Волен, или за номера с пералнята

"Ясната оценка за "Атака" ни дава самочувствието, че българският национализъм е незаобиколима сила в политиката."

В нощта след изборите Волен Сидеров имаше всички основания да демонстрира нараснало самочувствие. До преди два месеца електоралният рейтинг на „Атака” беше безнадеждно клюмнал, а повечето социологически изследвания регистрираха одобрение за партията от около 1.2%. Шансовете й да влезе в парламента изглеждаха нищожни, та какво оставаше да се превърне в ключов играч за съставянето на правителство.

Какво се случи тогава, за да стане „Атака“ наистина „незаобиколима сила“? До степен лидерът й важно да обяснява, че пред него не стои въпросът кого ще подкрепи, защото „аз ще подкрепя плана Сидеров и с него ще се коалирам"?

Обяснението би могло да се сведе до очевидното:

Волен Сидеров разпозна в протестите през февруари чудесната възможност да се реанимира като говорител на „унизените и оскърбените”. Щеше да бъде глупаво да я пропусне и да не влезе „в образ”, още повече, че в поверената му роля на борец срещу статуквото отдавна изглеждаше неубедително. Било защото в по-миналия парламент облече официалния костюм и битката с „грухтящите прасета” се оказа имитация, било защото в миналото НС държеше исо на управляващите, които почти претопиха електората му и отмъкнаха част от държавната му субсидия, лидерът на „Атака” се превърна в част от същото додеяло статукво и се нуждаеше от спешно имиджово освежаване.

Ето защо веднага след оставката на правителството атакистите ловко се присламчиха към протестите, а като трибуна на бунтарската демонстрация послужи заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, което лидерът им напусна заради несъгласие, че не е открито за журналистите и не са поканени представители на протестиращите. Фръцването беше елементарен опит за измъкване от кръга на „отвратителните” и за преминаване в лагера на „отвратените”, но така или иначе търсеният ефект беше постигнат – всички новинарски емисии започнаха с предизвикания от Сидеров „скандал”.

Така операцията по неговото възкръсване като народен водач беше задействана, за да прелее постепенно в неудържим щурм към телевизионните студия. Първо в „Панорама”, оттам нататък – навсякъде и по всяко време на денонощието. Благо, кротко, по подобие на пастор, който не само лекува човешките души, а обещава сакатите да проходят и слепите да прогледнат, лидерът на „Атака” напоително изложи и основанията си да поведе недоволните:

„Много от нещата, които се чуват сега на улицата, съм ги говорил, писал и правил политика през последните 10 години. Това се признава, защото директни лозунги на "Атака" се скандират на улицата, включително това, което пише на значката ни - "Да си върнем България".

Под същото мото премина преизбирането на Сидеров на внезапно насрочения навръх 3 март Първи извънреден национален сбор на „Атака”. Делегатите изпяха и специално написана за събитието песничка:

Давай, Волене, ние сме с тебе,

за победа идва време,

заедно ще построим

и България ще съградим.

Да развеем знамената

да си върнеме страната

Хайде смело във атака

здрава работа ни чака.

За политическото съживяване на „Атака“ беше използван познатият арсенал. Депутатите на Сидеров напуснаха Народното събрание само седмица преди очакваното му разпускане, което означаваше, че ще се търсят всякакви възможности за разграничаване от намразената политическа класа. Най-вече атрактивни – като тази да сложиш имената и снимките на „националните предатели”, гласували срещу национализацията на електроразпределителните дружества, и извънредно популистки – под формата на обещания за пенсии от 500 и минимална заплата от 1000 лева.

И ето че номерът мина!

На 12 май атакистите не просто спечелиха 7.3%, а по същество извлякоха изгода от недоволството (по Би Би Си) и инкасираха нещастието в своя полза (по „Ройтерс“). Стига вотът да не се беше разпръснал сред нейните подобия, „Атака“ можеше да осребри гнева далеч по-внушително. Самият факт, че Националният фронт за спасение на България остана на косъм извън парламента с 3.8%, показа достатъчно ясно, че ако не се беше случил разпадът в партията “майка“, налице е имало сериозен ресурс за появата на голям националистически блок.

Впрочем лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който е и собственик на телевизията, създала Волен Сидеров като явление, днес би трябвало да си скубе косите. Не толкова, защото двамата влязоха в остър конфликт и пътищата им се разделиха, колкото заради липсата на маркетингова гъвкавост.

Какво имам предвид ли?

Симеонов отново заложи на пропагандата от телевизора и тя, както се видя, продължи да дава резултати. Той обаче пропусна да опредмети популизма, а Сидеров го направи, ясно осъзнавайки, че „Атака“ няма да влезе в следващия парламент само с площадни изяви, на които лансира програмата си срещу „колониалното робство“ и бълнува за залежи от злато, гигантски пенсии и още по-грамадански заплати.

