6-И МАЙ – КАЗИОННЩИНА, ПОШЛОСТ И ОЩЕ НЕЩО

 

            Изкушавам се да почна с ботевото стихотворение за Гергьовден, очевидно, че и тогава още опошлялата символика на традиционния празник е била опротивяла на мислещия индивид. Сладникавото възпроизвеждане на т.нар. “родни фолклорни обичаи”  през социализма се запази като инерция и “приемственост”, та дори набра нов устрем след като пак се оправославихме и ортодоксихме - почнахме свещи да палим и да се кланяме на господа наш… От българско – по българско, повече няма накъде…..

И от/почна се едно “връщане на корените”, едно изравяне на баби и дедовци, които да потвърждават колко хубаво е било в “ония години”, дето направо си миришат на Златен век… Историята, която пише с кръв, пак възкръсна – загубени войни, изпотрепани по фронтовете, разкъсани знамена, хоругви и прочее трафаретни пособия на национал-патриотите, повечето закърмени с Диамат-а, и с това, че битието определя съзнанието /то пък едно съзнание/… Нищо, че хлябът не стига – ще ви нахранят с бойна слава и превтасали митове…

“Ден на храбростта”! Президент-главнокомандващ, който и да е Той, няма значение, се изцепва пред строени роти, “Миррррррррно!” гръмовно въздуха разпра и отпочва една проверка, ура, от което въздуха трепери... После стрелбата с халостни във въздуха, после агнешки курбани и всякаква там пукница и накрая здрав махмурлук…

Някои да видя нещо друго сред народеца? Някои да се опита да каже нещо, а че трикът с благодатния огън е съвсем по физичните закони - всички сме изучавали? Някой да каза, че свети Герги… но има ли смисъл?! Нека продължим да зарязваме лози и да се черпим с бъклици, да удряме калпаците о земи, да се провикваме скотски “ихуууй!”, светът отдавна ни е задминал и на никой не му пука за сърмите, козунака и самардалата… Умиляването по миналото величие е приоритет на малките комплексирани нации, както казва Ортега и-Гасет; има достатъчно тъпи журналисти, които да ни заливат с подобни прокиснали помии; като прибавим шестващите по екрани и страници чалгари, спортни юначаги и всякаква паплач напираща за сценична изява, направо ни иде да плюем и да отнесем родината като прах по подметките;

А щяхме да забравим българската войнственост, която днес опазва афганистански обекти, пълним гушите на някакви униформени авантюристи там, сега пък Плевнелиев реши да купи още самолети на т.нар. БА, на кво отгоре, комисионна вероятно? Ей това се чува по 6-и мая нов стил, не че след това нещо ще се нормализира и ще цъфнем…

Иначе доходите ни са ниски, но това не е проблем за управляващите, заети с епохални дела; то и празника е такъв за месоядни юнаци, с копия, дето трепят змейове и стават ортаци висши сили; друго си е да имаш автокаско от големия бос на небето, нали?

Впрочем това е положението. А, да идат избори, откога ги чакат политиците, особено ония, дето изпосталяха на извънпарламентарна диета, но и другите – сега субсидиите се усвояват най-лесно; впрочем керванът си лае, старите кучета си влачат – диря няма…