Аритметика на изкуственото мнозинство

Парламент на падащия кворум. Така най-вероятно ще изглежда новото Народно събрание. В него БСП и ДПС ще гласуват монолитно. 

Партията на Волен Сидеров "Атака" официално ще се разграничава от социалистите и движението. Неофициално -  ще осигурява необходимите гласове в пленарната зала, за да се прокарват решенията. Или като "жертва" няколко свои депутати, или като националистите не се регистрират в началото на всяко заседание и по този начин изкуствено ще се поддържа нисък кворум. Бившите управляващи от ГЕРБ пък ще играят твърда опозиция. Ще бойкотират почти всяко предложение на трите партии и ще бламират с процедурни хватки новото мнозинство.

Как ще става това, се видя нагледно по време на първото заседание на новия парламент. При избора на Михаил Миков за председател на Народното събрание 97-те депутати на ГЕРБ гласуваха "против". Националистите напуснаха пленарната зала, но очевидно по предварително подготвен сценарий не се бяха регистрирали за гласуването. По този начин изкуствено кворумът беше намален и с гласовете на депутатите от БСП и ДПС Миков беше избран.

Така, след като имахме Народно събрание на тематичните мнозинства в края на управлението на Симеон Сакскобургготски, в което всички важни решенията се вземаха с гласовете на отцепилите се от царската формация депутати от "Новото време", и след като ГЕРБ управлява с плаващо мнозинство от независими депутати, този парламент ще прилича на плаващи пясъци. Мнозинството ще зависи от моментното настроение на лидера на "Атака" Волен Сидеров или на икономическите интереси на ДПС. Поне докато не започнат прегрупирания на депутати, каквито надежди таят в БСП.

Главната роля

Парламентарните избори отредиха на Волен Сидеров роля. Този път не площадна или кулоарна, а главна. Без гласовете на 23-мата депутати от "Атака" не може да се направи мнозинство в парламента. Хората на Волен Сидеров са и ключов фактор за сформиране на новото правителство. Тази игра обаче може да се окаже смъртоносна за "Атака" и националистическият лидер няма как да не си дава сметка за това. По няколко причини. 

Първо, националистите ще трябва да подкрепят правителство на БСП, в което обаче ще влезе и основният им политически противник ДПС. Между двете партии, както каза лидерът на движението Лютви Местан, има не просто различия, а "ценностен разлом". Нещо повече - досегашният успех на "Атака" се градеше точно на това противопоставяне.

Подкрепата за програмен кабинет с мандата на БСП и гласовете на ДПС ще стеснят силно възможността за анти-ДПС изказванията на Сидеров и не е изключено да започне отлив на по-радикално настроените симпатизанти на "Атака". За разлика отпреди сега формацията на Сидеров има сериозен конкурент за националистическия вот в лицето на собственика на бургаската кабелна телевизия СКАТ Валери Симеонов и партията му Национален фронт за спасение на България (НФСБ), която за малко не влезе в парламента. 

Не случайно почти всяко изказване на Волен Сидеров освен към останалите партии в парламента е насочено и към фронта на Симеонов. На няколко пъти той дори излива агресията си върху журналистите на телевизия СКАТ. Битката за гласовете на националистите с НФСБ е и причината Сидеров да настоява сегашния парламент да отнеме възможността на партиите, които са спечелили над 1% на изборите, но не влизат в Народното събрание, да получават държавна субсидия.
 
Освен това пред Сидеров стои и още един проблем – новата парламентарна група на "Атака" е най-уязвима откъм вероятност за разцепление. В предишния парламент ГЕРБ успя да си напазарува част от депутатите на формацията чрез държавната субсидия. Сидеров обаче има и горчив спомен от управлението на тройната коалиция - БСП, ДПС и НДСВ, когато не без участието на фактори от социалистическата партия парламентарната му група също беше разбита. 

Вече тръгнаха залозите дали отново депутатите на "Атака" няма да се окажат донори на гласове и за програмното правителство и така да се сбъдне кошмарът на Сидеров с разцеплението на групата му от предишните два парламента. Всъщност на БСП и ДПС им е достатъчен и един глас, за да направят мнозинство от 121 народни представители в новото Народно събрание.

