Започна предизборната надпревара.

Доста преди официалното откриване на кампанията върху входната врата на кооперацията ни се появиха първите капки... Сутрин след сутрин, капка по капка - за няколко дни входът ни така бе нацвъкан, като от птиче ято. Опитахме се да мием, опитахме да стържем - нищо... Капките нямат изстъргване... Не бяха обикновени водни капки - а други, невероятно лепкави - Капки Сидерови.

Някакъв деен патриот от някаква национал-партия, на която въпросната госпожа станала лидерка, шеташе нощно време из квартала и лепеше стикери където му падне - по входни врати и витрини, по магазини и жилищни кооперации.

Стикерите, по-малки от пощенска картичка, бяха намазани с лепило, по-силно от "капчица", по-коварно от "каноконлит". Образът на г-жа Сидерова, сериозна и загрижена за България, ме изпращаше сутрин за работа и ме посрещаше вечер. "Да спрем циганизацията!" - бодеше ме в очите лозунгът на Капка-патриотка всеки път, когато си отключвах. И когато последната лепка-капка преля чашата на търпението ми, взех да се карам на госпожата от стикера:

- Така ли ще спрете циганизацията?.. Като ни циганизирате вратата!

Готов съм да се хвана на бас, че по-циганска входна врата няма и във Факултето. Иде ми да я откача от пантите и да я занеса в централата на въпросната партия. Партия, на която дори не си струва да помним името, достатъчно е името на лидерката.

И си представям: ето ме, нарамил вратата, заставам пред политичката-лидерка:

- Вижте резултата от вашия патриотизъм... Харесва ли ви тая мърлявина?

- Ау! - сконфузва се Капка. - Не съм искала моята политика да доведе дотук! Извинявам се!

Лидерката запрята ръкави, взима "веро" и гъбичка, бръснарско ножче и кухненска тел, след което отстранява следите от политическата си дейност. Така изпълнява програмата си - спира циганизацията. Един вход на кооперация в България става по-малко цигански.

Отивам и по-далече във фантазиите си: освен че ми почиства вратата, госпожа Капка се отказва от партийна дейност, разтуря формацията си и отива да си гледа внучето - като баба може да се реализира по-добре, отколкото като лидерка.

Това, разбира се, са фейлетонни мечти... Г-жа Сидерова нито ще си почисти стикерите, нито пък ще се откаже от политиката. Какво я е грижа за мен и проблемите на нашия вход. Тя е патриотка, загрижена за България...

Такива загрижени патриотични формации има десетки - партии и движения, виждаме техните лидери постоянно по телевизията... Размножиха се като чрез клониране - Сидеров, Сидерова, сидеровчета... Каракачанов и каракачановчета, Джамбазки и джабазчета... Вдигнали се на поход срещу враговете - македонци, сърби, турци, гърци, цигани... Американци и европейци... Чешките фирми, германските магазини, австрийските бензиностанции...

Но когато говорят срещу чуждите монополи, нашите патриоти внимателно пропускат един. Заобикалят го, гледат да не го засегнат, да не го раздразнят... Да сте чули дума срещу "Лукойл"? Нещо за цената на бензина? Нещо за руските енергиийни проекти? Няма и да чуете... Обратното, Сидеров е любимец на Москва, нещо като домашен любимец - ходи там, за да го погалят по главата. Той, Каркачанов и сие родолюбци нямат намерение да се откажат от АЕЦ "Белене" - централата, която ще циментира тук икономическото влияние на една чужда страна.

И ако бяха истински родолюбци, каквито бяха навремето Стамболов и Захарий Стоянов, днешните ни патриоти щяха да посочат къде е истинската опасност за България... Ама нали "руските рубли идват с чували по Дунава", както пишеше Захарий... Идваха преди сто и двайсет години, идват и сега - а пък патриотите се готвят да си пълнят джобовете.

Известно е, че патриотизмът не е лошо чувство, но не е професия. Е, много станаха у нас професионалните родолюбци! Даже не можем да си ги изстържем от вратите!

Взех бръснарско ножче и почнах търпеливо да стържа образа на госпожа Сидерова от входната си врата...

Но по едно време се спрях... Реших да оставя тая нагледна агитация до изборите - какъв по-добър пример за дейността на нашите патриоти. Елате ни вижте вратата, за да разберете на какво може да заприлича държавата ни!