Измамно покаяние

Коригираха се неохотно. Извиниха се на „деструктивните” сили извън техните редици и в своите собствени. Признаха за грешка, тъй както преди това бяха убедени в избора си. Кое ли ги накара да я осъзнаят. Най-вероятно, че срещнаха непримиримост, каквато не очакваха. Иначе без тази непримиримост – грешка изобщо нямаше да има. Номерът щеше да мине, както винаги досега. Затова от откровението пред своите, че ако не приемат Пеевски, правителството пада, сега се стигна до „осъзнаване” и извинения. Само и само, за да не паднат. Днес може да говорят за прошката като фундамент на християнството. Може да се правят на смирени и да напомнят за покаяние, което са проявили. Т.е. – въпросът е приключен. Покаяхме се, извинихме се. Сега ни оставете да управляваме както си знаем. Не си дават сметка, че търпение към номерата им повече няма да има. А те не могат да управляват освен чрез номера, които да погаждат на целокупния си народ. Не могат да се променят, но искат да им повярваме. Колкото и да се преструват, все ще се изкушат да се разкрият такива каквито са – за пореден път. „Дивото зове”.

Получи се красив автогол. Красив, въпреки уродливостта на ситуацията. Народното събрание отмени решението си. Но снежната топка се търкулна и е на път да стане лавина. А лавините помитат каквото срещнат. Днешната лавина има ясен прицел. Той е не просто това правителство и Народно събрание, а стилът на управление и начинът за вземане на решения. Решения – скандални, без обсъждане, незащитими от нормална логика.
 
В момента това правителство е на мушката. Но всяко следващо е предупредено да се чувства нащрек, ако върши безобразия и се държи арогантно.
  
Трудно е, направо е невъзможно да се промениш. БКП доведе България до три фалита. Не един, не два, а три. Това едва ли е случайност. По-скоро - закономерност.  Правителствата на БСП показаха, че имат практика редовно да настъпват мотиката. И това не е случайно. По-скоро е случайно и необяснимо, че тройната коалиция си довърши мандата. Преди да изберат тактиката с извиненията, твърдяха, че кандидатът им имал качества и воля. Трябвало да му се даде шанс. Както и на тях. Докога – до четвъртия фалит на страната ли, стъпка към който е свидното им „Белене”.

Сегашното правителство постави рекорд с фалстарта. Но ако си свикнал държавата да ти е ресурс, нещо като дойна крава, а гражданите – безропотен брашнян чувал и наблюдател, как изведнъж ще зауправляваш не в свой собствен, а в техен и на държавата интерес. Как да не се изкушиш да им се подиграеш за пореден път. Да, но чудото не стана. Този път номерът  не мина.

Сега оправдават оставането си на власт с това, че оставката била бягство от отговорност. Да се каже, че едно назначение е било грешка и е лесно поправимо, не означава нищо. Защото не гарантира, че нещо ще се промени. Сега търсят отсрочка. Търсят начин да останат в позицията, на която се озоваха – с нож в ръка над държавната баница. Затова са извиненията и покаянието.

Най-вероятно предсрочни избори ще има. Май днешното парламентарно каре се изчерпа. Затова вероятно в работилницата за „правилно” управление  на България вече се дялка и шлайфа
следващият „спасителен” проект. Изглежда сегашните са вече непоносими за великото българско търпение. Дори ГЕРБ да повтори изборната си победа от 12 май т.г. по-убедително, едва ли това ще успокои хората от площадите. Защото претенцията за властови абонамент започна да ги дразни неудържимо. Особено когато е „подкрепена” от наглост и чувство за безнаказаност.

Достатъчно е красноречив един от плакатите на протеста: „Много избори по старите правила = отново 4-главата ламя”. Което е знак, че поканата към тези, които се канят да се завърнат, няма да се зададе по новооткрита магистрала с услужлива за прерязване лента, а ще дойде по стръмна и трънлива пътека, доверието по която ще трябва да се заслужи. Но не като в реклама. По принцип рекламите никога не са ми вдъхвали доверие.