И ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА КУЛТУРАТА ИЛИ СТРАШНАТА ПРИКАЗКА ЗА ДЪРВОРЕЗБЕНАТА КЪЩА ОТ УЛИЦА „НЕЗАБРАВКА” В КРАЯ НА БОРИСОВАТА ГРАДИНА. По повод 20 години от кончината на дърворезбаря Рачо Лозев Ангелов (1933 – 1993).

„Сънят на разума ражда чудовища” - така е нарекъл една своя картина Франсиско Гоя. Имал е предвид свой дълъг период на душевна депресия.

А какво раждат сънят, липсата на разум и култура в една държава...

Българинът обича да се изразява с бомбастични думи. По времето на Алеко Константинов е била на мода думичката „фатален”. Сега е на мода и думичката „уникален”.

Ще си позволим и ние да я употребим за определение на приказната къща, на края на Борисовата градина и в началото на дъновисткия квартал, на улица „Незабравка” в София, която доскоро смайваше посетителите си.

Приказната къща беше уникална, защото не можеше да бъде стилово определена. За това, което тя представляваше, историята на изкуството още не беше създала дума. Изразяваме се в минало време, защото от 2009 г. Приказната къща не съществува.

С Приказната си къща авторът й Рачо Лозев Ангелов постави основите на нов стил.

Как ще бъде наречен – оставяме на изкуствоведите да решат.

Рачо Ангелов е роден през 1933 г. в село Зимевица, Софийско. Поради самородния си талант още като войник е бил художник на дивизията, в която е служил. Работил е в металургичния комбинат „Кремиковци” и в „Лесопаркове” при Софийската община. Случило се е така, че не е създал семейство. Започнал е създаването на прказната си къща в район Военна рампа през 1957 г. Там обаче е трябвало да премине релсов път и къщата била демонтирана. През 1967 г. кметът на София Георги Стоилов отказал преместването на Приказната къща където и да било в София. През 1968 г. Столичният съвет първо отазал Приказната къща да бъде складирана в Панчарево, а след това разрешил да бъде възстановена на улица „Незабравка”. Работата си по него Рачо Ангелов продължил до смъртта си през 1993 г.

Съкварталците го помнят като едър, затворен в себе си и своя свят, изключително трудолюбив човек, който ежедневно доизкусурява със самоделните си ножчета детайли от къщата.

Такъв го помним и ние. За изграждането Рачо използва изоставени или изхвърлени парчета дърво, тухли, камъни или метали, които едно по едно пренася на ръка.

След смъртта му са събрани над 2000 подписа за запазването на Приказната му къща в Борисовата градина. Гражданското искане е изпратено в президентството, адресирано до Георги Първанов, където следите на подписката се губят. През 1996 и 2002 г. Министерството на културата декларира комплекса за недвижим паметник на културата от етнографски тип.

И тук започва страшното, грозното на приказката. Започва да действа държавното административно безхаберие и унизителното пренебрежение към културата и нейните макар и спорадично самозародили се български бисери, защото по наше скромно мнение Приказната къща на Рачо Ангелов е тъкмо такъв самозародил се културен бисер.

Имотът, на който е построена Приказната къща, е общински. Деветте постройки, заемащи площ от 1100м² до днес също фигурират като публична общинска собственост в сайта на Столична община.  Според документите които са ни предоставени до момента, дърворезбите, каменните и керамичните й пластики, както и авторството върху всичко това са на Рачо Лозев Ангелов, респективно на неговите наследници – брат му и племенниците му. От друга страна, Приказната къща е недвижим паметник на културата. Статутът й е такъв, че собствениците са длъжни да я поддържат, но това не е по силите им.

От трета страна по наше скромно мнение Приказната къща е най-вече национален културен паметник, поради своята уникалност, както по-горе споменахме. Обикновено за националните паметници се грижат държавните институции, за които се предполага, че имат сетива за националните си културни ценности. В нашия случай, обаче не е така. Държавата ни съвършено, без да се замисли, в лицето на тогавашният кмет на София Бойко Борисов през 2008 г., с лека ръка позволява Рачо-Ангеловият бисер да бъде подхвърлен на разпиление, частично унищожение и цялостно вандализиране, като по този начин самият Рачо Ангелов е осъден на забвение. Кметът на квартал Изгрев по това време, инж. Панайот Бончев, не предприема нищо по опазването и съхранението на Приказната къща.

