Свободата днес и тук 20 Юли 2024  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

България – избор и отговорност

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Едвин Сугарев

Един месец след изборите ситуацията в България е по-отчайваща откогато и да било. По-отчайваща от гладната Луканова зима, по-отчайваща от националната катастрофа по време на правителството на Виденов, по-отчайваща даже от блатното битие на предишната тройна коалиция.

По-отчайваща – защото е по-мърлява. Защото подмяната е превърната в жизнен статус – и ние живеем в лъжа – точно в смисъла на Солженицин, който някога бе формулирал гражданското поведение с призива: “Не живей в лъжа!”

Е, ние живеем. Свикваме с нея. Сриваме се в нейното безвремие – което толкова подозрително прилича на това от времената на социализма.

Параметрите на днешната реалност – политическа, обществена, нравствена? Ето ги:

-         На власт е правителство, съставено от загубилите на тези избори партии, сдружени по силата на своя политически интерес – нова тройна коалиция от БСП, ДПС и Атака – най-драматичният политически инцест, който някога ни се е случвал. Това правителство, което представя едва към една четвърт от българските избиратели, претендира да бъде наричано “програмно” – но всъщност е правителство на размитите отговорности, защитаващо интересите на олигархията.

-         Това правителство не защитава, а продава националните интереси на България. На практика първите забележими негови действия са свързани с рестарта на проекта АЕЦ “Белене” – който съвсем пряко застрашава националната сигурност на страната, тъй като предполага цена, която нацията трябва да изплаща десетки години; тъй като е изцяло икономически неизгоден и дори пагубен за българската енергетика – доведена днес до фалит именно поради направените по него харчове – и тъй като предполага пълна енергийна и финансова, а оттам и политическа зависимост на България от Русия. Пълният синхрон между “усещането” на премиера Орешарски, че е по-евтино да строим втората атомна, отколкото да не я строим, акивизирането на петата колона у нас и внезапно форсирания руски натиск много ясно показват в чий интерес работят днешните управляващи.

-         Те заемат своите властови позиции с нечувана дори у нас арогантност – и с неприкрити реваншистки амбиции. Протичащата и в момента реабилитация на кадри от ДС във външно министерство (някои от които назначавани като зам. министри) говори съвсем ясно за характера на този реваншизъм – призивите за съдебна разправа с опонентите на режима – също. Незабавната чистка в МВР и службите за сигурност – и особено струпването на силови ресурси в ДАНС – ясно показват намерението да се създаде мощна структура от типа на Гестапо, която да изпълнява политически поръчки и да налага масиран контрол и натиск върху политическите противници и недоволните от властта.

-         По силата на един идиотски конституционен парадокс, това правителство беше избрано с гласовете на по-малко от половината народни представители, но може да бъде свалено само с гласовете на повече от половината от тях. Което означава, че спрямо неговите действия всички парламентарни процедури са безсилни – и то може да бъде отстранено или по волята на подкрепящите го партии (което едва ли ще се случи), или чрез уличен натиск. Същевременно в ситуацията на криза и при очертаващото се неизпълнение на поетите ангажименти пред българските избиратели, протести неизбежно предстоят – и то още тази зима. Властта прочее може да бъде удържана до края на парламентарния мандат само чрез сила – и е в ръцете на хора, които не биха се поколебали да я приложат – следователно съществува съвсем реална опасност някой ден да осъмнем под ботуша на диктатурата. Същевременно става дума и за правителство, подкрепяно от партии с разнопосочни интереси, балансът между които ще бъде поддържан за наша сметка – и станало възможно единствено благодарение на “златния” глас на Волен Сидеров – следователно осъдено да се съобразява с неговата воля – и с неговите профашистки мераци.

Това са реалностите, сред които живеем. Редно е да се запитаме къде сме ние пред тях. Ние – българските интелектуалци, поети, художници, мислители. Поемаме ли някаква лична отговорност за ставащото? Възставаме ли срещу тези реалности – в името на България – или се правим, че не зависим от тях – и не ни интересуват.

Истината е, че зависим. И съдбата на страната ни зависи от нас. От нашата лична отговорност пред общото за всички ни бъдеще. Днес над България се спуска мрак – и утре може да се окаже, че е вече късно за всякакви разсъмвания. След като живеем в един опростачен свят, в страна, в която липсва гражданско общество, гражданско мислене и самочувствие, в реалност, която е синоним на омерзението, при една вече изцяло изхабена и корумпирана политическа класа, при липсата на нормални партии и липсата на политическа воля България да се превърне в нормална страна, единствената рецепта е собствената ни нравствена и политическа активност.

Трябва да се измъкнем от уютните си професионални и интелектуални черупки, да издигнем своя глас в протест срещу днешната морална уродливост, да излезем на улицата, ако трябва дори – да основем партия или движение – просто за да имат за кого да гласуват нормалните хора в тази страна. Структура без лидери и без личностни амбиции, която не се стреми към властта, но може да бъде коректив на всяка власт. Която е гъвкава и умна, която провежда цялата си дейност в мрежата – всичките си дискусии и планирания на акции –  но пък е способна да активира достатъчен брой хора за броени часове.

Това е изборът, който ни предстои. И който ще бъде направен – просто няма как да не бъде направен. Не може да се измъкнете с извинението, че гражданската ви активност приключва с гласуването (или негласуването) по време на избори. Този път ще трябва да изберете – дали ще бъдете с тези, чието мълчание подкрепя и увековечява днешното морално безразличие, превърнало се в национална съдба – или ще бъдете с тези, които ще възстанат срещу всичко това – колкото и крехки да са техните шансове, колкото и донкихотовски да ви изглеждат техните действия.

Прочее – мислете и решавайте. Моят личен избор е вече направен.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional