Аферата “Хохегер”: Моника, Росен, ЧЕЗ и други подробности от пейзажа – част четвърта

Изгодните договори като изпълнител и подизпълнител по проекти на различни министерства обаче са само част от богатата ПР-активност на Моника Йосифова. Тя  успява да се пласира и като ПР на големи корпорации от ранга на БТК, а също и на тъй мразените напоследък енергийни монополисти. Повече от очевидно е, че именно добрите й връзки с властта – и с фигури като Сергей Станишев и Георги Първанов – са основната причина за тези нейни успехи.

На 23 февруари бившият министър на икономиката Делян Добрев оповести една малко известна подробност от битието на оскандаленото покрай завишените сметки за ток електроразпределително дружество ЧЕЗ. Той посочи, че в него са назначени бившата съпруга на Ахмед Доган и синът на Христо Бисеров, а Моника Йосифова прави рекламата на компанията. Моника Йосифова отрече. “"Лъжа е, че съм работила за пиара на ЧЕЗ” – възрази тя – “Имала съм взаимоотношения с тях само по единични поводи”.

Поводите обаче едва ли ще да са били толкова единични. И основен лакмус в това отношение отново е Росен Карадимов.

Според някои източници тъкмо Моника Йосифова завежда в неговия кабинет представителите на чешкия монополист, които носят и най-сериозна част от отговорността за избухналите покрай техните сметки граждански вълнения.

Може би ще се запитате – защо точно при него. Отговорът е елементарен: ами защото той е основен мениджър на финансовите интереси на Сергей Станишев. Той измисля схемите и участва в реализацията им – като, разбира се, прибира и част от печалбата. Той е например основният събеседник на Красимир Георгиев – Фронтиера, който пък върти основните далавери в енергетиката – с благословията на своя съученик Румен Овчаров. Не през друг, а именно през Росен Карадимов минава договарянето и на подробностите около проекта АЕЦ “Белене”, и на тези около “Бургас-Александропулис”, и на строежа на автомагистрала “Тракия”, и на преговорите по продажбата на “Булгартабак”, и на какво ли не. В записите със СРС, разсекретени от парламентарната комисия за борба с корупцията, ясно се забелязва, че най-чест събеседник на подслушвания Красимир Георгиве – Фронтиера е именно Росен Карадимов, и че тези разговори твърде често са свързани с корупционни сделки.

Ето само един пример от тях – относно преговорите за автомагистрала “Тракия”. Разговор, в който Росен Карадимов се обажда на Фронтиера, за да му съобщи благата вест, че “португалците съвсем са клекнали, приемат всичко, има тежко притеснение при тях, твърдо са приели банката”, както и че е “възможно развитие, при което приемат абсолютно всичко, което означава формат, в който да се поставят допълнителните условия, които не са в официалните документи”.

Друг разговор пък се отнася до проекта Бургас-Александропулис – и при него Росен Карадимов също споделя една хубава вест – че официално му бил даден мандат да работят заедно по това “нещо”.  Посочва, че трябва да систематизират и обработят информацията – като поема ангажимента да направи “дисекция” за това кои обекти, които са отделни компоненти от проекта, са предмет на концесии и могат да бъдат частно изграждани. Тогава щели да се видят разните “кратки процедури, привилегии и възможности по закона за концесиите”. Във финала на този разговор става дума и за бъдещето – като Красимир Георгиев споменава, че в рамките на пет години техните компании ще бъдат съизмерими с тези, които сега твърдят, че са “боклуци”, а Росен Карадимов се съгласява с това оптимистично предвиждане.

Пак той е начело на работната група, която подменя параметрите на търга за отпечатване на паспортите с биометрични данни – и по този начин опорочава целия търг, на който със смехотворни аргументи са отстранени водещите в световен мащаб компании като държавните печатници на Германия и Унгария, френската “Сажем” и др. – за да спечели една регистрирана специално за случая дъщерна фирма на австрийския клон на “Сименс” – при цена от 116 милиона евро, поне двойно по-висока от необходимата – като по случайност шеф на австрийския клон на “Сименс” е Бригит Ердерер, съпруга на Ханес Свобода, виден австрийски социалдемократ, който лансира Сергей Станишев за шеф на ПЕС.

При това положение никак не е за чудене мнението на Татяна Дончева за тази много особена фигура сред приближените до Сергей Станишев: “Той бе съпричастен към заменките на гори и даже лично облагодетелстван.Росен Карадимов бе съпричастен с голф игрищата, с онова, което се случи в Балчик. Беше съпричастен със сградите на Ирена Кръстева и Делян Пеевски, които правителството имаше намерение да им подари. Беше съпричастен с мултиплексите на Цветан Василев. На практика Росен Карадимов ръководеше тези процеси. Между другото той продължава да бъде сред приближените на Сергей Станишев и един от шестимата, които са специалната група на Станишев за управление на БСП. Те не са нито изпълнително бюро, нито нещо друго, но са особено привилегировани.”

