Свободата днес и тук 23 Май 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Страстите политически, страстите митрополитски

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Веселина Седларска, http://www.reduta.bg/

Статус на Грег Кели във Фейсбук: „Приятели, благодаря ви, че веднага ми писахте. Втората бомба в Бостън избухна пред сградата в която живея.” (http://www.facebook.com/greg.kelly.1976?fref=ts ) Грег Кели живя две години в България като доброволец от Корпуса на мира. В почивките между работата търсеше корените на дядо си в едно село, за което гърците  твърдели, че е гръцко, македонците го убедили, че е македонско, а българите му викали, че е българско. Само едно е сигурно, бил е православен, казвах. Да оставим боговете, казваше пък Грег. Тръгна си от България с едно коте, което един ден влезе в офиса, сякаш знаеше къде отива. Котето се отправи към бюрото на Грег и легна до маратонката му, като че ли най-после е пристигнало. Грег го кръсти Гафман и повече не се разделиха. „За щастие по време на взрива бях на работа. Очаквам с нетърпение да получа достъп до жилището си и да прекарам известно време с Гафман. Споменете в молитвите си  тези, които нямаха моя късмет.”

Грег и молитви? Видя ли, че няма как да оставим боговете на мира, Грег, щом те не ни оставят?  Колко не ме засяга втората бомба на финала на някакъв маратон в Бостън, ако мой приятел не може да влезе в жилището си, защото районът е отцепен? Това да не е земетресението на индийско-пакистанската граница, че да е далече, далече…”Мамо, помниш ли, че имахме в курса един симпатяга Али? Той живее точно в района на земетресението и не ни е писал вече три дни. Цялата компания се тревожим за него.” Светът е село, в което еднакви хора се молят за еднакви неща на различни богове.

Познавам един изпечен лицемер, който тия дни пости, та пушек се вдига. Жертва се месолюбецът в името на християнството. Прилага хард варианта, не само не близва месо, ами и яйца, сирене, мляко. Любезен човек, без да се осведомява дали събеседникът му също пости, започва да предлага рецепта за сладкиш без яйца. Самият той много-много не се доверявал на търговската мрежа. Страхувал се някой безбожен производител да не наруши поста му, като му продаде курабийки уж без мас и яйца, пък всъщност с мас и яйца. Грях, голям грях!

         „И като повика народа, рече им: слушайте и разумейте: не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека.” /Евангелие от Матея 15:10/

         А като знам какви думи излизат от устата на този човек…Той няма нужда да бъде винаги добър, той има нужда винаги да бъде в добри отношения с попа. Попът е застанал между него и Бога като речник и им съдейства да се разберат. Без този речник той не може да си общува с Бога, защото си говорят на различни езици. Той е като трескав потребител в лъскав чуждестранен магазин, от който може да си поиска стока само с помощта на разговорник в ръката. Попът му е онлайн продавача, чрез него си поръчва стоки от „невидимото царство на Отца ми”.

Пловдивският митрополит Николай и варненският Кирил се скараха къде да кацне тази година благодатният огън. Друг път се караха кой да е пасажер в самолета, пренасящ огъня, този път заради летището. Няма да е Варна. Ще е Пловдив, защото частният полет за пренасянето на огъня е осигурен от Николай. Кирил е толкова сърдит, че щял да си вземе искра от Букурещ.

Не искам пламък от огън, който има значение на коя писта е кацнал. Аз съм синът, който казва „Не ща”. “Някой си человек имаше двама синове; и дойде при първия и му рече: Синко, иди днес, работи на лозето ми. А той отговори и рече: Не ща, но после разкая се и отиде…” Знам къде да отида, когато се разкая. Някъде, където има дървета. Благодатния огън е лумнал в зеленото на кестените, бялото на сливите, розовото на бадемите. Какво по-голямо чудо от това, какъв по-голям благодат? Ще благодаря за това, че земетресенията и взривовете ни отминават. Ще се помоля за убитите и осакатените там, ще се моля за разум тук.  

         „…Дойде и при втория син и рече същото. И той отговори и рече: Аз ще ида, господине, и не отиде.”

         Целият спор е за това, в чия църква първо ще се появи благодатният огън – дали във варненска на Кирил, или в пловдивска на Николай. Кой ще притича пръв до благодатта? Кой ще получи пръв доказателството за правотата на православната вяра? Те ще тичат, но няма да пристигнат, точно защото имат нужда от доказателството на огъня. И доказателството трябва да идва отвън, от Йерусалим, от шума на света, а не от тишината на душата.

         „Кой от двамата стори на баща си волята?” – пита Исус. Свещениците навеждат глави.  Защото те винаги са казвали „да”, но са вършили „не”. Тяхното „да” е била само устно, на повърхността, не идва от сърцето. Можеш набързо да кажеш „не”, но след това да се отдадеш и подчиниш – в тишина.

         „Здравей, Грег, пред Великден страстите български винаги са били много различни от страстите Христови, но никога повече от сега. Радвам се, че с Гафман сте се разминали с взривовете. Знаеш ли, през последните два месеца в България се самозапалиха повече хора, отколкото загинаха при атентата в твоя град. Може би намираш сравнението за коравосърдечно, но нека ти напомня, че ти живееш в свят, в който котките имат значение, а аз живея в държава, в която човешкият живот е без значение. Помниш ли, ти казваше, че има една причина, заради която би могъл да останеш завинаги в България – прасковите. Но и има една причина, заради която не искаш да останеш и ден повече в България – негативизма. Грег, ако онова, което видя ти преди две години беше негативизъм, не знам каква дума ще намериш за сегашното положение у нас. Затрудняваш ме с въпроса си кога ще е Великден, мога да ти кажа кога ще са изборите – на Томина неделя. Изборите на най-голямото българско неверие ще се проведат в деня на неверни Тома, това ако не е ирония. Преди малко си припомних притчата, в която Исус обвинява свещениците, че казват „да”, а вършат „не”. Ние сме държавата, в която не само че всички „да” преди изборите се превръщат в „не” след изборите, но и всички „не” стават „да”, когато се дойде на власт. От форумите под политическите статии капе кръв. Срам ме е да ти кажа какви неща се написаха под информации за бомбите под твоя прозорец в Бостън. Превърнали сме се в генератори на омраза, взривяваме се сами в някакъв български маратон, на който не му се вижда финалът. И изтощението ни е маратонско, плетем крака и дъх не стига. Оставили сме боговете, зарязали сме ги, зачертали сме ги. Българската православна църква не се е отказала само от ролята си на дистрибутор на благодатен огън. Светът е малък, но спасение не дебне отникъде, въпреки многобройните богове. Аз поне не го виждам, а толкова ни е важно на нас, българите, точно пред този Великден.”

         „Грижете се добре за доматите, заради които моите приятели, които ме посетиха в България, нарекоха страната ви рай. Пазете божествените български праскови. Не се подигравайте с благодатния огън, с който ви е огряла природата. Грег.”


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional