Свободата днес и тук 04 Юли 2022  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

ВСС да „сканира” и артиста в душата на юриста!

« назад   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Автор Петър Бучков

Звучи доста екзотично, но пък е и романтично, и практично. Повод за идеята ми даде новоизлезлият сборник „Темида 5”, издание на Съюза на юристите в България (СЮБ), в който с проза и поезия дефилират 42-ма творци, известни в обществото ни като правници от всички сфери в гилдията. Колко ли още имат тази дарба, както и да са музиканти, художници, скулптори, актьори...изобщо артисти и колко малко познаваме тази част от душите им?

А пък повод за този размисъл ми дадоха думите на един специален български юрист преди петнадесетина години по повод друг  български юрист, който бе спряган като кандидат за Главен прокурор: „ Колегата е  професионалист, но не мога да приема главният прокурор все да е човек,  който през живота си не е завел едно дете в поликлиниката...”.
Субектите в историята нямат значение, а философията е, че човек, който не е натрупал опит от възторга и страданието на човешкото битие, не може да бъде обективен гарант за неговата регулация.
Изключително важно условие за всички хора на ръководни постове в държавата и обществото, и най-вече за представителите на независимата съдебна власт.
Тогава, защо не, членовете на ВСС извън обсъждането на бюрократичните атестации и кадрови досиета, при назначаването и преназначаването на магистрати, да  поискат от кандидатите да напишат стих, есе или разказ, да издялкат или моделират нещо, да нарисуват картина, да изсвирят или изпеят песен, да изиграят етюд (по възможност комичен) ...
 
 
20-годишната традиция на литературните сборници „Темида”
 
е една от най-значимите традиции, изградени в годините на демократичния преход от Културния дом на правниците към Съюза на юристите в България (СЮБ).
Датира от 1993 г., когато под редакторството на Лена Наумова, Кино Лазаров и Тодор Ташев е издаден сборник „Темида” с творбите на 18 юристи, пищещи поезия и проза.
 
Десет години са нужни до втората серия. През 2003 г. в „Темида 2” на арт-попрището - под редакцията на Иван Филчев и Кино Лазаров, дефилират 33-ма юристи.
 
През 2007 г. в „Темида 3” те вече са 38 под редакторството на Кино Лазаров, Тошка Гиргинова и Иван Филчев. През 2010 г. в „Темида 4” се явява лек спад – 20 участници.
 
Юбилейният „Темида 5” е рекордьор по участници – 42-ма
 
като много от тях са новопроявени таланти. Сигурно в правната гилдия има още стотици, а защо не и хиляди...  Редколегията е в състав проф. Кино Лазаров (председател), Димитър Генчев и Венцислав Радков.
 
Действащите герои артисти-юристи.
 
Ще се опитам да ви ги представя с по късче от тяхната непопулярна духовна същност, а кандидатите за повече може да си купят сборника „Темида 5” от книжарницата в СЮБ.
По азбучен ред на имената, за да няма пренебрегнати...
 
Александър Профиров – работил в Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни:
 
Въпрос неизменен ще си задаваш:
„И днес ли ще бъде, както преди?!
Злото ли пак ще преобладава?!
Няма ли щастие да завали?!
 
Не ще ли се случи нещо прекрасно,
Чисто и шарено като дъга?!
Аз не желая да бъда нещастна!
Искам да съм щастлива сега!”
 
Байчо Панев – професор по криминология в Бургаския свободен университет. Работил е като прокурор и преподавател в Софийския университет. Присъствието му е с реплики към стихове на големи български поети:
 
Българио, за тебе те умряха,
Една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
(Иван Вазов)
 
Репликата:
Дълбок поклон, борци за свободата!
Заветите, уви до днес не оцеляха,
Отново чужденци чертаят ни съдбата,
Позорно раболепничим пред тях.
 