Не, не става дума за покупко-продажба на гласове. А може и да става, но поне беше хитро замаскирана като проява на милосърдие. По същия начин на изборите в Гърция миналата година крайно дясната „Златна зора“ вкара в 300-местния парламент 18 депутати, след което лидерът й Николаос Михалолиакос каза досущ като Сидеров: "Днешният вот доказа, че националистическото движение е факт, който е установен и не може да се пренебрегва. "Златна зора" представлява Гърция на бъдещето."

Триумфът на гръцките националисти се дължеше на нещо  простичко. Вместо да крещят по улиците и да агитират с гланцирани бланки с набелязани мерки за по-добър живот, те се опитаха да помагат като Тимур и неговата команда. Оказваха финансова помощ на закъсалите. Помагаха на възрастните да си вземат пенсиите. Поправяха осветлението на площади и улици. Раздаваха пакети с храна по домовете на хора в безизходица. В някои квартали с голяма престъпност дори организираха групи за бърза реакция при нападения на имоти или магазини, докато дойде полицията.

В началото на май тази година „Златна зора“ продължи да раздава хранителни помощи на нуждаещите се, въпреки че от Съвета на Европа поискаха забраната й заради ксенофобски прояви, а кметът на Атина издаде заповед срещу „расистката помощна кампания” под надслов "Само за гърци". В това време  пък ние следяхме българските предизборни хроники, от които научихме, че:

- „Атака“ продължава инициативата си „Социални отряди“. Този път националистите помогнаха с хранителни продукти от първа необходимост на Гинка Стойчева от село Дебелт, община Средец. Жената живее със сина си и от години нямат ток в дома си...

- Социалните отряди на „Атака“ подпомогнаха с хранителни продукти и Величка Сакърова от Средец, която е вдовица от години. Поради тежко заболявания Величка не може да работи, а помощи не е получавала...

- Кандидат-депутатът на ПП „Атака“ Николай Александров, общинският координатор за Варна Александър Йовчев и членове на социалния отряд в града дариха пералня на Анелия Илиева и 6-годишната й дъщеря Елеонора. Майката и дъщерята са в крайно бедстващо положение, а детето е с много рядка генетична болест...

И т.н., и т.н.

Волен Сидеров, предполагам, е заимствал идеята, но това „плагиатство“ по никакъв начин не омаловажава стратегията му.  Дори да възразите колко е долнопробно да подаряваш пари, салами и перални на бедстващите, „Атака“ направи конкретни жестове за конкретни хора, докато всички останали замръзнаха на първо ниво в съревнованието по популизъм.

Разбира се, Сидеров игра особено цинично. Давайки си сметка, че годината не е 2005-а, когато стартиралата от едно телевизионно предаване коалиция успя да се представи за алтернатива на статуквото, той не можеше просто ей така да се появи с мегафон и да оглави протестите. Каквито и наивници да са ходели по митингите й, те все са си давали сметка, че през всичките осем години „Атака” бавно и полека биваше опитомявана, а спорадичните акции - било срещу новините на турски език, било за импийчмънт на президента Първанов, едва поддържаха кондицията й. В това време ръководството си накупи служебни коли, облече маркови костюми, дори издигна виден бизнесмен за кандидат-кмет на София. Пищните мероприятия срещу „мафията” - шествия и тържества с докарани от цялата страна симпатизанти, удариха в земята дори „автобусите” на ДПС. И ако съмненията, че „Атака” е била подпомогната финансово от родни или руски задкулисия да не получаваха железни доказателства, антисистемните играчи идеално се вписаха в партократичния елит. Някои чак заприличиха на онези воеводи след Освобождението, за които Захарий Стоянов беше написал: "Вратовете им дебели, рубли да броиш на тях"...

На този фон, ако бяхме „нормална държава“, на Сидеров щеше да се наложи да обяснява по какви причини битката с „мафията” не му се получи. И той го знаеше прекрасно. Въпреки, че нито Гинка Стойчева от село Дебелт, нито Величка Сакърова от община Средец са се сетили да го попитат, лидерът на „Атака“ точно прецени, че трябва да го играе като Бога с машината в древногръцка трагедия – спуска се с една пералня, казва две-три думи срещу колониалното робство и отново се възкачва, за да занесе перални и на други бедстващи семейства.

Елементарно, но ефектно и ефективно. Най-малкото, защото Волен използва пералнята в двата смисъла на думата – като предмет и като метафора. И тъй като оттук нататък съставянето на правителство ще зависи от препирането на спомени и от центруфугирането на зависимости, предстои да видим дали упътването за употреба е в неговите ръце или някой му натиска копчетата.

От отговора на този въпрос зависи...

Ако продължението ви се губи, значи дочувате смеха на статуквото. В краен случай - на моята пералня, която пуснах след изборите панически, безнадеждно и в състояние на „истерично безразличие“ (по Веселина Седларска). Най-смешното беше, че от прането липсваха 3 червени чорапа, покрай което се сетих за вица как Тимур и неговата команда спасили Червената шапчица от Вълка.

Е, не ме карайте да го преразказвам! Доста е мръсен. Не знам дали е чак толкова мръсен, колкото предполагат преговорите за ново правителство, но е достатъчно мръсен, за да си пуснем пералните в знак на протест..

Сп. „Тема”