ДЪЩЕРИТЕ НА ИЗРАЕЛ НЕ СА КУРВИ

Равините в Салад, заедно с главния равин Бакши-Дорон, наскоро издадоха нареждане, с което забраниха на евреите, живеещи в Израел, да дават под наем или да продават каквито и да са недвижими имоти на не-евреи. Това са равини на държавна заплата. Въпреки това за всички е видно, че тази наредба противоречи на израелските закони, които забраняват расистки изявления и намеци, нараняващи човешкото достойнство.

1. Такива закони има много, но понеже само главният прокурор има правото да обвинява хората, които ги нарушават, те се прилагат почти винаги срещу арабите и почти никога срещу евреите. Например покойният еврейски нацист Меир Кахан никога не беше наказан за това, че наричаше по навик арабите «кучета».

Равините от Салад не са измислили тази забрана. Расистките наредби са неразделна част от израелския закон за религията, известен като «Халака». Нещо повече, всички наредби, идващи от еврейския закон за религията по отношение на не-евреи, а също така и на еврейските жени, са расистки и дискриминационни. Въпреки това от дълги години такива наредби редовно се налагат от съдилищата на равините, които са призната част от израелската правна система.

Два примера показват какво означава прилагането на такива закони. Съгласно закона за религията, и не-евреите, и еврейските жени не могат да свидетелстват пред съда на равините. Вярно е, че на еврейките е разрешено да свидетелстват в някои доста ограничени случаи, що се отнася до «женски проблеми». Ако обаче случаят изисква «голямо съдебно усилие», свидетелството на еврейската жена се счита за невалидно, понеже... «всички жени са мързеливи по природа».

2. Примерът в закона за религията определя, че жената може да свидетелства дали дадено ястие или няколко ястия са кошер. Но ако тя свидетелства дали многото ястия за голямо празненство са кошер, нейното свидетелство се счита за невалидно поради предположението, че нейната мързеливост и нежелание да положи усилие би я накарало да лъже ако ястията в действителност не са кошер.

Но дори и в «незначителни съдебни случаи», когато еврейската жена може да свидетелства, се появява проблема когато нейното свидетелстване противоречи на свидетелството на мъж евреин. Еврейският закон за религията разрешава тоя проблем според разбирането, че «свидетелството на 100 еврейски жени е равно на свидетелството на един-единствен еврейски мъж.»

3. Макар че този закон може да се види в английския превод на влиятелната Енциклопедия на Талмуда (в статията «Йиша», тоест «жена»), той не е публикуван в нито една от многобройните книги върху юдаизма на английски или на който и да е друг език.

Вторият пример се отнася за думата «курва» в еврейския закон за религията: «Ние знаем по традиция, че термина «курва», както е определен от Тората, означава всяка жена, която не е дъщеря на Израел (тоест не е родена еврейка), или дъщеря на Израел, която се е съвокуплявала с мъж, за който не й е позволено да се омъжи» (Maimonides, The Book of Holiness, Forbidden Intercourse, Chapter 26, Law 1, translated in Yale University Judaica series). Съгласно това расистко определение, всички жени, които не са родени еврейки, автоматично се считат «курви». На основата на тази дефиниция всяка жена, приела юдаизма, се счита от еврейския закон за религията за «курва» и като такава не може да се ожени за еврейски свещеник.

4. В САЩ този закон е приет от  ортодоксалните и консервативните евреи, тоест от множеството американски евреи. Излишно е да споменаваме, че нито тези евреи, нито евреите-реформисти (които не приемат този закон) никога не обсъждат проблема в публикациите си на английски.

Коментар на преводача: Сравнението между жените в юдаизма и жените в исляма е неизбежно.Ортодоксалните евреи в Израел са 10 процента от цялото население и са най-бързо растящата група. Те са най-големия вътрешен проблем за така наречения «светски Израел», тъй като по същество представляват крайно радикален анахронизъм. Въпросът за мястото на еврейската жена в израелското общество има особено голямо отражение и в живота на Америка. Статията споменава само няколко главни проблема, но в Америка отвращението от тези израелски закони е в основата на крайния съвременен феминизъм. За отбелязване е, че повечето от феминистките активистки в САЩ са еврейки или католички, тоест двата най-стриктни клона в монотеизма. Юдаизмът е в основата на съвременната израелска политика към арабските му съседи. Информацията за неговия характер е широко достъпна в електронната преса (макар и не на български) за всеки, който иска да си обясни действията и политиката на Израел в съвременния свят.