Незададените въпроси по случая с намерените бюлетини

В качеството си на обикновен гражданин и електорална единица, чувствувам сериозен дефицит на информация, относно възникналия казус,  с откритите в печатницата, както се твърди, 350000 броя готови за транспорт бюлетини. Странното за мен е че след толкова много обсъждания в сутрешните, вечерните и коментарни студия на родните телевизии и широкото отразяване в родните всекидневници, серията коментарии от политическите лидери, съобщенията изготвяни от прокуратурата и обект на последната пресконференция на главния прокурор, останаха незададени и съответно без отговор, няколко доста логични и в някакъв смисъл основни въпроси, които биха позволили на широката публика, да се ориентира в случващото се и обществото да изготви своята оценка за тези събития.

Първия въпрос, на който бих желал да получа отговор е, защо не се публикува или поне коментира, договора на фирмата за отпечатването на бюлетините?

Публикуването на договора, нещо повече от елементарно, особено след като се публикуваха международнитедоговори с ЕРП-тата, щеше да изясни, какво е поръчаното количество бюлетини, какъв резерв е поръчан и в какъв срок следва да бъде доставен този резерв при необходимост и поискване от възложителя. Едва днес, според думите на шефа на съюза на печатарите,  получаваме сведението, че са поръчани над 8 000 000 бюлетини и резерв около 5%. Това, в съчетание със сроковете на доставка и обичайната практика при многото предишни избори, би могло да обясни и изясни доста неща.

Не се коментира мнението на компетентните в изборния процес хора, като професор Константинов например, което лесно може да бъде потвърдено от всеки средно нормален избирател и еднозначно потвърдено от всички членове на секционни комисии, безкрайната цифра от наблюдатели, застъпници и паралелни преброители, а именно , че вкарването на бюлетини от вън или подмяната на бюлетините в урната е (може би)  само по силите на нашите водещи магове.  При действащата технология на гласуване, преброяване на гласовете, изготвяне, подписване, размножаване и разпространяване на протокола с изборния резултат, да ми прости Господ, но не виждам как можеха да бъдат реализирани, предназначените за най-мащабната,  според вносителите на сигнала фалшификация на избори бюлетини, даже да се търкаляха в дворовете на училищата.

Не се коментира и никой не задава въпрос за мнението на използвания от прокуратурата експерт, при проверката по сигнала в деня преди изборите, който беше част от документите „изплували“ с анонимното писмо на „достдйните прокурори“. Главния прокурор се изказа саркастично за стила на писмото, но по този въпрос нищо не отбеляза, освен че предстои проверка от къде и как е изтекла информацията.

Нарушаването на закона директно и пред очите на обществото от страна на политици и медии в деня за размисъл, минава като спасителна за нацията акция - това ако не е двоен стандарт, здраве му кажи.

Липсата на симетрия ( еднакъв подход), при разглеждането и оценяването на различните сигнали и анонимки. По едни анонимни сигнали се реагира сериозно, принципно, бързо и по същество. Други, пак анонимни, се оставят като несериозни и без необходимост от внимание, освен с проверка за изсточника, с цел неговто наказване. За незаконото подслушване на Борисов, се настоява да не обръщаме внимание на тази ‚незаконност“, а да се разгледа казуса по същество. За организатора на незаконните подслушвания Цветанов, няма нужда от никакво следствие камо ли съд. Според мнозина, сериозна част които законодатели, линча е най-подходяшата мярка. И така нататък...но докога.

Колективната амнезия (или временно оглупяване), което обхваща армията от разследващи журналисти, репортери и техните редактори и директори, които трябва (ше) да задават тези и много повече и по компетентно насочени въпроси, подобни на задаваните в настоящото писание, биха помогнали на нашето общество, да си изработи едно информирано мнение, както за конкретния казус, така и на много по-важния, бих казал капитален въпрос, на къде се развива нашата прокуратура и въобще съдебната ни система, която до момента е обект на сериозни и продължителни критики у нас и от външните наблюдатели. Отговора на този капитален въпрос засяга сфери излизащи далеч извън кухнята на съдебната система, този отговор може и влияе директно върху нашето ежедневно битие и ще плаши или  привлича  нашите и оредялите външни инвеститори.

А каква е рекапитулацията за нас, електоралните единици. Във време на тежка криза у нас и Европа ( основния ни външен пазар), ние ще бъдем управляни от нестабилни, подкрепени от не-повече от 30% от  хората парламент и правителство, или ще влезем в италианския от преди години сценарий на избори, кратко живущи правителства и несигурност. И всичко това в момент, когато трябва да се заложат основите на усвояването на еврофондовете за следващия важен за страната период и когато се изнасят данни за рекордна в последните десет години безработица.

Както се казва, да ни е честит резултата от кампанията и изборите.