Кал, но не по Елин Пелин

„Никой друг лидер, на никоя партия досега не е излизало СРС срещу него. Вие сте нормални хора – защо не се замислите кой го организира и срещу кого?” Тъй каза доскорошният и вероятно бъдещ министър-председател.

Истина е, че СРС с водачите на останалите партии до този момент няма. Но предизборният мегдан отдавна е кален и нищо не пречи да се окаля още повече. Защото калта няма граници у нас Ако последният запис.е дело на паралелни на МВР структури, защо досега то не ги е парирало и разградило за почти пълния мандат, който изкара. Или организираната престъпност си остана непречупена въпреки твърденията за обратното. Въпреки числения състав и бюджета.

Просто грешката е системна – не е отсега. Предава се като щафета. Всеки идващ се възползва от възможностите, които тя предлага, докогато и доколкото успее да изтръгне. И дотолкова зает се оказва в това, че понякога паралелните структури го изненадват. Защото излиза, че не им е пречел. Но сферите на влияние се сблъскват. Нарушават се интереси, сблъскват се. Заварената и предавана като щафета държавност кара през просото пет за четири. Законите не са за нея, а за простосмъртния електорат. А част от него мисли, че като не гласува – отмъщава или просто отказва да мисли.

Отделен въпрос е какво издава съдържанието на разговора. Издава микс между уж разделени власти. Издава готовност за съобразяване на една власт с друга една, която временно е извън играта, но загрява усърдно край тъчлинията. Защото шансовете й са най-големи. А раздумката им се следи вероятно от една по-предишна, носталгична по отстъпеното и съответно – увълчена и на всичко готова. Но става ли „по-бяла и добра” от това. Едва ли. Но според вменения й кодекс е длъжна да опита.

Тя винаги опитва. Опита на 16 април 1925 като взриви катедралата „Св.Неделя” с надежда да обезглави държавността. Две години преди това под външно давление също опита и тласна подведените от нея в безсмислено и обречено въстание. Когато с помощта на давлението се озова на власт, й хареса. Свикна да не я изпуска и сега е нетърпелива да заеме „полагащото” й се място. Дребна подробност е, че преди 27 години, когато все още безпроблемно яздеше начело с ръководната си роля, „пропусна” да съобщи на подопечния си народ за Чернобил. Остави го неосведомен, докато нагъваше чисти продукти. Тази партия е една огромна черна дупка, която знае само да поглъща. Стомахът й дъно няма.

„Всеки българин ходи до тоалетната.” – продължава доскорошният министър-председател. И това твърдение няма как да оспорим. Безусловно вярно е. Дали ще ни е приятно, ако поставят СРС в тоалетните на целокупния народ? Не, разбира се. Няма да ни е приятно.

„Защо тогава обществото допуска незаконен запис с тоалетните на хората и изобщо вие да говорите за него” – следва мисълта си доскорошният министър-председател.

Само че обществото не може да е отговорно, че ведомството, призвано да пази реда, проспива съществуването и съответно – дейността на разни паралелни свои структури, алармирани да му правят сечено в момента. А от записания разговор ухае не на люляк, а на тоалетна. Откровено и неподправено. Призивът обаче е да хванем тежка хрема и със запушени носове да не го долавяме. Кой беше казал преди време, че министрите ще се подслушват – да знаят, че са следени и да си правят сметката. Веднъж може, друг път не може. Къде е принципът, къде е системата. Има ли изобщо такива.

Държавата вони. Но още не е изобретен противогаз за отвратени сетива. Така че – дишаме. Явно някакъв кислород се прокрадва, щом още сме живи.

Меглена Кунева призовава на 12 май да сме почистели България за един ден.

България, уважаема госпожо Кунева, не може да бъде почистена за един ден. Нейното почистване изисква усилията на Сизиф. Усилия дълготрайни, системни и постоянни – без отказ с една дума. Тези усилия ще отнемат много повече време от чийто и да било мандат – т.е. четири години. Необходимо е, ако изобщо някога се тръгне по правилния път от някого, следващият да продължи по него – без кръгом. Т.е. – да има приемственост. Проблемът ни е, че всеки, легнал да мъти в гнездото на властта, не желае да ги положи тези усилия. Защото обгрижва настоящите си интереси и ничии други – камо ли нашите.

Ако спечели, БСП ще възобнови АЕЦ „Белене” и жална ни майка.

След колебания, от които поникнаха мазоли, ГЕРБ спря АЕЦ „Белене”, но забрани дори проучването за шистов газ. А не бяха ли февруарските протести точно срещу непосилните сметки, които бихме могли да не плащаме за в бъдеще. ГЕРБ подписа за „Южен поток” при неясни параметри, чиито последствия тепърва ще изпитаме.

За финал ще цитирам следната мисъл от http://svobodinki.blogspot.com/

„Хора, да ви имам избора!
Да избирате между БСП и ГЕРБ???
Между децата на бившата номенклатура и шофьорите на бившата номенклатура???

Боже, опази!..”