Дали, ако изкукуригам,някой ще се събуди

Този симпатичен надпис прочетох преди години на стената в тоалетната на Музикалното училище, където водих на уроци малката си дъщеричка.

Днес, на поредния протест се вглеждах в очите на протестиращите, на хората покрай които минавахме, а те си пиеха индиферентно кафето на Витошка, на полицаите и жандармеристите, които бяха докарани от цялата страна, за да опазят националната ценност - Сидеров, на хората, които подглеждаха иззад пердетата на прозорците, и се запитах:

Дали, ако обиколим още 100 пъти празния парламент, централите на БСП, ДПС и Атака и останем без глас, призовавайки безпринципните, аморални негодници да си отидат, на някой ще му се наместят сачмите в главата и ще му просветне.

Дали негодниците, скрили се в парламента, ще разберат, че не са направили просто грешка, а са се разкрили окончателно.

Дали скучаещите хора в кафенетата и хората зад прозорците ще разберат, че не са на кино, а става нещо драматично в техния живот.

Дали полицаите ще получат отвращение от отредената им роля на безсловесен, немислещ и нечувстващ robocop, който трябва да опази едни противни, алчни, немислещи и нечувстващи лъжци.

Дали отчаянието от продължителната обсада ще роди порив и ще паднат жертви или апаратчиците ще изчакат хората да се уморят и да угасне енергията, за да пристъпят към следващата точка на далавераджийско-експертния план.

Дали, ако изкукуригам, някой ще се събуди.