Кой ще представлява десния избирател?

Няколко дни преди изборите за парламент на главната страница на "Дневник" седеше скромният медиен еквивалент на политически вот – анкетата "За кого ще гласувате". След 2000 гласа, които са представителна извадка за читателите на електронното издание, ясно проличаха симпатиите на аудиторията му – 30% десебари, 23% гласуващи за ГЕРБ, 12% за БСП, 8% за "Зелените", 5% за партията на Кунева и 9%, които по принцип искат да гласуват, но не виждат за кого. Като вземем предвид резултатите от изборите и състава на парламента, излиза, че близо 65% от читателите на "Дневник", които са имали желанието да гласуват и най-вероятно са го направили, са останали без представител в парламента.

Още повече, читателите на "Дневник" представляват значителни части от цели социални групи – образовани и образоващи се младежи, собственици на малък и среден бизнес, хора, практикуващи свободни професии, учители и университетски преподаватели, градската средна класа. Както се видя и от анализите на екзит половете от изборите, тези обществени групи, които между другото можем съвсем коректно да наречем "сърцето" на всяко съвременно, модерно и западно общество, останаха в значителна степен непредставени в 42-рото Народно събрание. Причините за тази непредставителност са съвсем ясни – множество партии останаха на ръба на влизането, а нито една от формациите, от които можем да очакваме да бъде основен представител на гореизброените социални групи, не успя да премине 4-процентовата бариера.

Опасна непредставителност

Образованите и образоващи се младежи можеха да бъдат представени или от "Зелените", чието електорално ядро е почти изцяло доминирано от будни и млади хора, или от "България на гражданите" на Кунева, която на изборите за европарламент през 2009-а година направи истински фурор сред младите избиратели.

Малкият и средният бизнес със сигурност се чувстват най-непредставени – първо, че всички парламентарни партии в момента имат дълга история на създаване на обръчи от фирми, търговия с влияние и проектиране и протектиране на монополи и, второ, нито една от формациите, претендиращи да го представляват, не успя нито да влезе в парламента, нито дори да запази субсидията си – и СДС, и ДСБ и НДСВ са вън от Народното събрание и в тежка вътрешна криза. По същата логика можем да продължим и с другите обществени групи – практикуващите свободни професии, учители и преподаватели и градската средна класа – нито една от техните няма достъп до законодателната власт.

На фона на тази опасна непредставителност стои големият въпрос – кой ще представлява тези граждани за в бъдеще.

В историята и с перспектива

По всичко личи, че възраждане на СДС или НДСВ е напълно невъзможно – двете партии и коалициите, с които участваха на изборите, успяха да съберат едва по около 50 хил. гласа, което реално не надхвърля дори членските им маси и ги оставя без нужната им за бъдещо развитие партийна субсидия. Поради това благодарим на СДС, че вкара България в европейския свят, а НДСВ – в Европейския съюз, записваме ги в историята и ги отписваме от бъдещето.

Нищо интересно не представиха и две сравнително нови партии, които за първи път се бориха за влизане в парламента – "Нова алтернатива" на Николай Цонев и "Единна народна партия" на Мария Капон. Въпреки че от ЕНП имаха масово медийно присъствие покрай кампанията около референдума за "Белене", по всичко личи, че десният избирател не ги припозна като сериозна дясна формация и в крайна сметка и двете партии останаха под чертата от 1%, което няма да им позволи да бъдат значим фактор в целия следващ изборен цикъл.

Двете десни партии с най-голям потенциал за представителство на нормалните десни хора в страната се оказаха и двата най-големи провала. Въпреки изключително силната кампания на ДСБ костовистите останаха извън парламента и без субсидия, а пасивността в последните месеци остави напълно неочаквано и "България на гражданите" на Кунева извън парламента. И в двете партии паднаха и оставките на лидерите и докато в ДСБ беше повече от крайно време за обновление, то в "България на гражданите" трудно ще се намери кой да замени Меглена Кунева след фалстарта с първите избори. И за двете партии е истина, че не са мъртви като организации, като кръгове от хора, споделящи близко и европейско виждане за света. И костовисти, и куневисти съществуват, но не притежават притегателен потенциал за създаване на нов, чист център на десните хора.

Нов проект на ново поколение политици

Остава само възможността за нов проект вдясно – проект на ново поколение политици. Такива, които не биха позволили партийните програма, образ и говорене да изглеждат като на осемдесетарските консерватори, както беше в ДСБ. Такива, които биха могли проактивно да реагират на обществените настроения, пък били те и крайни, а не да се капсулират в неутралния си европейски образ като Меглена Кунева. Такива, които могат да практикуват истинско политическо лидерство, да предложат политики от новия век и в крайна сметка да обяснят обществения свят наново, в нови концепции и в нови парадигми.

Към момента, едва няколко дни след изборите, които оставиха българския парламент непредставителен за десните избиратели, не се вижда от къде би могло да се появи нов десен проект, но сигурно е, че такъв ще има. Защото политическото пространство не търпи отваряне на такива огромни празноти. Важното е, когато нова дясна партия започне да набира популярност, тя да отговаря на следните изисквания:

Да не е лидерска, а да е базирана на платформен принцип;

Да е водена изцяло от нови лица – политическите образи в дясното пространство явно се превръщат от активи в пасиви в рамките на точно едни избори;

Да е модерна – да може да говори с младите на техния език;

Да е визионерска – да е готова да вкара България в политическия 21-ви век, в който се намира не само Западният, но и по-голямата част от останалия свят;

Да може да обясни този нов свят на обществото – свят, в който политическите понятия "ляво" и "дясно" биват предефинирани и осмисляни по нов начин.