Адвокат Велиана Люцканова – работила е като лекар и като съдия:
 
Щастие прелива в моето разнежено сърце,
радвам се в теб моя живот да премине.
Детството, старостта ми, до сетните ми дни,
Тук, прекрасен рай, мой роден край!
 
Венцислав Радков – работи в разследването на Военна полиция:
 
Джудже в моята гора си бях,
до дето не дойде Снежанке.
Тогава ме нападна страх
от твойта приказна осанка.
 
Г-н Радков се е изявил и като прозаик с разказа „Пистолет”.
 
Виктор Иванов – преподавател в Юридическия факултет на УНСС:
 
Не се нуждауш от канона –
за мен ти си светец!
И не в догмата, в жаргона
и не на тихо с писец,
а в борбата за свобода получи титлата си ти,
че не с вода – с огън кръстиха те:
Апостол български бъди!
 
Виолета Бояджиева – председател на Варненски апелативен съд, бивш прокурор, е изненадваща с  романтичния си стил. Но това е да живееш целогодишно край морето, което...
 
Той говореше,
                     говореше,
в черния си
                            фрак.
А тя слушаше,
                      слушаше
в малката си
                            черна
                            рокля.
 
----------------------------
 
От тежестта
на пеперудата
помръдна
цъфналата
клонка,
а после пак
застина
в тишината.
 
 
Виолета Калайджиева – прокурор в Окръжна прокуратура Сливен:
 
Да живеем живота
докато можем
да се втурнем
в непозната посока.
Да искаме слънце,
да копнеем за пролет,
да ни събужда
с възторзи любовта
за полет.
 
Владо Любенов – адвокат, член на СЮБ:
 
Тя се чудеше как да ме погледне,
а аз нея – как не.
Имаше нещо езическо и нередно
в голите й колене.
Имаше нещо пламенно
в плитките й от нощ,
а в дрехите същевременно –
кардиналски разкош.
Тя беше тотема, иконата,
седяща в един автобус,
а аз – една фреска изронена,
между бог Ра и Исус.
 
 
Габи Ганчева – съдия във Върховния касационен съд е представена с вълнуващо есе за дереджето на духовната криза, която неусетно, но все по-яко, ни тресе „Разпети петък”.
 
Дамян Францов – адвокат, работил е като юрисконсулт:
 
Въпрос на стойности –
един прегърнал е идеята
да парцелира слънцето,
друг да е търговец на въздух,
трети да засажда, с надежда
обратната страна на луната...
 
Дарина Зиновиева – професор по право, декан на ЮФ на Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски”. Работи и в Института за държавата и правото, БАН:
 
Така забързано е времето.
На отдиха съм обявила стачка.
Рождения си ден отмятам в бележника,
наред с поредната задача ...
Дъхът ли ме остави пътьом,
понеже в бързината го прекрачих!
От стъпките си, тичащи нанякъде,
започвам вече да се плаша.
 
Десислав Начков – прокурор в Окръжна прокуратура – Враца:
 
Влязох във съня си със идея
да проклинам всичко тук, сега,
гдето инак няма да посмея
да докосна, за да нараня.
..............................................
Влязох във съня си и се стреснах,
колко мимолетно би било
прошката в душата да заместя
с яден отговор на всяко зло...
 
Димитър Генчев – прокурор във Върховна касационна прокуратура:
 
Пристъпвам бавно по ръба на ножа –
последен мост, случайно оцелял
над шеметния световърт на Времето.
Кръжат в очакване на плячка лешояди.
Забит в ронливата скала зад мен,
споила милиони песъчинки минало,
ръбът стоманен все напред се губи,
обвит в завеси утрешна мъгла.
 
Евгени Иванов – прокурор във Военно-апелативна прокуратура:
 
От старата картина
              остана само рамката,
тъжна, почерняла и изгнила,
картината на друга бе надяната
тъй хубава, изящна,
                             но фалшива...
 
Кой ли вече спомня си за нея?
Може би... 
                единствено картината.
 
