Мисли по повод 24-ти май

Прочетох мнение във форума, че този ден е празник на българската писменост и култура. Писателят Константин Петканов казва, че „Българският език е баща на славянските езици.” Това, че българската писменост е разпространена сред славяните, не е основание да я честваме като славянска. Като такава са свободни да я честват останалите славяни. А аз добавям – особено едни от тях, дето на всяко гърне се чувстват длъжни мерудия да сложат.

При правописната реформа в България през 1945, ръката с мерудия просто е изпуснала подправката. Последната пък задушила приемствеността между правописа преди и след. Преди и след 9.09.1944, не преди и след Христос. Тя, реформата, се „налагала”, тъй като старият правопис се оказал символ на отчуждението на интелигенцията от масите. Имало и виновни букви – щ, Ҍ, Ѫ, ю,я. Били буржоазни. Две от тях - Ҍ и Ѫ, дори се оказали признак за великобългарски шовинизъм. Затова след 9.09.44 се създала комисия, която да обмисли възможността за опростяване на българския правопис. И разбира се го опростяват - премахват поне една причина за отчуждаване на интелигенцията от масите и слагат прът в колелата на великобългарския шовинизъм.

Без последствия остават критични мнения, че правописната реформа е нагаждане на правописа към неграмотността, с цел да я ограничи. E, това наистина е велика тъпащина. Вместо неграмотният да има стимул да приближи образования, образованият е длъжен да се гмурне до нивото на неграмотника. Но това се превръща в държавна политика и норма на поведение във всички сфери на живота.

Друго критично мнение е, че реформата е просъветска, че я налага идеологическа, а не граматическа необходимост. Че изобщо няма обективна необходимост от нещо подобно.

Резултатите:

-          реформата доближава българския правопис до руския. След 1945 в България се внасят съветски пишещи машини, чийто стандарт на подреждане на клавиатурата замества българския;

-          прави се съзнателен вододел между писаното преди и след 9.09.44. Къса се връзката между старобългарската писменост и съвременния български правопис;

-          премахването на Ҍ и Ѫ е предателство към западните говори, особено към тези в Македония, където тече паралелна кампания за обезбългаряване на населението и за заместването на българския от лабораторно изработения македонски език;

-          „реформата” допринася за скъсване на езиковите и културни връзки с българската общност, останала извън пределите на България.

Ето какво още казва Константин Петканов:

„Правописът е една културна традиция, която подлежи само на усъвършенстване, но не и на опростяване.” Също: „Реакционно е да изнасилваш езика, за да го пригодиш към вкуса на неграмотните – културно е само онова, което е една стъпка напред и което споява, а не разединява.”

Моят скромен принос в подкрепа на г-н Петканов се свежда до това - да се въведе образователен ценз при гласуването. А защо следваща стъпка да не бъде възстановяване на правописа отпреди „сакралната” дата. Това би било стъпка към родния автентичен правопис, освободен от идеологически наноси. Тези наноси са навсякъде. От дългогодишното им наслагване и недоизриване България стана като Авгиевите обори.

Трябва интелигентна лопата. Малките лопатки останаха извън парламента.