Свобода или СССР

“Добро пожаловать, товарищ Маджо!

15/06/2013

Капитал

Основателят на силовата групировка СИК Младен Михалев-Маджо, който от години живее в Швейцария, е бил сред официалните гости на приема в руското посолство миналия вторник, научи “Капитал” от гости на събитието, организирано по повод националния празник на Руската федерация.

На приема са били забелязани още членове на Конституционния съд, бизнесмени (сред които собственикът на АКБ “Форес” Николай Банев), лидерът на “Евророма” Цветелин Кънчев, членове на новото правителство, представители на парламентарната група на “Коалиция за България” начело с лидера на партията Сергей Станишев, партньорът на новото правителство Волен Сидеров, бившият президент Георги Първанов, бившите НДСВ кадри Милен Велчев и Красимир Катев и др.

Младен Михалев е бивш борец от училището “Олимпийски надежди” – развъдник на спортните таланти на социалистическа България. Възпитаници на това училище са още Васил Илиев, застрелян през 1995 г., Илия Павлов, застрелян през 2003 г., Георги Илиев, убит през 2004, Красимир Маринов-Големия Маргин и Иво Карамански, убит през 1998 г. Без последния, който беше състезател по гребане, всички останали са тренирали борба. През 1993 г. избухна гангстерската война между хората на Карамански и борците.

Маджо беше човекът, чиито нерви не издържаха и изпразни един пълнител във входа на казино “Севастопол” на ул. “Раковски” в столицата. За зла негова участ Карамански беше устроил засада и от апартамент от отсрещната страна Михалев беше прострелян. След това успя да стигне до площад “Славейков” с джипа си ранен и беше откаран във Военномедицинска академия.

През 1996 г. Маджо заедно с Венцеслав Стефанов и Румен Николов-Пашата основават фирмата “Интергруп енд партнърс”, по-известна като финансовата структура на силовата групировка СИК. По-късно в дружеството влизат Красимир Маринов-Големия Маргин и покойните Дмитрий Минев-Димата Руснака, Милчо Бонев-Бай Миле и Стоил Славов-Телето.” ( Кафене.нет)

Макар и непълен, публикуваният в “Капитал” списък на фаворитите на руското посолство от българската им пета колона е достатъчно представителен не само и не толкова с присъствието в него на фигури от полуподземния свят, като Маджо. За него написах в книгата си „Президент на РъБъ”, че е видян ( и дори сниман) в компанията на действащия тогава президент Георги Първанов на полувековния юбилей на видния деец на комсомола, сенчестиия банков капитал и висшия ешелон на БСП Евгений Узунов в „Интерепред” в София.

По интересното е, че любимците на руското посолство сред българския „елит” си пият заедно водката в един отбор, в който героите от тепиха на Бойко Борисов съжителства мирно под крилото на големия си покровител с отбора на Първанов. Защото кръгът на Пашата и СИК, който бива публично нападан от Станишев, Сидеров и компания като гербаджийски, няма проблем да си общува с хората на Първанов, Станишев и Сидеров далеч от камерите на телевизиите и микрофоните на журналистите. И се разбират прекрасно на общия им език- руския ( в широкия смисъл на думата, а може би и в буквалния).

На опитите да ми бъде възразено, че едно посолство обикновено кани по списък „свои хора”, ще възразя и аз (в аванс), че така прави само руското посолство. В западните посолства, където (след кратко прекъсване по внушение на уязвения от скромната ми журналистическа личност през 2006-та година тогавашен президент Георги Първанов) се появявам относително често по приеми, не просто канят представители на целия политически спектър от властта и опозицията, но обикновено гъмжи от явни опоненти ( за да не кажа отявлени врагове) на западната ориентация на България. До такава степен, че понякога не намирам български събеседник за едно „наздраве”.

Да ме прощава Надежда Нейнски, че разказвам без нейно разрешение тази стара (обаче актуална и днес) случка за илюстрация: при нейна поява на един прием всички били толкова изненадани, че в огромната зала за приеми в руското посолство се възцарила тишина при церемониалното й посрещане.

