РЗС „цъфнаха” върху боклукчийски контейнери от ГЕРБ

Вярно, че кофите за боклук са едни от най-популярните места за социални контакти. Особено в дни на дълги празници, още по-активно симпатизанти на цялата политическа палитра осъществяват сакралния акт на изхвърляне на битовата си смет. Явно този анализ са си направили в предизборния щаб на РЗС в град Трън и в името на агитацията окичиха и контейнерите за сметосъбиране с лика на своя кандидат Давид Бонев. Не го правеха в общинския център Трън, а по селцата. Актът в китното селце Бераинци бе окачествен като перверзен дори от най-червените старци, закърмени с лозунга „Целта оправдава средствата!”

Особено, когато го извършва партия РЗС, която няма бъкел представа за

боклукчийската драма от десетилетия в село Бераинци.

Ще излъжа откога точно датира, но аз лично съм неин свидетел от 25 години. Селцето е китно и спокойно в близост до бентовете на река Ерма, които са любимо място за плаж и отдих на десетки хора.  Пътеката от Бераинци към реката е невероятно романтична през гората... до един момент – сблъсъка с импровизираното бунище. Издълбаната яма отдавна е препълнена и в радиус от стотина метра животни са разнесли всевъзможни отпадъци. Жителите на селото непрекъснато апелираха към общинската власт в Трън да се поставят кофи за боклук и да се организира сметосъбирането. Но глас в пустиня – само предизборни обещания, които не се случваха.

Толкова елементарно действие, за което и ще си плащат, с десетилетията започна да им изглежда като мечта – химера.

През летните ваканции децата организираха оборки и изгаряне на боклуците. Родителите им събираха пари, наемаха булдозер, който да зарине ямите и изкопае нови. Но така въпросът се решаваше частично. Лятото свършваше, оставаха само възрастни хора, ямите се препълваха за 2-3 месеца и пролетта – същата мърлява картинка.

Личните автомобили като боклукчийски.

Повечето хора (съвестните разбира се) с лични автомобили, когато пристигаха за уикенда при възрастните си роднини, товареха чувалите с боклук в колите си и го откарваха на шест киломентра до най-близкият контейнер до циганската махала в Трън.

И така до 2007 г., когато бившите комунисти за първи път загубиха властта в община Трън.

За кмет бе избран младият кандидат на ГЕРБ Станислав Николов, който като с магическа пръчка превърна града и общината

от сиво и мрачно петно в китно европейско градче и търсена туристическа дестинация.

Първото нещо, което стори след избора Станислав Николов бе, че на втория ден на площада в село Бераинци се появиха два боклукчийски контейнера (тип Боксер). След месец станаха четири, а днес вече са седем във всички краища на селото. Подобна система на сметосъбиране бе организирана във всички селца и паланки на общината.

Изчезнаха бунищата, а по този начин и последният грозен детил, който поставяше под съмнение изследването на скандинавски учени отпреди десетина години, че Знеполе (котловината между гр. Трън и границата при с. Стрезимировци) била най-екологично чистата в Европа.

Но по темата за боклука и предизборната агитация.

Некоректно е една политическа сила да използва за предизборно „промиване на мозъци” уреди, които са станали достояние на обществото благодарение на усилията на друга политическа сила. Но това е най-малкия кахър.

Гадна е символиката и внушението, което се цели с окичването с лица на кандидат-депутати по кофите с отпадъци.

Нямам честта да познавам кандидата на РЗС Давид Бонев, нито личните му качества и квалификации. Но ми стана отвратно да гледам млад мъж „разпнат” върху отрупан с боклук контейнер, от който изскочи и побягна мърляво бездомно куче с някаква плячка в устата. И то не от противници, а от свои!

Бях тръгнал към контейнера целево с чувал. Не намерих сили да го метна. И прибягнах към забравения от пет години начин – запалих колата и си потеглих с боклука...