Иван Димитров – синдикалист от Разград, член на КС на КНСБ:
 
Съдете я, „тази” държава!
Съдете я, о, неразумни!
Тя все да ви дава – да дава!
Какво, че накрая ще клюмне.
Нали все е сбор от „тюфлеци”,
от „куци коне”, от „боклуци”,
от „кьорсофри” и „кьорфишеци”
от нас, и от нашите внуци...
 
Иван Филчев – личността с голямо сърце и невероятно чувсво за хумор и самоирония, за когото с прелетените 83 години е все по-трудно да се каже в кое е по-добър – съдия, художник, поет или писател... В сборника днес се изявява като прозаик с разказите : „Анонимката”, „Сънят на Дядо Киро” и „Учителко, любима”. За вълнуващата одисея на Иван Филчев може да прочетете в
ТУК ХИПЕРЛИНК „Иван Филчев: Страдам, но съм доволен, че страдам!”
 
Илия Пачолов – зам. председател на Апелативен съд – Варна е известен в артистичните среди на морската столица с това, че просълзи големия Валери Петров. Как го стори в неповторимата компания на артисти, режисьор и композитор – все юристи, може да прочетете в
ТУК ХИПЕРЛИНК „Човек и добре да живее, трябва да завърши едно право...”
 
В стаята
има само
една роза
и едно отражение
на розата.
 
......................................
 
Ако знаехме
и помнехме
всички пътеки
на разума,
как щяхме
да намерим
и преоткрием
волното безразсъдство
на полета...
 
Илко Димитров – адвокат, бивш прокурор, шеф на Военна полиция, депутат и зам. министър на отбраната. Все сурови и сериозни професии, зад които се крие  романтична душа, която от младежките години – далеч преди демокрацията, участва в създаването на самодейно издание за литература заедно с Едвин Сугарев и Джери – Герасим Величков.
Изяви се и във фрагментарното писане като търсач на Бог в Ню Йорк ( тук хиперлинк
„Бивш прокурор потърси "Бог в Ню Йорк"), но отново се върна към първата си любов – поезията – от нежност до ярост:
 
Цяла нощ валя топъл дъжд,
а на сутринта, незаспивали,
се озовахме в снежни преспи.
Така тихо,
просто между последните чаши вино
времето е застудяло.
 
..............................................
 
Изпълни се с ярост, скъсай веригата!
Всеки момент – причини, които не можеш да знаеш.
Всеки момент – основания, които не можеш да видиш.
Всеки момент – следствия, които не можеш да предвидиш.
Всеки момент минало, всеки момент бъдеще.
Скъсай веригата, изпълни се с ярост!
 
Йотко Кадемов – бивш съдия и арбитър и на 92 години продължава да радва с оптимизма на поезията си:
 
Моите ръце са силата потребна.
Мога! Вземам хляба. Мога! Вземам ножа
и поемам своя днешен път под моя власт.
Мога с крачка едра, мога с крачка дребна
винаги за правда да се разтлевожа,
тъй че видимо в пространството съм чист.
 
Кети Бозукова – работила е като прокурор, инспектор в Министерство на правосъдието и адвокат:
 
Душата ми с тялото не спори,
душата ми надянала е шпори –
препуска лудо около земята,
а тялото, развявайки косата си,
я следва, без и дума да продума –
в единство движат на живота си по друма.
И тялото отдавна знае само –
душата права е, съмнение тук няма.
В ухото му за пътешествия говори,
 а тялото, в унес очи притворило...
отпуснало е края на душата
и следва я.
                     Сърце да му е яко!
 
Кино Лазаров – професор и доктор по право, работил е като съдия и е един от бащите на административното ни право:
 
Едри, тежки ръце.
Кротки, тъжни очи.
Ласкаво, мъдро сърце...
Майка ми!
 
..........................................
 
С две неща се обяснява
туй, което става днес:
 
Енергична простотия,
съюзена с интерес.
.............................................
 