При тази ситуация на Сидеров не му остава нищо друго, освен максимално да се дистанцира от социалистите и движението на Местан. В истеричното си изказване при откриването на новия парламент Сидеров размаха пръст на всички партии в него. "Вие сте за затвора", каза той на ГЕРБ. 

"Атака" няма да подкрепи никакво правителство в този парламент. Няма да подкрепям Орешарски, нито Бадемов, нито Лешников", заяви на БСП. "Не може да имаме нищо общо с ДПС, защото с тях работи ГЕРБ, която не вкара нито един техен министър в затвора", обърна се Сидеров и към ДПС. Накрая обяви партията си за "коректив" и заплаши да бъде "кошмарът на останалите парламентарни групи". "Атака" се отказа и да предлага свой депутат за зам.-председател на Народното събрание.

Новият-стар партньор

Не по-малко сложна е и ситуацията пред ДПС. Досега "Атака" беше плашилото, което ръководството на движението размахваше пред електората си, за да втвърдява редиците си. Сега доста трудно ще бъде на Местан да обясни партньорството на ДПС с националистите. 

Аргументите на Лютви Местан за прегръдката между формацията му и "Атака", че избирателите са отхвърлили категорично еднопартийния модел на управление на ГЕРБ, но не са "качили нито една отделна партия на власт", едва ли звучат убедително за избирателите на движението. Те със сигурност не са забравили антитурските призиви на Сидеров и ексцесиите на "Атака" пред джамията "Баня башъ" в София например.

Трудния баланс

На този фон пред БСП стои изключително трудната задача да балансира между политическите интереси на "Атака" и ДПС. Социалистите най-вероятно ще се опитат да решат в максимална степен проблема с напускането на депутати, като променят текста от закона за политическите партии, който казва, че държавната субсидия следва депутата. 

"След като народните представители няма да получават субсидията си, това рязко ще намали желаещите да напускат групите си", смятат от БСП. За социалистите обаче това е нож с две остриета, особено ако се надяват да започнат процеси на разцепление в парламентарната група на ГЕРБ.

Най-вероятно в новия правилник на парламента ще бъде запазен и текста от сегашния, който забранява на напусналите групата си депутати да се присъединяват към други парламентарни групи. Освен това социалистите обмислят и да отнемат държавната субсидия на партии, които са спечелили между един и два процента на избори (предложението все още не е окончателно уточнено). Ако обаче това стане в тези размери, то няма да засегне конкурентната на "Атака" формация на Валери Симеонов, защото тя спечели около 3.75% на парламентарния вот.

Заедно с това социалистите обмислят и намаляване на размера на държавната субсидия, както настоява Сидеров. Не е изключено и "Атака" да получи председателското място в новата комисия по корупцията, каквато заявка да я оглави направи лидерът на националистите. Както и някои позиции на по-ниските нива в изпълнителната власт, каквато практика имаше ГЕРБ докато "Атака" подкрепяше бившите управляващи в предишния парламент.

Не е ясно обаче как от БСП ще стопират исканията на националистите за разваляне на договорите с ЕРП-тата и национализация в секторите, където има монополи, каквито обещания дадоха националистите на избирателите си в плана "Сидеров".

Кошмарът ДПС

Не по-малко сложно може да се окаже и партньорството с ДПС. БСП вече има опит в партньорството с движението в изпълнителната власт при тройната коалиция, където обикновено ДПС заставаше на страната на социалистите срещу НДСВ при вземането на спорни решения. Сега от движението заявяват, че за изпълнителната власт ще предложат свои представители, но по-скоро експерти, като ще настояват поне единият от министрите им да е от турското малцинство. 

Държат обаче на по-голямо представителство на по-ниските нива на държавното управление по места. При предстоящото сформиране на програмния кабинет на Пламен Орешарски едва ли може да се очакват непреодолими противоречия между новите-стари партньори около персоналните назначения в новото правителство. Поне засега не се очертават и чак толкова непреодолими различия по политиката, която ще води правителството на Орешарски.

