Биляна Рилска Анна Христова, в. ДневникИзборът на Михаил Миков от БСП за председател на 42-ото Народно събрание днес беше очакван, но показа ясно колко крехко ще бъде мнозинството в новия парламент, колко трудно ще бъдат взимани решенията в него и колко тежко зависим може да се окаже от поведението на "Атака".
Първото гласуване днес се чакаше като знак за разпределението на силите в парламента на фона на получените равни резултати (БСП и ДПС срещу ГЕРБ и "Атака" при 120 на 120 гласа) и за поведението на Волен Сидеров, който в тази патова ситуация се надява да държи "златна акция".
Ако досега се говореше, че звездният миг на Сидеров ще бъде гласуването на правителство, то днешната заявка от лидера на най-голямата парламентарна група Бойко Борисов да бламира парламента извади наяве опасността "Атака" да се окаже изобщо ключ към функционирането на това Народно събрание, колкото и да продължи мандатът му.
В духа на демонстрираната от лидера си Волен Сидеров опозиционност, "Атака" отказа да предложи
зам.-шеф на парламента, както и да участва в гласуването за предложените от ГЕРБ и левицата кандидатури за председател.
От партията обаче мълчаливо дадоха рамо на БСП и ДПС, като не се регистрираха в пълен състав в началото на заседанието, с което свалиха необходимия за гласуването кворум на едва 109 гласа (виж карето най-долу).Така, с общо 120-те си гласа БСП и ДПС наложиха Миков, въпреки че най-голямата група - на ГЕРБ, гласува против с всичките си 97 депутати.
В отговор на това два часа по-късно лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов (който ще предложи правителство, но без шанс да бъде одобрено)обяви, че парламентарната му група ще бламира гласуването за подготвяното правителство начело с Пламен Орешарски (БСП) със същата тактика - като откаже да се регистрира за участие в заседанието и попречи на провеждането му.
Според правилника на предишния парламент, по който ще работи това Народно събрание до приемането на нов, пленарните заседания се откриват само ако са регистрирани повече от половината депутати - 121. БСП и ДПС имат заедно 120 и сами не могат да съберат кворум. В тази ситуация единственият шанс да се стигне изобщо до обсъждане на кабинет ще е депутат от "Атака" да се регистрира като присъстващ на заседанието.
Днес депутатите не успяха да сформират и временната комисия, която да подготви новия правилник. Няма срок в който той да бъде написан и приет, но с него няма да може да реши въпроса с кворума и той да бъде намален под 121 депутати, защото това изискване идва от Конституцията.
Правителството
Парадоксално осигуряването на кворум в начало на заседанието за избор на правителство може да се окаже най-тежката задача пред партиите - кандидати да управляват, и най-сигурният щит на кабинета от опити да бъде свален в бъдеще.
Конституцията и парламентарният правилник поставят изискване за минимален брой гласове - 121, с които се гласува недоверие на правителство, за да бъде свалено. За одобряване на премиер, структура и състав на Министерския съвет обаче са достатъчни гласовете на над половината от
присъстващите на заседанието народни избраници.
На практика кабинетът "Орешарски" може да бъде легитимно избран и със 120-те гласа на БСП и ДПС. Това обаче не би могло да се случи, ако всички 240 избраници се регистрират и вдигнат кворума.
Правителствата в последните 20 години са избирани в присъствието на всички или почти всички 240 депутати. Най-близка до сегашната беше ситуацията през лятото на 2005 г. - при първото му избиране за премиер Сергей Станишев беше подкрепен от 120 народни представители. Това беше достатъчно за одобряването му, тъй като Анастасия Мозер от БНС отсъстваше и гласуваха 239 народни представители. След това обаче предложеният от него кабинет не мина, тъй като той положи клетва като министър-председател, не участва в гласуването и резултатът стана 119 "за" на 119 "против".
Още по-сложна може да се окаже ситуацията при опит за сваляне на това правителство въпреки очевидно крехката подкрепа, на която то ще разчита в Народното събрание. Причината - ГЕРБ и "Атака" не могат да осигурят нужните 121 гласа.
Волен Сидеров
Фотограф: Анелия Николова
Законите
Дори и при успешно избиране на кабинет, работата на Народното събрание също ще напомня на окопна война.
Изискваният минимум от гласове предстои да бъде определен в парламентарния правилник, но опитът от последните години сочи, че обичайно депутатите приемат това да става с половината от регистрираните в началото на всяко пленарно заседание.
През последните четири години ГЕРБ успя да се възползва максимално от това, като създаде организация, при която малка част от 117-те депутати на партията се регистрираха всяка сутрин и заедно с опозицията осигуряваха нисък кворум - между 122 и 130 народни представители. В резултат за приемането на закони и други актове на парламента бяха достатъчни само гласовете на ГЕРБ.
С хватката хората на Борисов елиминираха опасността от бламиране на важни решения от опозицията, която също не се събираше никога в пълния си състав и твърдеше че осигуряването на кворум е задължение на управляващите.
БСП и ДПС вероятно ще се опитат да приложат същата стратегия. Трудността пред тях би била да
осигурят присъствието на всичките си депутати в началото на заседанията, ако ГЕРБ и "Атака" не се регистрират. Това би означавало да мобилизират изцяло хората си и да разчитат на още един глас от друга партия. Докато за Борисов, който държеше здраво юздите на парламентарната си група в миналия мандат, това беше постижимо, сега е доста спорно дали Лютви Местан ще успее да осигури постоянно присъствие на Делян Пеевски например, чиито появи в миналия парламент се брояха на пръстите на едната ръка.
При подобна ситуация нормалното функциониране на парламента отново се оказва в ръцете на Волен Сидеров и неговата група. Поведението на "Атака" днес може да бъде разчетено най-малко по два начина: като опит да извива ръцете на БСП и ДПС, за да получи желани постове и достъп до финансов ресурс, или като демонстрация на сила и предупреждение, че всяко решение на "големите" партии трябва да бъде съобразявано с партията, още повече под заплахата във всеки момент тя да напусне парламента и да поведе нови протести срещу управлението.
А и с речта си днес Сидеров даде да се разбере, че ще се възползва от новата си парламентарна роля, но и няма да пропусне възможност да води предизборна агитация. Ние ще бъдем вашият кошмар, каза той от трибуната.
Точно 23 депутати, колкото е групата на Сидеров, не се регистрираха. Оказа се, че от "Атака" седмина са записали присъствие в 10 ч. Седмина от БСП и ДПС обаче липсваха при проверката на кворума. Двама от избраните с листите на БСП - евродепутатът Илияна Йотова и кметът на Калофер Румен Стоянов, не дойдоха в парламента. Те вече обявиха, че няма да станат депутати, но все още присъстват в списъка на избраните, тъй като няма решение на ЦИК за замяната им със следващите в листите. Закъсняха Антон Кутев, Мартин Захариев, а Стефан Данаилов беше пропуснал да се регистрира в електронната система. От ДПС не са присъствали в началото на заседанието Тунджай Наимов и Хамид Хамид.
|