Главоблъсканици

„Светът е село, в което еднакви хора се молят за еднакви неща на различни богове”. Цитирам Веселина Седларска, чиято мисъл ме впечатли. Накара ме да се замисля и да се гмурна в нея. Без претенции да я доразвивам, защото не е моя, обаче ми хрумват различни пътеки, защото биха могли да са отправна точка за всякъде. Ако от широкия свят настроим фотоапарата си за макро снимка, стесняваме вариантите, концентрираме се върху това – какво става точно тук и у нас.

Кой може да отрече, че хората, които ще гласуват за различни партии на 12 май, искат да живеят по-добре, че имат някакви очаквания и че ги свързват тъкмо със своите избраници. Както и тези, което няма да гласуват. Всеки отказва или се моли на своите „богове” – доколкото така могат да се нарекат предложилите ни се да ги изберем. Всички те, ние – гласуващи и отказващи, таят и таим надежда, че е възможно да се заживее по-добре. В представата за това „по-добре” избуява несъвместимост. Например, привърженик на АЕЦ „Белене” има представа за по-добър живот, несъвместима с моята. Ние никога няма да се срещнем. Но и двамата ще сме искрени в убежденията си и ще ги отстояваме. Не можем взаимно да си повлияем – неотдавна имах такъв случай. Невъзможно е.

Не проявявам никакъв толеранс към застъпниците на централата, независимо дали това е съчетано с личен интерес или със сляпа партийна принадлежност, непрогледнала колко й предстои да плаща заедно с тези, срещу които роптае и е непримирима. При евентуално осъществяване на загробващия България проект, ще плащаме всички солидарно. Ще плащаме несъгласни и силно съгласни – мазохистично неосъзнати, но партийно и класово осъзнати.

Да, призовавам да не се гласува за БСП. Вече ги познаваме. Известно е какво могат да предложат и докъде могат да ни доведат. Съзнавам, че призивът ми е глас в пустиня за решилите сред пясък да посеят цвете с плюнка. Ами не става. Просто не става.

ГЕРБ спря АЕЦ „Белене”. Това е най-голямата им и неоспорима заслуга. Тя би била още по-неоспорима, ако липсваше лъкатушенето: ще го бъде – няма да го бъде. Те можеха да спестят милионите от референдума. Защо се оказва,че за непредвидими уж разходи пари няма, но изведнъж се намериха. Не мога до се отърва от мисълта, че решението не беше категорично и последователно, а впоследствие на някакви съображения. Така че биенето в гърдите за спиране на „Белене”, би ли могло да е извинение за нещо друго. Дори с временния синкоп от властта, която вероятно ги чака. За да ни отведе дотам, докъдето предходните ни спряха. Заслужава ли си да ни впечатли вододелът им. Дали не го е изчислил вече някой. И дали има такъв изобщо.

Иначе нахално звучи призивът на др. Станишев ГЕРБ да върне милионите.

А неговата партия ще върне ли ограбения пенсионен фонд след 9.09.1944?

Ще възстанови ли щетите от причинените три фалита на България?

Или пък съдържанието на куфарите, които раздаде на своите фаворити?

Или ще компенсира бариерите, които създаде пред децата на „враговете”?

Или ще се извини за злокобно-просташкото вмешателство на своята ДС в човешкия живот?

 Надявам се някога да се появи нещо по-добро, но докогато не се е появило в момента, моят часовник сочи 12.27.

А на кого и защо се молим – ще си проличи.