Зло за добро

Всяко зло за добро. Върховното безсрамие изкара хиляди на улицата. Този път протестът няма да заглъхне както в края на зимата. Сътрудничеството на уж непримирими врагове направи възможно съставянето на правителство. Това предизвика погнуса. Изборът-назначение за ДАНС я отприщи да се изяви.

Тази година на зрелостния изпит по български език и литература се падна „Изгубената родина в „Заточеници” на Яворов”. Последните събития у нас показаха, че родината наистина е изгубена. Тези, които я възседнаха, без да са спечелили избори, бяха заявили, че ще я върнат на всички нас. Всъщност връщат неизгоден строеж на ядрена централа, който ще доразсипе икономиката ни. Връщат страната там, където беше преди присъединяването към ЕС и НАТО, което приеха с половин уста и криви усмивки.

Кое е доброто в случая. Вероятно „двуполюсният” модел ГЕРБ – БСП ще се разцепи. Днес първите са нападнати. Но дали те са истинската европейска алтернатива. Не се ли ползваха цял мандат от медийния комфорт, който им осигури новият председател на ДАНС. Днес са врагове, каквито бяха, преди ГЕРБ да спечели изборите през 2009 – дори по-ожесточени. Враждата им, обаче, не е сблъсък на идеи и принципи, а стремеж за узурпиране и експлоатация на държавен ресурс.

Днес вълнението не е просто срещу избора-назначение на г-н Пеевски, а срещу статуквото, което възнамерява да се възпроизвежда до безкрай. Да го прави в собствена услуга и без полезен ход за нас – гражданите на България. Това статукво би родило нова „странна” коалиция. Пречи ли нещо някога да има коалиция ГЕРБ-БСП, ако бившият президент е начело на столетницата. Нали г-н Цветанов каза, че с БСП коалиция е невъзможна именно в сегашната й конфигурация. Дясно, та дрънка. Един е вятърът в платната, но всеки търси свой курс и всеки иска да е кормчия.

Добро е, че от това вълнение може да се роди нещо истинско. Не поредният отгледан проект, който със серкме да обира наивните електорални надежди. Не този, който да ни дърпа за глезена, докато опитваме да изплуваме.

Добро е, че има, макар и минимален шанс, една столетна партия да се разцепи.

Явно залогът е много висок, след като ни демонстрираха подобна арогантност.

Крайно неестествено е да си се изпуснал и да излъчваш съответния аромат, а да се държиш, все едно си закичил китка зад ухо. Независимо дали демонстрираш убедителност и спокойствие или агресия. С убеждение, че ти принадлежи правото да поведеш държавното хоро.

Ясно е едно. Ако оставаме в ЕС и НАТО, днешното каре за белот в парламента е несъвместимо с нашето бъдеще. Защото „двуполюсният” модел, който този парламент представя, е измамен.

Днес СДС вече го няма. Но улицата скандира „Червени боклуци”. Да, това е точната диагноза за болестта ни. Без никакъв реваншизъм. Едно метене не се състоя под различни благовидни предлози. Хигиенично е боклукът да се измете, независимо от цвета му. Но тъй като рецидивите на един и същи цвят ни душат и тъй като политическият ни калейдоскоп се подрежда все според желанията му и на тези, които го наложиха в средата на миналия век, време е този път боклукът веднъж завинаги да се измете. Стига сме били заложници на нечий хатър и атака.

Междувременно министър-председателят (докога ли) изразил съгласие да предложи нов кандидат за председател на ДАНС. Наблюдава се политическа тевтоника. Има готовност за разместване на пластовете. Значи не са тръгнали на челен удар. Пробвали са дали ще мине. Значи сме им нещо като опитни зайчета. Такива сме от средата на миналия век. Експериментът продължава. Решението за оттегляне на г-н Пеевски било съгласувано със Сергей Станишев и Лютви Местан. Било проява на отговорност в създалата се ситуация. Стоп. Не тя се създаде. Вие я създадохте. Не я наричайте отговорност, защото е бягство. Търсите благовиден изход. Маневрирате, за да пробиете по друг начин. Да обясниш безсрамието, от което се отказваш след протест, с проява на отговорност, е ново безсрамие. Това показва, че на нищо друго не си способен, освен на нови и нови безсрамия. Които ще наречеш отговорност.

В този тунел изход няма. Така нареченият ни преход го додълба до днешното парламентарно каре. Днешната ситуация показа, че те само ще си менкат отговорности и обвинения, без никакви полезни последствия – поне за нас. Тяхното колело на историята брашно не мели. Дефектна им е воденицата.

Трябва ни нов тунел или какъвто и да е изход, но без сегашните нагли играчи. Днешните масови протести са повод за надежда. Повод за надежда е и скандирането „червени боклуци”. Не знам дали ще се окаже приемственост на надеждите отпреди 20 години. Не знам каква е трансмисията. Доколко има осмисляне на предишните и днешни вреди, за които вина не беше понесена. Доколко скандиращите днес лозунга са приемници на тези отпреди 20 години, доколко лично са го осмислили и са го приели като своя кауза. Но щом се стигна дотук, значи надежда има.

Или сме барони като Мюнхаузен.