Не по-малко остро е и мнението на бившата министърка на спорта от тройната коалиция Весела Лечева, според която “двама души управляваха държавата в края на нашия мандат – Делян Пеевски и Росен Карадимов”. Единият от тези управляващи покрай другото е направил нещо добро и за чешката ЧЕЗ: тройната коалиция коалиция наистина уважава някои техни искания – например да остане тримесечното отчитане, което спестява доста пари за компанията.

Не безкористно обаче. За сметка на това чехите приемат предложената от него куриерска компания, която да разнася техните сметки – като при техния брой абонати и при доста раздутите нейни тарифи (плащани, разбира се, от потребителите на ток) тази дейност носи солидна печалба.

Компанията е “M&MB express”. И Росен Карадимов урежда вече споменатата фирма на жената, с която живее, да получи дялово участие. С решение от 23.11.2007 г. “Кей Ем Консултинг” придобива 20% от акциите на куриерската фирма. Скоро този дял се превръща в скрито участие, за да не стане ясна връзката с Росен Карадимов, като “M&MB express” сключва договори за неуниверсални пощенски услуги не само с ЧЕЗ, но и с БТК, която също е обслужвана от агенцията на Моника Йосифова.

Друг сериозен канал, по който премиерския съветник печели значими суми, е адвокатското сдружение “Спасов  Братанов”, което консултира големи държавни и частни компании – те са консултанти на Прайсудтърхаус Купърс по сделката за приватизация на БМФ, като само по тази сделка са получили 800 000 евро, консултират БЕХ, консултират несъстоятелността на “Кремиковци” АД и прочее апетитни консултации, очевидно уредени на базата на сигурни позиции в правителствената администрация, каквито притежава именно Росен Карадимов. Получения дял за тези услуги е вложен в новопостроената сграда на ул. “Славянска” 29, ет. 5, с обща площ 210 кв.м., като този етаж се държи за него от Георги Спасов, който е съсобственик в сградата с най-голям дял от собствеността на закупените офиси.

Трябва ли да се учудваме при това положение, че именно Росен Карадимов е едновременно консултант при юридическото сключване на втория договор на Моника Йосифова като подизпълнител на Петер Хохегер – и същевременно е и бил консултантът, който е препоръчал на комисията, подготвяща обществената поръчка, да избере именно Хохегер – като между неговото становище и протокола с решението на комисията няма практически никаква разлика.

Както при договорът с Пловдивския панаир, така и при този договор също има безкрайно много въпросителни – както и обстоятелства, които не могат да бъдат обяснени по друг начин освен с корупциоинни намерения. Едно от тях е твърде особено: в подадената от възложителя информация изрично се посочва, че “при изпълнение на предмета на договора няма да се използват подизпълнители”. Подизпълнител обаче има – и това е Моника Йосифова. Изводът, направен от парламентарната комисия по този повод, гласи: “Министерския съвет е изпратил невярна информация до Агенцията за обществени поръчки”.

На още по-смущаващи обстоятелства ще се натъкнем, ако проверим как е изпълнен и как е отчетен самия договор. На първо място за неговото изпълнение са преведени 2 244 159 лв., а същият е обезпечен с банкови гаранции на стойност само 1 252 969 лв. – при което не са защитени в пълна степен финансовите интереси на МС в случай, че изпълнителят не изпълни своите задължения. На второ място плащането е 100% авансово – като 50% от сумата се изплаща в деня на подписването на договора, а останалите 50% - само десет дни по-късно – което повишава риска от неизпълнение на задълженията по договора. И на трето място, одитния екип не е могъл да установи доколко договорът изобщо е изпълнен, тъй като окончателният доклад по изпълнението е даден на немски език и към момента на одита не е бил преведен.

Този одит е изпратен на Софийска градска прокуратура, която възлага проверка на ДАНС, а след нейното приключване с Постановление от 5 октомври образува съдебно производство за престъпление по чл. 220, ал.1 от НК. Не е известно какво точно е свършила прокуратурата по това производство, но ако се съди по традиционната липса на информация – най-вероятно нищо.

В становището, с което Росен Карадимов налага компанията на Петер Хохегер като изпълнител и по втория договор, основен аргумент е идеята да се създаде “Консултативен съвет от независими експерти от България и други страни в Европейския съюз”. Парламентарната комисия обаче призовава един от членовете на този експертен съвет – г-жа Меглена Кунева – да свидетелства за неговата работа. И се оказва, че г-жа Кунева нито е участвала, нето е канена да участва в този съвет, нито пък нейното участие би било възможно – предвид заеманата от нея позиция на еврокомисар.

Могат да се посочат още цял куп нарушения, свързани с изпълнението на този договор. Например в хода на изпълнението му са правени изменения на дейности, без те да бъдат съгласувани с възложителя. Например остойноствяването на работата по договора е на базата на човеко дни, като за един работен ден сумата е варирала между 248 лв. и 1150 евро. Например липсват каквито и да било данни за дейността на консултативния съвет – изтъкнат като основно предимство в офертата на Хохегер. Например цел на договора е да се осигурят позитивни публикации за България, но в отчета фигурират на практика всички такива – включително и негативните.