През 2009 г., след поредица от противоречащи си, взаимно изключващи се и на ръба на закона документи, с които разполагаме, и с указанието комплексът да бъде възстановен в автентичния си вид, разглобената Приказна къща изневиделица се озовава в... еклектичния „замък” на господин Георги Тумпалов в созополското село Равадиново.

Наивна и всуе е била увереността на племенника на Рачо, Лъчезар Ангелов, че в равадиновския „замък” Георги Тумпалов ще възкреси Приказната къща на чичо му в нейната комплексна цялост. Щял да направи музей на Рачо Ангелов...

Имахме неудоволствието лично да се убедим не само че няма музей на когото и да било, но и останалите фрагменти от разглобената Приказна къща се използват без всякакво уважение, като кръпки всред паноптикума от стилове, материали и приумици. Някои от тях са боядисани с блажна боя, което господин Тумпалов нарича „реставрация”. Други, съвършено извадени от контекста си, са поединично лепнати някъде. Входната арка, най-известиният от всички елементи, е осквернена с безумно решение за покривно покритие  Прилагаме снимка за сравнение с оригиналният й вид.

Повечето

Повечето елементи събират прах в едно подземие, докато чакат да бъдат извикани за нов живот за „прослава” на автора и строителя на равадиновския „замък”.

Никъде не видяхме и дума изписана за скромния резбар от село Зимевица.

Рачо Ангелов се е завинаги загубил сред претенциозни материали, вандализирани сталактити и сталагмити, включително и една автентична камбана от столична църква (?!...).

Абдикиране от отговорности, цинично пренебрежение към културата и най-вече държавен вандализъм, наричаме неясно как издадените документи и положените под тях подписи, някои от които надлежно изтрити, които са разрешили Приказната къща на Рачо Ангелов да се озове по не приказен начин в село Равадиново.

Дори и българската държава да докаже (в което, уви, не се съмняваме), че всички документи са съвършено изрядни въпреки очевидната си противоречивост, то остава моралната й (на българската държава) длъжност да съхранява културата и нейните макар и спорадично самозародили се български бисери, защото, както по-горе споменахме, по наше скромно мнение Приказната къща на Рачо Ангелов е тъкмо такъв самозародил се културен бисер.

В този ред на мисли очакваме, след всички подадени сигнали от 2010 до днес, както и категорично изразеното отношение на над 3000 човека оценили стойността на това самобитно творение, българската държава в лицето на ангажираните с проблема институции да преразгледа издадените документи и сключените договори и да направи нужното щото Приказната къща на Рачо Ангелов да бъде върната на подходящо място в София, да бъде възстановена в автентичния й вид и поддържана подобаващо.

Надяваме се, че следните документални снимки ще докажат правдоподобоността на гореописаното:

Приказната къща на майстор Рачо Ангелов 1968 - 1993 в гр. София, ул. Незабравка 2:         

Приказната къща на майстор Рачо Ангелов, днес, 2013г. в с. Равадиново:

Въпросите, които все още нямат отговори от отговорните институции са следните:

1. Как един недвижим паметник на културното наследство се премества в частен имот.

2. Къде е становището на министъра на културата през 2008 Стефан Данаилов относно преместването.

3. Защо НИПК /НИНКН/ не са уведомени за демонтажа от ул. Незабравка при задължителното изискване за присъствие на вещо лице при същия.

4. Под какъв вид договор се извършва преместването.

5. Каква проверка е направена в с. Равадиново през 2010г. след подаден от нас сигнал, при която е установено, че елементите се съхраняват надлежно, когато и до днес нямаме представен протокол както и кои вещи лица са извършили тази проверка от министерство на културата, а само писменото им уверение.

6. Къде е задължителният проект за консервация и реставрация на замъка на Рачо Ангелов (подчертаваме) в автентичен вид.

7. Кои оторизирани реставратори са ангажирани с реставрацията на Приказната къща?

Вече втора година документираме състоянието на елементите от замъка  в с. Равадиново и състоянието им се влошава драстично, без да споменаваме вандалските решения за адаптация.

Ние виждаме безцеремонността, поругаването и неуважението конкретно към този паметник на културното ни наследство, реципрочно същото и спрямо други, а вие?

Инициативен комитет за възстановяване на комплекс от дърворезби и каменни пластики, дело на Рачо Лозев Ангелов:

Владо Руменов

Анелия Николова

Сюзан Таки

Ани Васева

https://www.facebook.com/Fairycastletruth