КРИСТИАН ВИГЕНИН – ТРОЯНСКОТО КОНЧЕ

Когато преди години агент Гоце каза: «Трябва да въведем  в политиката млади хора», той ви каза две неща – първо, че във фурната на БСП се пекат нови кадри и второ, че партийната Държавна Сигурност мисли отдалече.

Пред вас днес се мъдри едно от тия новоизпечени кадърчета на име Кристиан Вигенин, на който е поверена външната политика на България. Като всеки идеологически трансвестит, и тоя социалист е научил урока си, когато стане дума за биографията му. А тя, както и на всички останали социалисти, е прилежно фризирана и напарфюмирана.В нея обикновено не се казва нищо за семейния им произход, образованието е описано с общи думи и обикновено липсва експозе на идейните  им убеждения. Подобията между биографиите на всички социалисти е удивителна, сякаш че са свършили един и същи курс по партийна трансформация.

Да видим сега как и нашия нов външен министър е описал социалистическата си биография.

«Активната му политическа работа започва през 1994 (тоест той е на деветнайсет години!) когато става учредител на българската социалистическа младеж...»

Брех, мама му стара, кой и кога го е закърмил със соц-мляко още от люлката? А знае се, че всеки бог, включително и социалистическия, започва от мама и тати, а не от попа и партийния секретар! За неговите мама и тати обаче в биографията му няма и дума. Те вече всички избягват миналото – не им харесва. Биографиите им вече не започват с «Той произлиза от бедно, но прогресивно работническо семейство»..., или «Той произхожда от бедно, но трудолюбиво селско семейство...» Иска им се да минат само за социалисти и никой да не ги бърка с комунистите. Но преди да правим разлика между едните и другите, би трябвало те самите да ни обяснят що е това социалист и защо те са социалисти, а не комунисти?

Та, работата на другаря Вигенин като учредител на социалистическата младеж продължава три мандата, когато той е член на изпълнителното бюро, секретар по международната дейност и заместник председател. Тогава, казва този, който му е писал биографията, той «поставя на стабилна основа» работата на организацията в международната дейност . Как е поставил тая стабилна основа? Много просто – през 1996 година става наблюдател, а през 1998 пълноправен член на младежкия социнтерн.

От тук нататък, драги читателю, дръж си шапката да не падне:

В двехилядната година (другарят Вигенин е на 25) е избран за член на висшия съвет на БСП;

В 2001 той е вече член на изпълнителното бюро на партията, отговорен за международната дейност;

На 45-тия, 46-тия и 47-мия конгрес е преизбиран  за член на висшия съвет на БСП;

Следва избиране в изпълнителното бюро и секретар по външната политика и международната дейност;

От 2005 до 2008 е председател на комисията по външна политика и международни връзки на висшия съвет на БСП;

От 2010 е председател на съвета по външна политика на НС на БСП;

Виждате как една невидима ръка води нашто момче към това, което е днес. А иначе монголските му очички издават традиционното азиатско преклонение пред вожда: «Другари спъваха Станишев за високия пост!»

Две тайнствености определят характеристиките на всички социалистически политици: едната е отношението им към Русия, а другата – отношението им към САЩ. За Русия не се говори – Русия на Путин, на връщането й към Сталинизма, за путинския национал-социализъм, убийствата на журналисти, олигархичния каймак под петата на новото КГБ и мачкането на опозицията. От българските соц-комунисти ще чуете само заплашително прецедените през зъби думи на партийния щурм-банд-групен-фюрер Румен Петков: «Ние винаги ще сме верни на Русия, а пък другите да си  е..т  майката!».

 Останалите соц-гаулайтери си траят и се подсмиват. Те знаят, че няма нужда да говорят за Русия, а само за АЕЦ – това е достатъчно.

Другата тайнственост са Съединените Американски Щати - митична Америка, по която са плюли през цялото време от 1944 насам по руска заповед. Те и досега я мразят, но си траят. Обичат тайничко да прескочат до там, да пообикалят малко по местата, за които тайничко са мечтали, докато са расли под крилото на партията, да пращат децата си там да учат и да работят, но като си дойдат в къщи да си траят.

Да вземем за пример Орешарски,  когото Станишев между другото описва така: «...той е учил и в Америка!»

А сега да видим какво пише за Америка и в биографията на нашто момче Вигенин – комсомолецът, който ще гради международния образ на България: «През изминалите години участва в редица обучения и специализации в Белгия, Швеция, САЩ и др. Както по политическа линия, така и във връзка с пофесионалното си обучение и развитие»!

Какво разбрахте дотук, читателю? През кои «изминали години»,  какви «редица обучения и специализации», каква «политическа линия»? Но ако прибавите към тия мъглявини и първото му изявление като министър на външните работи за връщане на дипломатите с досиета, няма да ви е чудно каква е ролята на това «троянско конче» в Белгия.

Иначе от Америка все нещо е понаучил, за да цитира Абрахам Линкън: «Вярвам, че след предсрочните парламентарни избори държавните институции ще поставят на първо място хората, с ясното съзнание, че властта произтича от народа и се упражнява в името на народа».

Проблемът е, че същото изказване повтаряше на път и под път и Тодор Живков.