Българската въпросителна

 Прелиствайки книгата на Тодор Кавалджиев "Кратка история на земеделското младежко движение в България" София 2012, попадам на следното:

"Малко повече от три години управлява Земеделският съюз в България.И управлява демократично, без да забрани ни една партия,колкото и реакционна да е тя,не спря ни един вестник,колкото и да заслужаваше това,не осъди ни един свой политически противник(за смърт да не говорим),колкото и виновен да бе той.(Колкото до двата процеса,срещу министрите от кабинета на Радославов и този срещу кабинета на Гешов-Данев и Малинов-Костурков ,истината е, че първият бе резултат на мирния договор, а вторият - в следствие на всенароден референдум,да не се забравя тази подробност).

А партиите бяха много,вестниците десетки,заговорите и атентатите не един и два! Кой и кога е управлявал така?

Управляващия Земеделски съюз издаваше 1-2 вестника,а опозицията-десетки,и всеки ден от страниците им хулеше,клеветеше законната власт,комплотираше и заговорничеше върху нея.Макар условията за мирна,законна борба срещу властта да бяха гарантирани,както никога дотогава, противниците на земеделското правителство предпочитат тъмните и незаконни пътища.Защо?

Затова,защото другият път нямаше да ги доведе скоро на власт.Те са изгубили и немислимо е да си възвърнат народното доверие и подкрепа,без което,при демокрацията,власт не се полага. Народът ги бе отрекъл и за тях друг път нямаше освен пътя на заговорите и превратите. И успяха!"

            Не, нямам за цел да правя съпоставка между Стамболийски и Борисов (макар такава да съществува в общественото пространство), съпоставката е с политическите нрави и инструментариума,с който си служат за постигане на целите си.

Явно нищо старо не е забравено,нищо ново не е запомнено в интервал от 90 години.А на фона на този контекст думите на Станишев към Герб:"Който не иска да си тръне с мир,ще си тръгне по друг начин", звучат не дотам случайно. Доживяхме и този парадокс - партия да се радва на загуба на изборите,защото така щяла да управлява.Нека най-накрая започнем да изказваме нещата такива каквито са,да изричаме истината.

Така както прави Георги Марков в "Задочни репортажи за България"- истината, която го уби:

"Всичко е разположено на вертикална стълба с две посоки-нагоре и надолу.

По тази стълба се разиграва безспирен карнавал на властта на човека над човека,върви манифестация от катерене,бутане,удряне и блъскане,на стремглаво изкачване и насилствено слизане.

По тази стълба се плетат заговори,водят се сражения,прегрупират се сили,разпалват се амбиции и първични инстинкти и се гаси всеки пламък на благородство и достойнство. И неспирният лозунг,който милиони високоговорители крещят, е, че всеки се бори за щастието на другите."

Нека времето даде своя отговор:

Има ли в България разумно гражданско общество или отново се спряхме в очакване на Годо?