Андрей Захариев, портал "Култура"Препубликуваме текста на Андрей Захариев от портала "Култура" . Вътрешните заглавия са на "Дневник":
Лектонът е нещо като гущер без опашка, но с крила. Ципести, многослойни и в същото време твърди крила. В същността си лектонът е по-близък до бозайниците, отколкото до земноводните. Краката му са закърнели, но са снабдени със запазили изключителната си твърдост и здравина добре оформени нокти, които позволяват на лектона да оцелява в силно враждебна среда. Екземплярите от този вид проявяват издръжливост, несравнима с тази на никоя от останалите форми на живот, познати на съвременната наука. Лектонът е открит, описан и класифициран много отдавна – в античността, от стоиците. Още най-ранните представители на школата започват да изследват активно екземплярите от този новооткрит species (вид), на който се натъкват случайно при целенасочените си занимания с природата. Но лектонът си остава недостатъчно проучен чак до ден днешен. Някои от неговите структуроопределящи признаци продължават да бъдат загадка за занимаващите се с него естествоизпитатели.
Така е, защото лабораторно наблюдаваното поведение на лектона демонстрира непредвидими и некалкулируеми отклонения от нормата. Лектонът си остава също толкова непредсказуем във физическите си свойства, проявления и странствания, колкото и най-близкият да него като произход елемент на действителността – лептонът.
Знам, както и вие знаете, че нито лептонът, нито лектонът са гущери. Започнах с глупостите, защото днес е денят на Словото–Логос, сиреч
времето за почит към смислената и истинна реч, и значи времето за мълчание пред нея
Исках да започна и свърша с глупостите възможно най-бързо, за да помълча после. И за да мога да продължа след това. Само че не мога да премина отвъд глупостта, тъй като, сякаш нарочно, в самото навечерие на 24-ти май лектонът се държа за кой ли път нелогично и като следствие от това неприлично.
Някъде към пет следобед е, когато пре-осветеният от гракащите шумно и грозно лампи на фотоапаратите най-вероятен бъдещ министър–председател на България излиза от сградата на президентството. Съпровожда го господин Станишев. Репортерска обсада. Следва хилава, пиарски добре издържана, задоволена и доволно баронска съпротива от страна на двамата. Само в началото.
После охотата за слово взема връх над другото. И почват да идват отговорите, заедно със снизхождението към народа. Господин Станишев се оттегля скоро след това, съпроводен от камерите и воден от благородство, което е по–силно от него. То просто му е родово присъщо. Забелязваме лека мътилка в иначе интелигентните му очила. Има носталгия безспорно в очите. Издава я погледът, хвърлен през рамо към стърчащият между репортерите Орешарски. Поглед сюзеренен, но и завистлив към микрофонно скритата от взора ни глава на Помазания.
И единият, и другият знаят какво трябва да се каже. И двамата владеят словото. Служебното БМВ откарва господин Станишев в посока на известността и на досадата от живота. А в това време оставилият се на милостта на журналистическия синедриона отвръща смело на медийния интерес. И точно тогава ние започваме да чуваме ясно думите и глаголите му. Какви са най – неотложните проблеми, с които възнамерява да се справи бъдещето правителство, пита някой от множеството. И той, Орешарски, казва: "Нека първо да диагностицираме проблемите, пък тогава да говорим за тяхното решаване."……… И ни се спихна лектонът. Та нали едно програмно правителство трябва да знае какво програмира! А от думите на еветуалния министър–председател излезе, че програмата му предвижда тепърва да се прави диагностика. Кога да очакваме реглажа? Приказки чухме вече с тонове. Но как е възможно
да не знаеш какво точно ще прави програмното ти правителство, тогава, когато си на крачка от стартирането на програмата?!
Но какво да се прави, лектонът не е като словото.
Неуютно е все пак, когато връзката между лектона и думите се изгубва. Тогава, когато заявилите желание да управляват още не са си нагласили програмата.
Тънка е наистина нишката между лектона и словото. Много често става така, че словото избързва пред лектона, изпреварва го, без да го е ни най–малко еня за зависимостта му от него. Така е, понеже словото е лястовица. Той е врабче в храстите. Перушината му настръхва лесно и лесно се прибира.
Човката на словото се отваря и затваря, докато с лектона нещата са по–загадъчни. Опашката му лесно се настъпва и лесно регенерира. Но остава чувството.
Честит 24–ти май!