Няколко необходими извода от случаят Пеевски

Същият – въпреки че изборът според Станишев беше: или гласуваме за Пеевски, или пада правителството – вече написа писмо с готовност да се оттегли. Но нямаме право да го изпратим в историята без тези изводи – и без оценка за последствията от тази манупилация, която спокойно мвожем да определим като най-наглата в новата ни история.

Първият извод: управлява ни сламен човек без собствена политическа воля. Идеята, че Пеевски е реалният избор на Орешарски за шеф на ДАНС, е толкова смешна, че не си струва да бъде дискутирана.

Вторият извод: това превителство не е “експертно”, както с половин уста все още се опитват да твърдят неговите пропагандатори. То не е дори и политическо – тъй като в случая не става дума и за политически избор. То е сто процента правителство на олигархията – в същия смисъл на думата, в който наричаха кабинета на Любен Беров “правителството на Мултигруп”. Само дето трябва да заменим “Мултигруп” с КТБ и ТИМ.

Третият извод: всички обещания за прозрачност, почтеност и участие на гражданите във вземането на решения се оказаха прах в очите на наивниците. Пеевски беше наложен без обсъждания, без концепция за ДАНС, без знанието на депутатите, че предстои такава точка в дневния ред – и дори без дискусии, след петнадесет минутно представяне от премиера и партийния му настойник.

Четвърти извод: изборът на Пеевски бе част от по-широк сценарий, включващ отнемането на ресурси от МВР – чрез прехвърлянето на НСБОП към ДАНС, орязването на президентските правомощия, свързани с назначаването на директор на агенцията – и приспособяването на изискванията за тази позиция към конкретната фигура на този кандидат. Всичко това бе извършено с презумпцията, неприкрито изказана от Сергей Станишев пред неговите депутати: че предстоят протести и само Пеевски може да се справи с тях, като управлява агенцията със силна ръка, че те се намират във война и прегрупирането на силовите структури е направено, за да бъде победен Бойко Борисов.

От което следва петият извод: че ДАНС под управлението на Пеевски е мислена като политическа полиция, призвана да изпълнява откровено реваншистките намерения на управляващите – и че самият този акт може да бъде разглеждан като първа стъпка към диктатура – особено като се имат предвид признанията на Станишев, според които маститият медиен магнат бил поел ангажимент да нанесе удар на ГЕРБ още в началото на следващата седмица.

Шестият извод: БСП фалира като партия и Сергей Станишев – като политик. Подмяната, която се опитаха да осъществят бе на практика абдикиране от политическите отговорности и предаване на цялата власт в ръцете на олигархията и мафията. Оттук нататък те са вече бездиханни, мъртви – може още да размахват ръце и ломотят своите мизерни измами – всуе: няма ги, изличени са от картата на почтеността дори и за собствените си избиратели, преминали са в галериите на политическото бесовство.

И накрая бих обобщил направените дотук изводи в един по-общ такъв: това правителство е морално уродливо, вредно за България и опасно за нашето общо бъдеще. Колкото по-бързо си отиде, толкова по-добре. Нямаме друга опция да го изпратим в историята – освен гражданските протести. Те трябва да продължат – и то на всяка цена.

А ние трябва да се готвим за нови избори – още от днес. Не само като търсим възможности да изпратим в историята скверната втора емисия на тройната коалиция, но и като работим за създаването на ефективни политически структури на десницата, които да дадат възможност на българските избиратели да имат достойно политическо представителство в парламента.