Свободата днес и тук 02 Февруари 2023  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Стига оплакване на вота! Той е стъпка към нормалността

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Диян Божидаров, http://kafene.net

Стига оплакване на вота! Той е стъпка към нормалността
by newswriter on 15/05/2013 1:41 AM

 


Българите не потърсиха месия, наказаха политическите инженери, не искат национализация. Нима е лошо?

Диян Божидаров
Сега

Лошо е, когато половината българи не гласуват. Не е добре, когато 20% от гласувалите не са представени в парламента. Вотът роди странен парламент, но не виждам гроб, който да оплакваме. Напротив - бебе може да изплаче край самотната урна.

Най-напред нека си припомним кога в България бе висока избирателната активност. Такава бе през 2001 г., когато царят обеща да ни оправи за 800 дни, също и през 2009 г., когато Борисов доведе електората до почти сексуална възбуда. Прилична бе активността и през 2005 г. (55.7%) с екзалтираните легиони на Сидеров. Българите се стичат към урните тогава,

когато са доведени до истерия -

появава се нов субект, заиграва върху тънките душевни струни, лъже. Психозата е последвана от разочарование. Сега истерия няма. Не ще има и разочарование, защото няма подарени надежди. Това е първата стъпка към нормалността.

Нов субект, който да акумулира вот по схемата "цар-генерал-еврокомисар...", имаше. Но "България на гражданите" се провали и това също е добра новина. Формацията е типичен продукт на политическото инженерство - освободен от длъжност управник се кандидатира на мажоритарно състезание (президентския вот), представя се добре, умници почват да го увещават каква прекрасна партия може да направи. Старата е провалена и ненужна. Сбират се бивши съпартийци, прииждат нереализирани конкуренти, щипка блогъри за цвят... "Нови сме, гласувайте за нас!" Идеи и ценности се пишат впоследствие.

Шамарът по Кунева е оглушителен

Тя и сподвижниците й мислеха, че влизането в парламента е чиста механика. В политиката обаче се изисква и качество. Отдавна българският избирател не бе припомнял това на политиците и техните инженери.

Предизборната кампания бе отвратително компроматна, но мисля, че тя отвори очите на много българи. Изнесоха се срамни и неприятни истини, но все пак истини. Именно тя развенча мита за добрия генерал. След краха на този мит се живее по-леко и трезво.

Нека пак се върнем към избирателната активност. По последни данни на ЦИК тя е 51.3%, т.е. четири процента по-ниска от 2005 г. Разликата е около 150 000 българи, които в сравнение с тогава не излязоха да гласуват - лош факт, но не чак апокалиптичен. Днес БСП и ДПС пак смятат да правят коалиция, дори по-широка от тройната. Ако наистина поканят в кабинета представители на неправителствени организации, на партии, останали под чертата, то не съм сигурен, че следващата власт ще е нестабилна. Улицата щяла да негодува. Коя? 200-те пред НДК ли?

Вотът роди още една добра новина, може би най-радващата. Лозунгите на националсоциалистическите протести не се оказаха привлекателни за мнозинството българи. Партията на Петров, Славчев и Дудев взе 0.4%. "Атака", която ги осребри чрез мандати, губи 150 000 гласа в сравнение с 2005 г. Българите не искат национализация, не гонят чужденците, не смятат да вдигат бесилки по села и паланки, не са утописти и лумпени. Търсят нещо ново, но то е прагматично, носи почтено име и е

далеч от истеричната примитивност,

предрешена в "леви идеи" и "патриотизъм". Бяха за гъби в деня на вота, но ако не бяха, политическото статукво щеше да празнува. Сега то се споглежда с лек, но непознат до момента страх, търси промени, нова легитимност. Все е нещо.

Вдясно заваляха оставки. Мартин Димитров заговори за нова дясна партия, обединяваща стари и млади десни, кани "колеги" от Кунева - пак грешен подход, базиран на логиката да се съберат лидери и проценти, за да се додрапа следващия път до парламента. За какво говори Димитров? За ново ОДС, ново "Единство"? Които биха удължили агонията на дясното, както Костов щеше да го стори, ако бе пробил в парламента?

Вотът показа едно и не знам защо десните политици го пренебрегват -

кризата с представителството е единствено дясна

Тя не е проблем на БСП, която пак гушна левите избиратели. Нито на "Атака" и НФСБ, които удоволетворяват националистическия сегмент. Единствено вдясно има търсене на нови субекти и точно десните избиратели са тези, които бойкотираха вота. Те търсят алтернатива. Но, извинявайте, промяната няма да се случи с Мартин Димитров, Найден Зеленогорски и Петър Москов. Преди алтернатива на БСП и ГЕРБ дясното трябва да роди алтернатива на сегашните десни политици.

Този процес рано или късно ще стартира. Автентично дясно, чуждо на мутри и популизъм, ще има. Но битката ще е трудна. Десните избиратели винаги са били най-многобройни, но и целенасочено разпилявани в редица партии.

