За избора и управниците

Бях решила известно време да не пиша за политика, а само за храна и други разтоварващи неща, поне докато се канализират процесите след изборите, но днес, след откриването на 42рото Народно Събрание ми се ще да нахвърлям няколко реда.

Сегашният състав на парламента е унижение за институцията и обида за електората, а арогантността, неграмотността и несанкционираната корупция от последните 2 парламента вещаят тепърва политическа криза, уж смешни, но всъщност гнусни диалози и икономически мерки, които ще са колкото неадектавтни, толкова и разнопосочни и необмислени поради компромисите, които ще трябва тепърва да се правят.

Мислех си, че когато избираш, целта не е да посочиш някой, същия като теб, а да дадеш малко повече правомощия на човек, който е по-умен, по-образован, по-опитен и по-гъвкав от теб. Номерът е само да надмогнеш егото си и да избереш някого, който ще свърши работата по-добре.

В 10ти клас, когато започнахме да учим за кандидатстудентски изпити, г-жа Бенова ни даде списък с куп книги, между които новоиздадените на Петър Мутафчиев, забраняван по време на т.нар. развит соцализъм (щастлива съм, че ме караха не да зубря учебник, а да чета книги). В “История на българския народ”, в една от първите глави той разказва за обичай на прабългарите, които като видели някой по-изтъкнат и кадърен измежду тях, го бесели, за да отиде да помага на Тангра.

Тозу полу-мит ми направи огромно впечатление тогава, а обичаят – да мачкаме умните и кадърните като че ли се е запазил и до днес. За сметка на това величаем силните, тези, които бият и мачкат, защото вместо нас ще въздадат справедливост, ще избият собствените ни комплекси и безпомощност и ще станат носител на желанието ни за възмездие. Архетипите на Хитър Петър и Крали Марко и приказката, в която втория освобождава робините, набива първия, щото е кекав интелигент и сяда под дебела сянка да пие руйно вино с млади агънца.

Изборът на водач или управници е един огромен компромис, каквото е и всичко друго в живота. Трудно е да си представиш, че някой може нещо по-добре от теб, но е факт – може, и още как. А ти можеш нещо по-добре от него – да пишеш, да програмираш, да сееш, да продаваш или нещо пето и десето. И няма нужда да делегираш на някого да бие вместо теб, когато може изобщо да не се стига до бой.