Нашият мезозой

 В своята книга „За писането” Стивън Кинг разказва как като дете мислел, че „кучка” означава извънредно висока жена. Следователно „кучият син” беше роден баскетболист”. По този повод отбелязва, че когато си на шест години, е трудно да подредиш цялата мозайка.

Приблизително на същата възраст си мислех, че хомосексуалист означава човек с голяма глава и малко телце. Мислех не, а бях убедена, че е правилно да се пише „Лефски”, а не „Левски”.

И двата случая са грешки на растежа – поправими с времето и простими.

Непоправим засега е нашият роден преход, заченат в грях. Непростимо е порочното му осъществяване. Наивността ни излезе скъпа. А днес избрахме четирите глави на една ламя, от които три са си по-ближни и бълват пламъци към четвъртата. Иначе има заявена несъвместимост по двойки, като за едната двойка е характерно, че взаимно мобилизира електората си, като при тъкане на стан – напред и назад.

Могат ли главите на една ламя да са алтернатива една на друга. Всички те демонстрираха готовност да си подливат взаимно вода. А една от тях направи всичко възможно да разбие коалицията на евентуалния си малък партньор и сега се озова в положението на победител без полезен ход.

А една сянка от изток нараства. Въпреки отказа от „Белене”, никой не й пречеше да пазарува недвижими имоти, бензиностанции, да укрепва позиции. „Алтернативните” глави може да ексхумират проекта, въпреки неговата вреда за страната. Намерението не е по-логично или оправдано от убеждението, че „кучка” е извънредно висока жена, „кучи син” – създаден за баскетболист, а хомосексуалист – малко човече с голяма глава. Разликата между намерението и убеждението е в това, че второто е невинно и безопасно, няма задни мисли. То е комично, докато първото ще доведе до трагедия.

В есето си „Надеждата и абсурдът в творчеството на Франц Кафка” Албер Камю пише: „Настъпва миг, когато творчеството вече не се занимава с трагичното. То се занимава само със значителното. Тогава човекът се заема да гради надежди. Но това не е негова работа. Негова работа е да се отърве от измамата.”

Да оприличим нашия политически избор или отказ от него на творчество, не е съвсем лишено от основание. Отделен въпрос е какво е качеството на това творчество и може ли то да породи някакви смислени последици. Или просто фотографира трайната ни неспособност да сме обективни и критични.

А Стивън Кинг пише, че „животът не е опора на изкуството. Точно обратното е.” Т.е. – изкуството е опора на живота. Нашето „творчество” роди измамна и лъжлива опора. Поредната.

Затова необходимостта от истинска алтернатива вече е по-необходима от всякога. Такава алтернатива, която да задава належащи, а не второстепенни въпроси. Такава алтернатива, която да предлага решаване на проблемите, а не тяхното задълбочаване.

Трябва ни алтернатива, която безвъзвратно да ни отърве от измамата. Защото сегашният избор е сонда към ново политическо, икономическо и жизнено дъно. Защото българският мезозой продължава.