Зверове зверстват, зверепстват, зверъфат,
звярно се зверчат, зверепчат, зверитат,
в зверствен зверилник зверъбно се зръфат,
зверове, зззверове...
 
Кирил Иванов – прокурор във Върховна касационна прокуратура:
 
Целувам нежно моето момиче,
с което ще откъсна първото кокиче.
Очаквам с него първа пролет,
която ще посрещнем – във любовен полет.
 
Красимир Петров – адвокат, член на СБП и СБЖ:
 
Не укротявай птиците, момче.
Небето е тяхната илюзия.
......................................
 
Потегляй отново
към себе си сам.
Обичай ти словото,
що Бог ти е дал.
 
Красимира Райчева – съдия и бивш прокурор:
 
Жигосана пред кладата не плача.
Прегръщам огъня, целувам го с любов.
Избирам теб пред другите играчи!
Обичам теб единствено, живот!
......................................................
 
Зад мене мостовете изгоряха
и аз отдавна ходя по ръба.
Душата ми остана без крила
и аз се чудя как да полетя
над цялото безумие и болка!
 
Лидия Минева-Джабарова – работила е като юрисконсулт, арбитър и адвокат, е от малцината прозаици в сборника. Представя разказите си „Циганчето”, „Мамо, къде си?” и „Обичта си отива последна”.
 
 
Люба Панайотова – доктор по право, преподавател в ЮФ на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”:
 
Романтичките ги застрелват първи,
нареждат ги до стената, карат ги даже да пеят,
преди да им пръснат сърцата.
Карат ги да се усмихват, да са приятно разголени.
Събират всички разумни граждани,
да трупат полезни спомени.
...................................
 
Вие дребни, нещастни човечета,
прекалено заети с мен –
пожелавам ви моето щастие
да ви споходи за ден...
 
Мариана Митова – адвокат и медиатор:
 
Ще нарисувам с моите устни
върху твоите устни пролет.
Ще ги изпивам бавно, жадно, с жар.
Ще изрисувам върху твоите устни лято,
телата ни преплетени – пожар...
 
Милена Радева – прокурор:
 
всички
ходят при философа
за да поискат нещо
поетесата
реши да влезе в матрицата
но матрицата се разпадна
защото
поетесата поиска всичко.
 
Нейчо Ивановски – работил като юрисконсулт. В правните среди е по-известен като професионален пейзажист. Но този път демонстрира и белетристичните си умения, свързани със дългогодишния му интерес за истината около залавянето на Апостола Васил Левски в Къкринското ханче. В произведението му „Среща с Апостола” може да прочетете много непопулярни обстоятелства, които витаят около трагедията.
 
Огнян Герджиков – професор по право, политик, председател на 39-то Народно събрание, адвокат, е представен с трагикомичната си „Трилогия за БДЖ”:
 
Та, мисля си за БДЖ-то,
усилия напразни дето
полага, всъщност ги хаби,
в усилия да замрази,
като във фризер всеки, дето
използва зиме БДЖ-то.
 
Пенчо Пенев –  съдия, министър на правосъдието, депутат, конституционен съдия, адвокат и директор на Националния институт на правосъдието:
 
А господарите, ах, господарите,
сме вечно изненадани
от собственото непресъхващо
                               невежество.
.........................................................
 
Избръсна ме вятъра.
Изми ме реката.
Облече ме шумата.
Приюти ме гората.
Душата ми лъсна
Като жълтица на слънце.
 
Свободата е нещо подобно.
 
 
Петър Райков – работил е като адвокат и прокурор на всички инстанции до ВКП:
 
Небето ли внезапно натежа,
снегът ли се размръзна под нозете ни?...
На плещите ми спря една лъжа.
С умората на нощното беззвездие.
....................................................................
 
Премини през света като бърз метеор,
като вик в нощта,
като песен над всяка беда!...
Ти засявай с цветя
своя мъничък двор
и Човек остани със гореща и светла следа!
 
