира черен PR – основното оръжие на губещите изборите партии.

На някого да направи впечатление, че основният аргумент на прокуратурата беше като че зает от абсурдистка пиеса – дипломиран инженер човърка машинариите на подслушвателния ван с отверка, за да открие хардиска и да го изтрие (неясно как – може би с шкурка). Пита се откъде знаят прокурорите тези подробности – включително и как въпросния антимафиот прекратил спешно юбилйното си празненство, като научил за пресконференцията на Сергей Станишев, и тръгнал да замита следите и да трие записите на двама президенти, мнозина политици, безнесмени и прочее, включително на самия шеф на ПЕС? Могат да ги знаят – ако изобщо са се случили – само по един начин – ако са изпети от някой вътрешен човек.

При това положение обаче не само напълно възможна – но и направо по-вероятна е обратната логика: че става дума за нещо различно и до голяма степен химерично; нещо,  което в ДС наричаха “активно мероприятие”. БСП вижда, че издиша в хода на реалната предизборна борба, и търси начин да “пробие” ГЕРБ чрез компроматен удар. Спецове търсят слаби места и – естествено – се спират на МВР.

Казвам “естествено”, защото ударът тук е богато подготвен с продължили в течение на години усилия да бъде свален Цветанов, та да могат наместниците на столетницата в престъпния свят да си върнат контрола над контрабандните канали и други апетитни кранчета. И още по една причина – защото в МВР, като наследство от ДС, левицата има много “свои хора”. Някои от тях биват използвани и изхабявани, но някои се кътат за черни дни – като “спящите клетки” на АЛ Кайда.

И спецовете гледат къде в системата на МВР могат да пробият чрез своите хора – и къде ударът ще бъде най-тежък. Сещата се за многократно предъвкваната мантра за подслушванията, сещат се и за добрата метафора – “българският Уотъргейт”. Техните хора им дават цялата вътрешна информация – от имената на тези, върху които ще бъде хвърлена основната вина, до цвета и марката на автомобилите, с които службата прави  проследавания. Прави се анализ на пропуските в отчетността, на начина, по който се изпълняват реалните служебни задължения, на изключенията, при които са се допуснали откланения поради спешни случаи. След което се скроява компромата, прави се сценарий кой и как ще го отиграе, прави се съглрасуване с други едни “свои хора” – този път от прокуратурата, намират се неколцина полезни идиота, несвързани с БСП, които ще лаят в качеството си на обществени авторитети, и бомбата се хвърля в публичното пространство.

Защо тъкмо сега – при старта на предизборната кампания – за това няма обяснения. Случайно съвпадение, разбира се.

Другият и може би по-фрапирщ казус е атаката срещу Станимир Флоров. Отново анонимно подаване на сигнала – този път стари разработки, разпратени до медиите. Това впрочем да ви напомня нещо? Например флашките, които Яне Янев вадеше, додето още козируваше на Алексей Петров? Или секретните документи, които Явор Дачков намираше, пуснати от някого в пощенската кутия на в. “Галерия”?

Лично аз съм убеден, че източникът е същият. За него можете да прочетете в една от статиите в “Опасните новини”, заради които пребиха Огнян Стефанов. В тази статия  става дума за специалната картотека с компромати, складирана на басейна “Спартак”, и за висшите спецове от специалните служби, които я обслужват. Никак не е за пренебрегване фактът, че разработките, подхвърлени анонимно, са с твърде стара дата – “Мавър” например е от 1999 г.

Тогава в НСС работеше един герой на име Николай Начев, бивш шеф на икономическо направление в Национална служба сигурност (НСС). Той беше водещия офицер на Алексей Петров, и той беше участник в някои от най-гадните разработки на службата, реализирани в полза на Никола Филчев – като например ДОР “Комбинатор”, изцяло скалъпена разработка срещу прокурора Николай Колев. Същият този Начев беше първоначално арестуван заедно с Трактора, а после освободен – и до ден днешен той е негов служител (респективно – на неговата любовница Ина Павлова, която контролира “Лев инс”).

Сигурен съм, че това е най-вероятния канал за пласиране на тези “студени досиета” на НСС. Методите за техния пласмент са идентични с флашките и документите, с които бе атакуван и Бойко Борисов, когато стана ясно, че не се кани да слуша Големия брат и неговите рубладжии.

Проблемът обаче не е в метода, проблемът е в прокуратурата. Анализът на прокурорите бил показал, че анонимките са идентични с реалните разработки. Е – и какво от това?  Всички тази стари разработки са прекратени – поради липса на данни за престъпление. Така е с “Мавър”, така е с “Араби”, така е и с “Високият”. Тези разработки очевидно са били провеждани под наблюдението на прокуратурата – или най-малкото разследващите са стигали до извода, че нямат основания изобщо да я сезират. Те са продължили месеци наред – и крайният извод е бил неизменен – поради липса на престъпление разработката се прекратява. Пита се как в рамките на два дни разследващите прокурори са намерили доказателства за противното?