Тишината край дясната урна днес е добро начало. Емоциите са враг на разума, а само той може да бъде добър родител. Именно отдясно може да започне освежителната промяна на политическата система. Можеше и вляво, ако имаше търсене.

 

Сега
 
Българите не потърсиха месия, наказаха политическите инженери, не искат национализация. Нима е лошо?
 
Лошо е, когато половината българи не гласуват. Не е добре, когато 20% от гласувалите не са представени в парламента. Вотът роди странен парламент, но не виждам гроб, който да оплакваме. Напротив - бебе може да изплаче край самотната урна.

Най-напред нека си припомним кога в България бе висока избирателната активност. Такава бе през 2001 г., когато царят обеща да ни оправи за 800 дни, също и през 2009 г., когато Борисов доведе електората до почти сексуална възбуда. Прилична бе активността и през 2005 г. (55.7%) с екзалтираните легиони на Сидеров. Българите се стичат към урните тогава,

когато са доведени до истерия -

появава се нов субект, заиграва върху тънките душевни струни, лъже. Психозата е последвана от разочарование. Сега истерия няма. Не ще има и разочарование, защото няма подарени надежди. Това е първата стъпка към нормалността.

Нов субект, който да акумулира вот по схемата "цар-генерал-еврокомисар...", имаше. Но "България на гражданите" се провали и това също е добра новина. Формацията е типичен продукт на политическото инженерство - освободен от длъжност управник се кандидатира на мажоритарно състезание (президентския вот), представя се добре, умници почват да го увещават каква прекрасна партия може да направи. Старата е провалена и ненужна. Сбират се бивши съпартийци, прииждат нереализирани конкуренти, щипка блогъри за цвят... "Нови сме, гласувайте за нас!" Идеи и ценности се пишат впоследствие.

Шамарът по Кунева е оглушителен

Тя и сподвижниците й мислеха, че влизането в парламента е чиста механика. В политиката обаче се изисква и качество. Отдавна българският избирател не бе припомнял това на политиците и техните инженери.

Предизборната кампания бе отвратително компроматна, но мисля, че тя отвори очите на много българи. Изнесоха се срамни и неприятни истини, но все пак истини. Именно тя развенча мита за добрия генерал. След краха на този мит се живее по-леко и трезво.

Нека пак се върнем към избирателната активност. По последни данни на ЦИК тя е 51.3%, т.е. четири процента по-ниска от 2005 г. Разликата е около 150 000 българи, които в сравнение с тогава не излязоха да гласуват - лош факт, но не чак апокалиптичен. Днес БСП и ДПС пак смятат да правят коалиция, дори по-широка от тройната. Ако наистина поканят в кабинета представители на неправителствени организации, на партии, останали под чертата, то не съм сигурен, че следващата власт ще е нестабилна. Улицата щяла да негодува. Коя? 200-те пред НДК ли?

Вотът роди още една добра новина, може би най-радващата. Лозунгите на националсоциалистическите протести не се оказаха привлекателни за мнозинството българи. Партията на Петров, Славчев и Дудев взе 0.4%. "Атака", която ги осребри чрез мандати, губи 150 000 гласа в сравнение с 2005 г. Българите не искат национализация, не гонят чужденците, не смятат да вдигат бесилки по села и паланки, не са утописти и лумпени. Търсят нещо ново, но то е прагматично, носи почтено име и е

далеч от истеричната примитивност,

предрешена в "леви идеи" и "патриотизъм". Бяха за гъби в деня на вота, но ако не бяха, политическото статукво щеше да празнува. Сега то се споглежда с лек, но непознат до момента страх, търси промени, нова легитимност. Все е нещо.

Вдясно заваляха оставки. Мартин Димитров заговори за нова дясна партия, обединяваща стари и млади десни, кани "колеги" от Кунева - пак грешен подход, базиран на логиката да се съберат лидери и проценти, за да се додрапа следващия път до парламента. За какво говори Димитров? За ново ОДС, ново "Единство"? Които биха удължили агонията на дясното, както Костов щеше да го стори, ако бе пробил в парламента?

Вотът показа едно и не знам защо десните политици го пренебрегват -

кризата с представителството е единствено дясна

Тя не е проблем на БСП, която пак гушна левите избиратели. Нито на "Атака" и НФСБ, които удоволетворяват националистическия сегмент. Единствено вдясно има търсене на нови субекти и точно десните избиратели са тези, които бойкотираха вота. Те търсят алтернатива. Но, извинявайте, промяната няма да се случи с Мартин Димитров, Найден Зеленогорски и Петър Москов. Преди алтернатива на БСП и ГЕРБ дясното трябва да роди алтернатива на сегашните десни политици.

Този процес рано или късно ще стартира. Автентично дясно, чуждо на мутри и популизъм, ще има. Но битката ще е трудна. Десните избиратели винаги са били най-многобройни, но и целенасочено разпилявани в редица партии.

Тишината край дясната урна днес е добро начало. Емоциите са враг на разума, а само той може да бъде добър родител. Именно отдясно може да започне освежителната промяна на политическата система. Можеше и вляво, ако имаше търсене.

 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional