Таня Петрова, в. СегаМного по-лесно е да се определи какво не е новият кабинет на Пламен Орешарски. Той не е партиен, но не е и експертен. Зад него може да няма формална коалиция, но има неформално разпределение на постовете, което не оставя никакво съмнение кой дърпа конците. Има програма, която съществено се различава от предизборните обещания, но на нея почти никой не обръща внимание покрай латиносериала, в който са забъркани ключови кадри, предложени от премиера. Единственият начин да бъдат преглътнати компромисите и очевадните кадрови гафове е правителството да заработи бързо и ефективно.
Участието на ДПС в кабинета, било то и експертно, е безспорно. Движението има трима министри - на околната среда в лицето на Искра Михайлова, на социалната политика - депутатът с дългогодишен опит Хасан Адемов, на младежта и спорта - професорът по синтаксис Мариана Георгиева. Кандидат за общински съветник на ДПС през 2007 г. - първи в листата за Несебър, е и спешно оттеглилият се заради остра обществена реакция архитект Калин Тихолов, предложен първоначално за абсолютно мъглявия пост министър на инвестиционното проектиране. Назначеният на негово място Иван Данов е приятел и дългогодишен колега на Тихолов и дори в средите на БСП се приема като фасадно назначение. Още повече че Орешарски се отказа от разделянето на министерството на икономиката и енергетиката с мотива, че не иска да се губи време в нормативни промени, но се нави на създаването на ново министерство, което ще поеме част от ресорите на регионалното ведомство. Т.е. за едното министерство време и мерак няма, за другото обаче - не е проблем.
Защо е нужно да се създава специален пост за скандален човек?
Може би отговорът на този въпрос ще дойде, след като стане ясно какви пари и проекти ще управлява новосъздаденото министерство.
На фона на патовата ситуация след изборите прякото участие на ДПС в програмното правителство е разбираемо. Няма как правителството на Орешарски да бъде перфектно при тази парламентарна конфигурация и повратливото поведение на "Атака", ако не разчита на желязна подкрепа поне на ДПС. Налице е неявна коалиция, маскирана зад политическата формула "програмно правителство", и е кристално ясно, че политическата отговорност на представяния за програмен и експертен кабинет "Орешарски" пада върху две конкретни партии - БСП и ДПС. Това в крайна сметка е за предпочитане пред неявното оказване на задкулисен натиск и прикриване зад зависими експерти.
"Квотата" на ДПС в кабинета щеше да е по-приемлива, ако не бе довела до
странни комбинации между експертиза и постове
и откровено скандални номинации. Предложените от Орешарски министри наистина са експерти, но местата, които получават част от тях, нямат нищо общо с експертизата им. Много е трудно да се обясни защо професор по синтаксис, било то професионалист в научната си област, трябва да оглави министерство на спорта, към което се пришива и младежта. Лидерът на ДПС Лютви Местан съвсем уместно контрира, че е трудно обяснимо един физкултурник да оглавява вътрешното министерство, но кабинетът "Борисов" нямаше претенции да е експертен, пък и никой не бе възхитен от кадровата му политика. Проблемно е и "даването" на министерство на околната среда на експерт, свързан с ДПС, на фона на тежките проблеми, наследени в околната среда именно от предишното управление на тази партия там. Безспорно вещият в социалната сфера Хасан Адемов е напълно приемлива фигура, но пък се говори, че в последния момент заради него към икономическия ресор е прехвърлен колегата му от БСП Драгомир Стойнев.
Фактът, че номинацията на Тихолов бе светкавично оттеглена, не намалява нейната скандалност. Чудно на какво са се надявали Орешарски и ДПС при номинирането на човек, уличен в толкова грехове преди изборите, и дали всъщност не са тръгнали на този ход с явното съзнание, че кандидатурата му няма как да мине? Какъвто и да е отговорът на този въпрос,
усещането за пазарлък и търсене на по-малкото зло е налице
В списъка на Орешарски има и вътрешнопартийни компромиси, макар че е добра новина фактът, че част от дразнещите соцлица все пак не попаднаха в кабинета. Странно е да номинираш за министър на образованието ректор на медицински университет, който първоначално е гласен за министър на здравеопазването.
Разместването с лекота на хора между коренно различни ресори не е особено професионално, колкото и добри специалисти да са те. Да не говорим, че здравеопазването и образованието са толкова забатачени, че там е нужно добро познаване на проблемите и ясна визия за решаването им. Засега не сме чули нищо на тази тема от двете министърки.
Партийните сметки обаче направо бледнеят пред
семейно-приятелските кръгове, в които се оплете новият кабинет
Дори репликата на Иван Костов, че "всички сме братовчеди", не може да оправдае сложните интимно-бизнес-политически връзки. На премиера сигурно му е било трудно да намери хора за кратките срокове, с които разполагаше, но да вкараш в правителството настоящата и бившата любима на един и същ министър - първата, Мария Дивизиева, като шеф на кабинета, а втората, Таня Андреева, като министър на здравеопазването, идва малко в повече. Дори и министърът фаворит да ти е стар съратник и да ти е водил кратката кандидаткметска кампания през 2003 г. Тази семейственост прави лоша услуга и на главните действащи лица - в момента всички форуми обсъждат личния им живот, а не качествата им като експерти.
Ясно различимо е и съществуването на кръг около бившия министър на НДСВ Николай Василев, който се пресича с друг - около съпругата на Сергей Станишев - Моника Йосифова. Дивизиева бе шеф на политическия кабинет на Василев като министър, а в момента е в управата на "Експат" с него, като е заменила в борда Моника Йосифова. Министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева също е работила с Василев в държавната администрация. За капак образователният министър Анелия Клисарова и министърът на транспорта Данаил Папазов са във варненската листа на НДСВ от 2005 г., водена от Василев. Така че на пръв поглед с основание може да се каже, че НДСВ се завръща във властта и
тази коалиция си е пак онази тройна коалиция
Макар че в случая става дума по-скоро за бизнес, а не за политически взаимовръзки. Което не прави ситуацията по-малко скандална.
Едва ли ще помогне за образа на правителството и вторият ешелон, който предстои да се назначи в следващите дни. Сигурно е, че на ниво зам.-министри ще се търси реванш с назначаване на вътрешнопартийни кадри на БСП, тъй като те видимо отсъстват от първия ешелон. Не се знае и колко още роднини, приятели и бизнес партньори ще се окажат единствените и незаменими хора за сладките държавни постове.
Договорките около състава на кабинета нямаше да са от толкова голямо значение - в крайна сметка всеки премиер има право да посочи с кого желае да работи и да е повече или по-малко убедителен, ако легитимността и на кабинета, и на 42-рия парламент не висяха на много тънка нишка, която може всеки момент да се скъса. И Орешарски, и Станишев, и Местан няма как да не си дават сметка за това. Те надали се надяват на 100 дни комфорт, защото няма да го получат. Към кабинета ще има и обществено подозрение, и големи очаквания. Още от сега е ясно, че охлаждането на очакванията минава през ревизия на кабинета на ГЕРБ, но това са негативни и по-скоро пропагандни действия, а икономиката има нужда от реални стимули. Ако много бързо не се захване с това и не разсее горчивия привкус от компромисите при съставянето на кабинета, правителството на Орешарски е обречено.