Петя Колчева – адвокат и първата българка изкачила покрива на света Джомолунгма и завърнала се жива и здрава. За голямото и приключение в Хималаите може да прочетете в ХИПЕРЛИНК „Адвокат Петя Колчева: На Еверест човек забравя грижите”:
 
Най-после съм спокойна и щастлива,
и сякаш се прибирам у дома
навлизам в планината дива
сред ледена сурова красота.
 
Безумно ме привлича и отблъсква –
да бъда там, а тъна в смътен страх.
Дали ще ме допусне пак да дръзна?
Величие, прости ми тоя грях!
 
Светлана Данева – заместник окръжен прокурор на Варна:
 
Една лъжовна кукувица морска
почивка на плувците обещава,
с покой измамен тя ги омагьосва
и тихо към дълбокото ги мами.
..................................................................
 
Не тъгувай, лястовице бяла,
че човек пречупи ти крилото.
Набеди те, че си закъсняла,
Хвърли камък, пожела ти злото.
 
Светослав Наумов (Нахум) - юрист с дългогодишна литературна кариера, член на редакционната колегия на сп. „Пламък. С разказа си „Фортуна” ала Кортасар ни връща в драмите и огромните интереси около Балкан, Булгаргаз, НЕК и...
 
 
Снежана Начева – професор и доктор по право, преподавател в ЮФ на СУ”Св. Климент Охридски” и ЮФ на Великотърновския университет „ Св.св. Кирил и Методий”. Бивш конституционен съдия:
 
И се почувствах като песъчинка от всемира,
която в кратер на вулкан се взира.
..........................................................................
 
Морето...
Слушах го.
Чух го.
           Дали го разбрах?
Морето...
Гледах го.
Видях го.
           Дали го проумях?
.......................................................................
 
Вече не тичам.
Все още не тътря нозе, а вървя.
Само духът ми препуска на някъде –
без мен,
              без стреме
                              и без юзда.
 
Тодор Габровски – доктор по право, работил като адвокат и съдия:
 
Лодкарят вече чака на брега,
вълните плискат ни лицата,
поемам здраво аз греблата,
за да сме далече от света!...
 
Тодор Тодоров – адвокат , бивш следовател и съдия от районен до върховен съд, ни връща с разказа си „Изповед” към комикса развод с всичките му кошмари, нездравосоловен шум, проявление на личността, което може да те убие, но и много да те развесели.
 
Цанка Цанкова – професор по право, конституционен съдия и преподавател в Юридическите факултети на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” и на Нов Български Университет.
 
Г-жа Цанкова явно е обхваната от смятаната за най-силна любов – на баба към внуче и дефилира с жизнени стихове за малки, а и  за не толкова...
 
Мила мамо, не разбра ли,
Лесно се лудува,
трудно се рисува.
Всеки може да играе.
Но да драскаш с молива!?
Трябва да си ... талантлива.
 
...........................................................
Седнали един до друг
си приказват дядо с внук.
Дядо спомени разказва,
че юнак е бил доказва.
В училище и в къщи
никога не се е мръщил.
Пръв във всичко и в игра,
в надпревари, веселба.
 
Явор Бояджиев – прокурор във Върховна касационна прокуратура:
 
Твоята искра
светкавици запалва
в моята душа.
 
Ранната роза
и късният студен сняг
се прегърнаха.
 
Вълците вият,
внимателно зайците
воя им слушат
 
Барабанен дъжд
с оркестър хиляди листа
симфония горска изпълнява.
 
Янаки Зибилянов – адвокат в Софийска адвокатска колегия:
 
По телевизора един простак
                  се прави на магаре,
приглася му креслива простакеса,
                  нашенска натура.
А зрителят ги зяпа,
                  страшно благодарен,
че срочно го снабдяват
                  с новата култура.
А ний, които гледаме
                  на всичко туй през рамото,
надяваме се някой
                  да обясни, все пак –
дали простакът някак
                  е дорасъл до магарето,
или магарето се изродило
                  до простак.
 

 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional