ОКТОПОДЪТ – ДАМОКЛЕВ МЕЧ ЗА БСП

Живял в четвърти век преди новата ера в Сиракуза (южна Италия) един тиранин на име Дионис. Той бил богат, живеел в разкош и можел да си позволи всичко, каквото си поиска. Имал дори и тълпа подмазвачи да му надуват егото.  Един от тях бил някой си Дамоклес, който обикновено ласкаел тиранина за неговия разкошен начин на живот, богатство и власт. Един ден Дионис му казал: «Ако мислиш, че съм толкова щастлив и късметлия, защо не опиташ моя начин на живот?»

Дамоклес веднага се съгласил, а Дионис заповядал всичко да бъде приготвено за Дамоклес, за да може той да изпита живота на Дионис. Дамоклес, потопен в живота на Дионис,  буквално плувал в кеф, докато един ден видял, че над главата му виси на косъм остър меч. «Ето такъв е живота – му казал тиранинът – когато си на власт».

Дамоклес набързо ревизирал  мнението си за живота на тиранина и бързо-бързо се върнал към своя беден, но спокоен живот.

Така или иначе, без много общи точки, тая история по нещо ми напомни за Българската Социалистическа Партия и нейния храненик Алексей Петров, известен в уличния фолклор още като Трактора или Октопода. Ако има един-единствен пример за човек, от когото тази славна партия би искала да се отърве, това е той. Би искала, но не може. Той, както се казва в песента, е нейна «плът и кръв» още от сукалче. Възпитан в духа на БКП и нейния трансвестит БСП, него го обвиняват в бандитски методи за събиране на пари и водене на бизнес. Подозират го в садистични методи на насилие срещу журналисти и заговор за убийство. Пред него стоят от години треперещи от страх съдии, парализирани от познанията си за методите на тая партия. Арестуват го и го пускат. После пак го арестуват и пак го пускат. Свидетели има... но няма. Не се виждат, не ги викат, не свидетелстват, отказват се от показанията си, болни са...

Зад него стои и бившия главен прокурор Филчев, чиито псувни не отстъпват по красноречие от тези на Румен Петков – и двамата еднакви конкуренти за званието «Най-добър психопат на България».

Със съда Октоподът се майтапи, извинява, лъже, боледува. Той е и политик, и бабаит,и мошеник, и изумителен уличен тъпак, с други думи – достоен син на партията. До тук – нищо ново, включително и факта, че партията-майка и нейната Държавна Сигурност не знаят как да се отърват от него. В нейното столетно лицемерие партията се прави на ударена – ни лук яла, ни лук мирисала. Казват, че знаейки нейните методи, той е завлекъл досиетата с тайните на много партийни величия, и виси над главата й като Дамоклев меч – нито да го претрепеш, нито да не го претрепеш.

Знам, че дотук тая история не звучи като приспивната приказка за Дамоклес от Сиракуза. Сънят на съзнанието поражда кошмари. От 20 години дипломатическите мисии в София наблюдават тоя партиен символ и се почесват тук и там мълчаливо и с тънка усмивчица. С други думи: «Българска му работа»! А какво правят българите? Ами те се самозапалват, какво друго, та белким факлите им да хвърлят малко светлина в тъмнината, макар че има само една крачка от страхливеца до смелчагата.