Проблемите на социалистите с ДПС обаче могат да дойдат от икономическото лоби, представено в парламента от депутата Делян Пеевски, чиято майка Ирена Кръстева е собственик на "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД. Както и от близкия до него председател на надзорния съвет на Корпоративна търговска банка (КТБ) Цветан Василев. 

Медиите, зад които стои Пеевски, заедно с TV7, в която до неотдавна банкерът беше финансов консултант на инвеститора, а сега е "инициатор на проекта за партньорство със CNN", подкрепяха ГЕРБ и правителството на Бойко Борисов. В хода на предизборната кампания обаче преобърнаха на 180 градуса медийната си политика и от защитници на ГЕРБ се превърнаха в нейните най-големи критици. А в деня за размисъл точно TV7 раздуха скандала с допечатаните бюлетини в печатницата в Костинброд.

Заявка за активност в парламента даде и Делян Пеевски. Народният избраник от ДПС, който в предишния парламент почти не идваше на работа и не направи нито едно изявление в пленарната зала, сега само за едно заседание се изказа три пъти от парламентарната трибуна. Прицел на нападките му се оказаха ГЕРБ и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов. 

Заедно с това Пеевски демонстрира и завидна активност, като зае мястото си на първия ред до лидера Лютви Местан. Беше демонстративно до него и в кулоарите на парламента и заедно с Местан се включваше в разговорите, които непрекъснато се провеждаха в кабинета на зам.-председателя на парламента Христо Бисеров.

Лидерът на БСП вече веднъж е имал директен сблъсък с Пеевски в качеството си на премиер, когато като зам.-министър на министерството на бедствията и авариите в правителството на тройната коалиция го уволни и само след седмица му се наложи да го назначи отново на същата позиция.

Заедно с това продължава и следизборната активност на TV7 и изпълнителния директор на телевизията Николай Бареков. Електронното издание Mediapool съобщи в сряда, че той е организирал среща на протестиращите граждански сдружения, които да се превърнат в "гражданска опозиция". "ГЕРБ не е легитимната опозиция в парламента" и такава може да бъде само "гражданската опозиция", цитират от изданието Бареков. 

"Държа с всички протестиращи в страната "топла" връзка. Мога да кажа, че в момента ТВ7 е нещо като център на техните искания и идеи и в това няма нищо комерсиално", казва още той. Едно от възможните обяснения за срещата на изпълнителния директор на телевизията е опит за овладяване на "лидерите" на протестите, които се очаква да продължат и след сформирането на новото правителство. Не е изключено обаче в даден момент това "партньорство" да се превърне в инструмент за оказване на натиск върху новия премиер и кабинет. И на БСП да се наложи да плати цената, която сега плаща ГЕРБ.

Кошмарът ГЕРБ

Към проблемите пред БСП се прибавя категоричната засега позиция на ГЕРБ да бойкотира всяко предложение на социалистите. Първо бившите управляващи напуснаха пленарната зала, когато се гласуваше кандидатурата на Михаил Миков за председател на парламента. И само предварително подготвеният сценарий с отказа на депутатите на "Атака" да се регистрират в пленарна зала, което намали кворума, позволи Миков да бъде избран с гласовете на БСП и ДПС. Защото депутатите на формацията на Сидеров също не участваха в гласуването. 

ГЕРБ провали и създаването на комисията за изготвянето на новия правилник за работа на Народно събрание във вторник пак, като депутатите му напуснаха залата. Комисията беше избрана на следващия ден с гласовете на другите три политически сили. Бившите управляващи се отказаха от участие и във временната комисия по правни въпроси. 

От ГЕРБ обясняват, че целта им с тези ходове е да покажат, че БСП, ДПС и "Атака" всъщност са в коалиция, а не искат публично да си го признаят. Ако обаче това поведение продължи, гласуванията в пленарната зала ще трябва да стават или при пълна мобилизация на депутатите от парламентарните групи на БСП, ДПС и "Атака", или с изкуственото поддържане на нисък кворум, което ще позволи решенията да се гласуват с по-малък брой гласове. Това обаче заплашва да превърне парламента в цирк, в какъвто се изродиха двете пленарни заседания тази седмица.