„КУЧЕ, КОЕТО НЕ ЗНАЕ ДА ЛАЕ, САМО ВКАРВА ВЪЛКА В КОШАРАТА!”

След юни 1923, май 1934, септември 1944 и ноември 1989, върху България се стовари февруари 2013. Казано направо – това е петият държавен преврат за 90 години време!

Има ли нещо общо между тези толкова различни исторически събития? Има, разбира се! И отговорът следва да бъде потърсен в единственото яко и неоспоримо, което българите са създали в своята хилядолетна история – в българския фолклор.

Народната поговорка, изнесена като заглавие на тези редове, в случая означава: Който не знае и не може да управлява, сам си спретва държавен преврат, и свои, и чужди го изхвърлят на бунището на историята, откъдето връщане няма.

Скоро след Освобождението дядо Вазов е казал приблизително следното: „Във всяко българско село има поне десет кандидати да управляват Швейцария!”. Тогава Швейцария е била най-уредената държава в света. А и сега не е много закъсала. Но швейцарците, като хора без чувство за хумор, нито веднъж не поканиха български управленец. Но България, горката от край време я управляват аматьори, които не знаят и не могат да управляват, но напират, защото у нас да си на власт е най-голямата далавера. А народът български – вълци го яли!

С какво последните управляващи си заслужиха държавния преврат, който ги свали от власт? С много незнания и неумения, но преди всичко друго, че не знаеха предварително и не разбраха по време на управлението си поне три основни неща:

1. Българската комунистическа партия, козметично преименувана Социалистическа, не е и не може да бъде нормална опозиция, защото не е и органично и не може да бъде адекватен участник в демократични процеси. Комунистите винаги и докрай могат да бъдат само деструктивна, подривна сила, която в удобен момент може да наложи с насилие, включително и чуждо, своята човеконенавистна идеология и практика на цялото общество. Затова опитите за компромиси и съглашателство с Комунистическата партия – и особено с нейния репресивен апарат, както и с наследниците на предишния комунистически елит, не можеха да имат друго последствие.

2. С Русия шега не бива. От двеста години Русия неизменно счита България за своя запазена зона на влияние, а от седемдесет години – за своя колония. Никой няма право да подценява руското влияние в България, нито мощта и възможностите на руската пета колона, нито жизнената необходимост от големи руски обекти у нас, които да дават на Русия възможността на плаща с български пари на своята агентура, включително на цели политически партии и движения, преди всичко на БСП, „Атака” и „Русофили”. Февруарските събития от 2013 г. го доказаха.

3. България може да стане процъфтяваща държава, отлично място за живеене, ако бъдат проведени дълбоки структурни реформи във всички области на живота, които преди всичко да сложат край на остатъците от тираничния комунистически режим и на колониалната зависимост от Русия и да бетонират основите на демокрацията. Само така, българите най-сетне ще могат да разграничават същността от амбалажа: ще знаят, че всеотдайния борец за социална справедливост всъщност е олигарх, натрупал богатството си от грабеж на народа, кресльото – супер националист, всъщност е платен руски агент, а пламенния екозащитник, който за разлика от своите „събратя” по света не е против ядрената енергетика, в същност е наемник на чужди и групови интереси.

И ще повярват в неугасващата звезда на България!