Няма доказателства, че както първия, така и втория договор са имали някакъв положителен ефект. Доколко екипът на Петер Хохегер е успял да представи България в добра светлина, личи от заключенията на доклада на ЕК, излязал след крайния срок на втория договор, които са изключително негативни: “В България има повече от чувство за безнаказаност на корупционните практики. Липсва обаче политическа воля за конкретни мерки срещу тях. /.../ Бъдещето на страната е заложено на карта, а тя още не е наясно каква роля иска да играе в Европа. Има рискове за стабилността на страната, а неефективното управление и използване на европейски средства могат да бъдат потенциални заплахи за постигането на дългосрочните цели на България в икономическата политика.”

Всичко това не оставя впечатление за сериозна професионална работа по лъскането на имиджа на корупционна България. Остава впечатление за имитиране на дейност, което трябва да прикрие корупционното изразходване на значителни средства на българските данъкоплатци.

И накрая няколко извода от морален характер. Въпросът е: как виждат себе си участниците в тази афера – и какъв е реалният им морален статус, придобит вследствие на това участие.

Сергей Станишев: “Това е съчинен скандал, тъй като г-н Хохегер го разследват в Австрия за неговите действия там.” По негово мнение “всичко е изфабрикувано от ГЕРБ” и – както иронично отбелязва червения лидер, “явно управляващите са преборили организирана престъпност, контрабанда, битови кражби, палежи на коли, корупция, за да се захващат с жените на техните опоненти.”

Това го казва един бивш премиер, принудил самия Министерски съвет да наруши закона, като вземе решение за договор, платен с годишния дивидент на Пловдивския панаир – за да се избегнат процедурите на обществената поръчка – и да се осигурят няколкостотин хиляди евро приход за Моника Йосифова, майка на детето му и негова бъдеща съпруга.

И договор, който е свързан с корупционни плащания на австрийски политици, един от които – бившия австрийски министър на вътрешните работи Ернст Щрасер – е получил 100 000 евро за един работен обяд със Сергей Станишев – и вече е осъден за корупция на четири години затвор. Казва го бившият български министър-председател, който се надява да бъде и бъдещ такъв – въпреки че е набъркан в корупционна афера, характеризирана от депутата от Зелената партия Петер Пилц (който е член на парламентарната комисия за разследване и един от петимата депутати, които водят разпитите) с напомнянето, че разследването се занимава с въпроса “минавали ли са пари през фирмите на Петер Хохегер, с които са били корумпирани политици и други личности, вземащи решения”, и че: “това се отнася както за Австрия, така и за България”.

Монека Йосифова (вече Янева, за в бъдеще – Станишева): “Публичността е най-силното оръжие срещу спекулациите и лъжата. Нямам какво да крия.” Наскоро тя поиска прокуратурата да провери дейността на парламентарната комисия, която се занимаваше с аферата “Хохегер”, тъй като според нея тя е превишила правата си, изисквайки справка от НАП за извършените от нейно име плащания през 2007 и 2008 г.

Уви, има какво да крие – и го прави. Поради което често й се налага да твърди неистини. Например че никога не е работила за Петер Хохегер. След като тази лъжа се сгромолявса: че не е ползвала юридически услуги при сключването на договорите си с него. А след като и тук е уличена в лъжа – че не е ползвала услугите на адвокатско сдружение “Братанов – Спасов”, нито пък тези на адвокатско сдружение “Карадимов”. Че не тя е потърсила Петер Хохегер в Австрия от името на българския министър-председател, а той я е потърсил при вече сключени договори. Че никога не е виждала Ернст Щрасер и не е обядвала с него и със Сергей Станишев. Че... но няма смисъл да изброяваме нейни неистини повторно.

Бих казал само, че наистина е редно прокуратурата да провери нейния казус. Но не само за да установи дали парламентарната комисия си е превишила правата, но и за да установи дали в тези, а и в други договори, не става дума за сблъсък на интереси и за систематични корупционни практики.

И за финал нека видим каква е разликата между България и цивилизования свят. Преди време прокуратурата в Хановер заяви, че е повдигнала обвинение срещу бившия германски президент Кристиян Вулф за това, че той и семейството му са отседнали в хотел на разноски на германския филмов продуцент Давид Грьоневолд по време на посещение за Октоберфест в Мюнхен през 2008 г. – като продуцентът платил 500 евро за техния хотел.

Повдигане на обвинение срещу бивш президент за това, че някой си бил платил неговия хотел, когато бил действащ такъв? Ето нещо, което не може да се случи в България. В аферата “Хохегер” става дума не за петстотин, а зе милион и половина евро държавни пари по опорочени договри, в които подизпълнител е жената, която споделя живота на бившия министър-председател, взел решение за тяхното сключване. За подобно нещо в нормалните страни той би изхвърчал завинаги от политиката, и би се оказал клиент на прокуратурата.

У нас обаче това не се получава. У нас този екс-премиер се готви да стане отново такъв. Остава ни да си отговорим на въпроса що за държава сме – и сме ли изобщо такава?