Какво управление й трябва на България?

Този извод правят 30 независими експерти, които по инициатива на журналисти от "Дарик" радио са изготвили "Харта за добро управление на България през следващия мандат ". Върху 40 страници те формулират общите и конкретните цели на икономическата и социалната политика с оглед на натрупаните планини от проблеми в тези сфери. Според тях липсата на прозрачност и координация са основната причина за неработещите и оставащи само на книга близо 150 национални стратегии по отделните секторни политики.

Българската образователна система възпроизвежда социалното неравенство в обществото, убедена е социоложката от Софийския университет доц. Петя Кабакчиева. В България е най-голяма пропастта между знанията и уменията на завършващите средношколци от т.нар. "елитни" и "периферни" гимназии, сочат резултатите от международното изследване за качеството на знанията „Пиза“. В България изцяло отсъстват управленски виждания за насърчаване на средищните училища в по-слабо засегнатите от депопулацията малки селища, което да замести наливането на средства по разсипническия принцип „всекиму по лъжичка“. Същото важи и за медицинското обслужване. Без планове за развитието на регионите вървим към пълното им обезлюдяване, посочва доц. Кабакчиева. Според нея алтернативата на подобно управленско безсилие се състои в оптимизирането на наличните ресурси и инфраструктура за по-ефективното използване на публичните средства. В България освен това липсва граждански и надпартиен контрол върху правените от държавата инвестиции в социалната сфера, както и последващ мониторинг върху тяхната ефикасност.

Иде ли зимата на българското недоволство?

Хартата за добро управление отделя най-спешните мерки от дългосрочните приоритети в развитието на България. Сред първостепенните задачи фигурира и помощта за най-бедните и уязвими слоеве от населението през следващата зима с оглед на растящите цени на енергията и храните, счита програмният директор в института „Отворено общество“ Боян Захариев. Според него отчетлив дългосрочен проблем е пенсионната реформа и равнището на пенсиите, на които разчитат не само българските пенсионери, но и много от безработните им деца и внуци. Ето защо Захариев предлага връщане на „швейцарското правило“ за ежегодно компенсиране на пенсионерите според приходите в бюджета. Това ще намали социалното напрежение и равнището на бедността, уверява той.

По-голям проблем от състоянието на лабилната българска пенсионна система е това, че над един милион души не внасят здравни осигуровки, продължава експертът. Половината от случаите се дължат на бедност, а останалите - на липсата на санкции и контрол върху сивия сектор. „Зачестиха случаите, здравно неосигурени хора да умират по домовете си заради откази на системата да ги лекува. В същото време специалният държавен фонд за поемане на такива разходи отчита рекордни икономии, защото заради чудовищната бюрокрация нуждаещите се не доживяват да се възползват от помощта му. Понякога половин година не стига да се набавят нужните документи за болни хора без осигуровки, което в много случаи се оказва фатално за тях“, разказва Захариев.

Изхарчените през последните 4 години над 200 милиона лева под формата на държавна субсидия за партиите са огромна инвестиция за българския народ. Тя обаче засега изглежда неоправдана, защото не постига целите да осигури адекватно политическо представителство, заключава експертът от "Отворено общество".