Как са доказали очевидно малоумните твърдения на доносителите – например за това, че Станимир Флоров е поел задължението срещу 20 000 марки месечно да съобщава на наркопроизводителите за готвени срещу тях дела и проверки – като един от аспектите на тази му предателска дейност е свързан с нарколабораторията в “Опицвет”.

В същото време Цветан Цветанов припомни, че “Станимир Флоров 97-ма година направи най-успешната реализация за тогавашното ръководство на МВР - „Опицвет”. Станимир Флоров си спомням на Вакарел, когато задържаха над сто и няколко килограма синтетични наркотици - тогава хората, които се опитаха да избягат, дори бяха стреляли по него, бяха задържани впоследствие.”

Това са данни, които могат лесно да се проверят. Тази активност някак не подобава на човек, поел ангажимента да държи чадър над наркокартелите.

Друг – и не по-малко сериозен въпрос, е свързан със самия избор на прокурорите, извършили тези проверки. Роман Василев, който директно поиска от президента Плевнелиев да отстрани Станимир Флоров (което искане бе безропотно изпълнено), няма особено добра слава като обективен прокурор. Той е героят от сагата с бившия военен министър Николай Цонев – и той именно изрече онези прословути думи ожт видеозаписа при ареста му през април 2010 г.: “Ти си абсолютен престъпник, на колене!“, за което получи дисциплинарно наказание – а после се оказа, че Николай Цонев никакъв абсолютен престъпник не е, ами е жертва на организиран от обвиняващите го капан.

И като става дума за подслушване – оказа се, че не друг, а самият той е подвел днешния главен прокурор Сотир Цацаров по случая с искане за неправомерно подслушване тъкмо по този случай, и сам си е разрешавал прилагане на специални разузнавателни средства, без да има право на това. При това положение е повече от странно, че главният прокурор не само че го оневини, но и му делегери права на водещ прокурор при проверката за незаконното подслушване, сервирана на прокуратурата чрез компромата на Станишев.

Има поне един случай, в който този прокурор е извършил и директна поръчка в полза на лидера на БСП Сергей Станишев – това става при делото срещу Александър Томов при тясно преплетения с изкуствения фалит на Кремиковци случай с ЦСКА. Действащите лица в тази афера са абсолютно същите, които атакуват Цветанов и Флоров днес, а доводите им и тогава са по същия начин скалъпени и нелепи.

Тогава прокурорите Роман Василев, Николай Кокинов и Божидар Джамбазов обявяват на пресконференция, че започват досъдебно производство за присвояване на 3,5 милиона евро, източени от ЦСКА от Александър Томов и Александър Гарибов, които всъщност са част от плащането при покупката на футболния клуб, реализирано като апортна вноска с опция за обратно изкупуване. Обявяват също, че ДАНС им е предоставила 11 тома материали, доказващи престъплението.

Това е лъжа - всъщност ДАНС не е открила нищо, а споменатите 11 тома са документацията на футболния клуб, предоставена на ДАНС доброволно. В крайна сметка на 17 юли 2007 г. Петко Сертов обявява резултатите от проверката чрез наказателно постановление № ДФР/НП-8, в което е установено само едно единствено нарушение, извършено през 2006 г., когато собственик на клуба е бил Васил Божков.

Всичко това е странно, много странно. Специално за Ромен Василев самият главен прокурор заявява, че е заобиколил разпоредбите на Закона за специалните разузнавателни средства, като сам е подписвал разрешения за СРС. Според закона те могат да се прилагат единствено с подпис на съдия, а в неотложни случаи се разрешават и от министъра на вътрешните работи, но трябва да се получи одобрение от съд в срок от 24 часа.

Нарушаването на тези правила – и то от прокурор, е тежко престъпление, за което се носи наказателна отговорност. Делегирането на права на същия прокурор да разследва сигнал за незаконно подслушване ни изправя пред абсурдната ситуация, в която един престъпил закона разследва същото престъпление.

Това беше и поводът журналистът от “Медиапул” Борис Митов да бъде привикван в прокуратурата и заплашван със съдебно преследване – заради статията си “Българският Уотъргейт”: А кой ще проверява проверяващите”. И наистина – няма кой да ги проверява.

При това положение – при наличието на необикновена пъргавост на прокуратурата в обвинения по анонимни сигнали, имащи съвсем недвусмислен предизборен прицел, – като проверките се възлагат на ползващи се с не особено добра слава прокурори, няма как да не направим констатацията, че прокуратурата се намесва в предизборната борба. Не че това е нещо ново – и друг път се е случвало. Трябва ли да припомняме времето на Филчев например – когато при едни предишни избори той отиде в Русия и се вживя в ролята на пощальон, като донесе писмо от Путин до Симеон Сакскобургготски? Или пък трябва да си спомним тогавашните прокурорски възгласи: “Г-н Костов, вие сте клиент на прокуратурата”?

Сега е време новият главен прокурор да докаже, че не е поредния Филчев. Това може да стане, като истината и по двата случая бъде извадена веднага и наяве, с аргументи и факти, а не с намеци и предположения. В противен случай поне аз ще остана с впечатлението, че и на г-н Цацаров му е време да отърчи до Москва. И едва ли ще бъда единственият.