Битката за властта започва от днес

Изборните резултати дават на партиите над 4-процентовата бариера само стартови позиции при преговорите за коалиция

Формална победа за ГЕРБ, която може да се окаже пирова. Резултати, заплашени от оспорване, неясна конфигурация от политически сили в  42-ото Народно събрание от гледна точка на неизбежното коалиционно управление  - това беше картината от България към края на изборния ден в неделя.

Тя беше очаквана. Масово и българските, и чуждите наблюдатели прогнозираха, че развръзката от този предсрочен вот едва ли ще доведе и до политическа стабилност, реформи и мерки за съживяване на икономиката, от които страната вече спешно се нуждае.

Резултатите

При очертала се изборна активност около 50% цитираните през целия ден под различни форми данни на социологическите агенции от гласуването (exit polls) потвърдиха прогнозите им за четири сигурни партии в новия парламент - ГЕРБ , БСП, ДПС и "Атака ".

Това, че никоя от тях няма да може да управлява самостоятелно, показаха и първите прогнозни резултати след затварянето на изборните секции в 20 часа. Според данните на "Алфа рисърч" ГЕРБ води с 4% пред БСП - съответно с 31 и 27 на сто от подадените гласове, ДПС получава 11%, а "Атака  " 7.3 на сто. 

До огласяването на окончателните резултати с шанс да прескочат 4-процентната бариера остават "Движение България на гражданите" - с 3.8%, и коалицията ДСБ-БДФ - с 3.5%. Тяхното значение за следизборната математика е много голямо. Евентуалното влизане в парламента дори на една от партиите на ръба би променило много разпределението на силите и може да наклони везните към някоя от възможните коалиционни конфигурации.

Кой ще управлява

Въпреки че ГЕРБ  получава най-много гласове на изборите, това не означава със сигурност, че Бойко Борисов ще може да състави правителство. При парламент с четири партии за бъдещото мнозинство ще са необходими депутатите на три формации. По време на кампанията ДПС и "Атака". Под купола на българския политически цирк през годините са се изпълнявали много акробатики, но тази би била нещо невиждано досега. Лидерите на двете възможно най-непримирими партии ще трябва да изпълнят много зрелищен флик-флак, за да обяснят на подкрепилите ги защо влизат в коалиция с най-големите си врагове.

Вариант ли е "програмно" правителство

В тази ситуация на помощ може да дойде лансираната от Сергей Станишев идея за "програмно" правителство. От стратегическа гледна точка лидерът на БСП в момента има предимство пред ГЕРБ , защото той вече има предложение за формула, която да примири иначе доста далечните партии. Основното в това предложение далеч не е "програмата". Тя служи просто за удобно алиби, което партийните номенклатури да използват, за да обяснят пред своите електорати тази коалиция на гладните (за власт).

Разбира се, широка коалиция може да се сформира и около ГЕРБ . Нищо не спира Бойко Борисов да започне веднага преговори с ДПС и "Атака " за условията, при които да влязат в нея. Всъщност големите печеливши от изборите са именно тези две партии, защото следващото управление ще зависи от тях. По тази причина цената им в предстоящите пазарлъци вече е много по-голяма от броя гласове, които са получили.

Каквато и коалиция да се сформира обаче, тя едва ли ще бъде от най-ефективните. Формулата за "програмно" правителство може и да сработи, но ефективността му няма да бъде особено голяма. Синхронизирането на толкова разнопосочни интереси няма да позволи провеждането на сериозни реформи, за които се искат ясна визия и доста упорити усилия. Наличието на втори потенциален център за коалиция в парламента означава и че следващото управление няма да бъде сред най-стабилните. Второто ядро винаги ще е в състояние да направи по-добра оферта на по-малките партии и така да промени конфигурацията на властта.

Второто полувреме

В краткосрочен план след изборите предстои да гледаме и друго. Този път те бяха съпроводени от стотици сигнали за нарушения, над двеста образувани преписки в прокуратурата и по същество провален ден за размисъл. Това е една от сюжетните линии в изборите за 42-ро Народно събрание, която няма да приключи вечерта на 12 май и може да се окаже определяща за крайния резултат от вота.

Тепърва анализаторите ще говорят за ефекта от скандала с намерените 350 000 бюлетини в Костинброд и последвалите политически реакции в събота, но първото впечатление е, че това стимулира избирателите да бъдат по-активни.  Според данните от "Алфа рисърч" към 17 ч. активността е близо 40%. За пръв път тази година изборите продължават до 20 ч., а ако след този час има още желаещи да гласуват - и до 21 ч. В чия полза е това, не е съвсем ясно (освен че по-високата активност потопи малките партии, защото вдигна бариерата за влизане в парламента), но отсега може да се прогнозира, че вероятно ще има официално оспорване на резултатите.

Второто полувреме в играта за властта вероятно вече е започнало с деликатни совалки и първоначални оферти. През следващите дни може да очакваме много интриги, още скандали и драматични обрати. И, разбира се, нищо за сега не изключва и възможността този парламент да не успее да излъчи правителство. И тогава ще ни чакат още няколко месеца от същото.