Изгубената родина

Тази година на зрелостниците се падна да пишат за „Изгубената родина в „Заточеници” от Яворов. От началото, когато слънчевият заник огрява алеещите „морски ширини”, до края, когато заточениците се прощават с родния край. Сюжетът е пределно ясен. Темата е затворена в рамки. Следователно изисква да я разгледаш точно в пространството, което тези рамки сочат.

Родината може да се изгуби и докато живееш в границите й – без да си заточеник. По-предишните точат зъби да заместят предишните. Вече заиграха ролята на сапьор в минно поле. А на доскорошните мандатът не им стигна да се оплакват от скелети в гардеробите. Тук темата за изгубената родина е отворена, защото все още има какво да губим – и то много. Пообновената тройна коалиция ще ексхумира „Белене”. При положение, че в момента има 12 хиляди мегавата капацитет за производство. А реалното потребление, включително с износа, е 5 (пет) мегавата. Коя родина третира населението си като енергийно закрепостено. Отделен въпрос е кое население позволява.

Един бивш министър-председател обяви, че не изпълнил обещанията си за 800, а за 1000 дни. Коя родина третира населението си като малоумно. А то позволява. Епохата „Почтеност във всичко” така и не настъпи. Няма да настъпи и сега. Дали завърналите се „джедаи” горят от нетърпение да разпределят държавните пари в повече от една банка. Ще има ли такъв филм.

Иначе ще има лятно кино край паметника на Съветската армия. Мястото е символично и говори много. Говори, че предстои поредна серия на основния филм – „Говорит Москва”, докато „повилняла сбир от вълци и кози” се гони и обвинява взаимно. Вече започнаха. Върнаха си България. За тях. А ние ще слушаме безкраен сигнал „заето”.