Когато казвам, че Русия обгрижва и насочва петата си колона в България по начин, който няма нищо общо с дипломацията, а е явна намеса във вътрешните работа на България, имам предвид точно това: те създадоха цял един агресивен проект за влияние, каквато е крайно лявата Атака и се бори яростно да заслужи доверието на чуждите си покровители с налагането на „ български патриотизъм” със съветско лице.

В книгата си „Течна дружба” съм посочил конспективно какво са си говорили в руското посолство, когато Сидеров и посочена от посолството компания от най-близкия му антураж бяха триумфално поканени през есента на 2005-та година зад непристъпните дувари на съветската централа край хотел „Москва” да отпразнуват пробива с нахлуването на Атака в парламента, замислен да стане още на изборите през 2001-ва година, но осуетен от контраразузнаването. Тогава, през март, правителството прогони заради намеса в делата на България двама руски дипломати, опитали да организират прототипа на проруското партийно острие ( трети руски дипломат беше изгонен като част от този „пакет” заради чисто военно шпиониране).

В Кремъл никога не забравиха кой дръзна да им противоречи на „тяхна” територия и направиха нужното той да бъде смачкан политически –методично, систематично и с преследване докрай.

Като казвам, че Сидеров и компания са в черния списък на западните посолства, трябва да си дадем сметка за обратното: поради какви заслуги е акламиран в руското? Защото това е човекът, който пише и говори от години за любимия на всякакви расисти „еврейски заговор” за управление на света. Това е също скандалджията, налитащ на германски стюардеси, на участници в автомобилното движение на магистрала „Тракия”, на журналисти, депутати, полицаи и дори на сградата на Министерския съвет, чиято врата нападна, чупейки демонстративно дръжката й пред камери и микрофони. Да ръкопляскаш на такъв екземпляр под формата на дипломатическо ухажване означава да се отнасяш с неговото презрение към законността в България и да демонстрираш на каква защита разчита той.
Ето защо на поредния протест с искане да бъде демонтирана петата колона в България, която символично стърчи със съветско оръжие над столицата, предложих лозунга „Свобода или СССР” . Позволявам си да го предложа и на протестиращите срещу управлението днес, защото „казусът Пеевски”, превърнал се в детонатор на протестите, е от същия инкубатор- много пъти съм обяснявал връзката на руското икономическо нахлуване. То стана особено агресивно напоследък ( чрез магистралната услужливост на управлението на ГЕРБ) в симбиоза с Корпоративна търговска банка и еманацията на тази тенденция, която вече за краткост наричаме „Пеевски”.

Демонстрацията ни с искане за демонтиране на паметника на съветската окупация протече вчера под надслов „Вдигайте си чуковете”- лозунг който издигнах ( на 25 септември 2008 г.) на протест срещу побоя над колегата Огнян Стефанов. После видях, че сред морето от демонстранти в София изплува и този призив ( снимка с лозунга се появи, вероятно но невнимание или незнание за авторството, в сайта на Пеевски BNews, поверен на неговия Бареков).

Надявам се демонстрантите днес да направят и следващата крачка- минавайки покрай символа на нашата търпимост към лъжата ( стърчи в десетки български градове), която е в дъното на всичките ни беди, да отдадат дължимото внимание на монументалното изражение на онова, което искам да кажа с лозунга „Свобода или СССР”.
А за любопитните, които биха искали да знаят на какво основание и от чие име правя предложения, ще отговоря отново, че винаги говоря и пиша в лично качество и от свое име. Но ако това не стига някому, мога да посоча малко актуална статистика за интереса към блога ivo.bg към днешна дата, от която е видно, че само на „върховния” 14 юни, когато взривиха недоволството на българите с натрапването на Пеевски, този личен блог е привлякъл почти 40 000 посещения ( от общо почти 14 милиона за 5 години съществуване):