Ден за размисъл

Днес е ден за размисъл. Който досега не е мислил – да помисли. Който е мислил и решил – да действа „в смисъл на устрем”, както казваше баща ми. Не намирам за добра идеята да се берат гъби точно тази неделя. Иначе, ако в планината срещна гъба, взимам я и я нося на едни познавачи. За мен е удоволствие да бера гъби.

Да оползотворим деня за размисъл и да мислим. Така е и казано: „Три пъти мисли и веднъж режи.”

Четох някъде какво бил казал известен футболист на студенти, отишли при него за автограф. На въпроса му: „Кви сти вие, бе?”, така и отговорили: „Студенти.” А той казал: „Бе ни ви знам студени ли сти, топли ли сти, ама ина патка много мислила и накрая зела, чи пукнала. Тъй чи по-малко учети, а повичи и…и („и” да се чете като „е” – бел.авт.)

Нито одобрявам, нито осъждам. Ако го споменавам, то е, защото мисловният процес при всеки е индивидуален. Случва се човек да остане изненадан от избора си – да е мислел едно, а да е излязло друго. Примери – с лопата да ги ринеш. А може би мисловният процес при всеки да е свързан със съответния мисловен орган – в кавички или без.

Така че, с риск да последваме съдбата на злощастната патка или на Буридановото магаре, умряло от глад, понеже не могло да избере от коя купа сено да яде, да премислим още веднъж.

Иначе всеки вижда различен брой купи сено пред себе си. Но просто да изберем една от тях. Което не е окончателна гаранция, че няма да умрем от глад. Това е положението в момента.

Накрая един виц за насърчение на мисловния процес: „Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж.”