Ако нямаш сърце

Днес на протеста отидох със знаме и свирка и понеже бях сам, разглеждах плакатите на хората.Много от тях ги бях виждал в интернет,но имаше и много добри попадения,които те карат веднага да се усмихнеш и да оцениш креативността на авторите.

Замислих се,че всъщност живеем в уникално време,в което чудесните момчета и момичета са излезли от виртуалния свят на нета и са понесли гордо по едно принтирано плакатче, за да свалят от власт онези,които обикновено фабрикуват в централите си едни гигантски плакати с еднотипен шрифт и с лозунги, родени в главата на някой партиен мутант като Монов.

Този не бях го чувал,но да наречеш хиляди протестиращи срещу безобразията на комунисто-мутро-ченгетата "интернет лумпени",трябва да си водещ идиот в партията си.

След това,късно вечерта, седях с приятели,които още не мога да убедя,колко са важни протестите и установих,че единственият им довод да не си мръднат пръста и да гледат отстрани е,че ако сега падне правителството и се проведат избори ще се получи същата конфигурация в парламента и де факто няма да има никаква промяна.Аз обаче съм убеден,че хората на улицата не мислят така.Те не се мъчат да калкулират три хода напред бъдещето,а искат днес едно единствено нещо-незабавна оставка на това правителство и парламент на конци,чиито кукловоди ги накараха да вършат по една глупост всеки ден.Хората,а това са интелигентни,мислещи и знаещи хора,са обидени и омерзени от елементарните манипулации, на които са подложени.Те са водени от емоцията,от чувството и от сърцето си.Те няма да се приберат в къщи, пред виртуалния свят на телевизора за да слушат поредните изцепки на някой недочул и недоразбрал,но винаги мнооознаещ журналист.

И каква стана тя?Хората с големи сърца излезнаха от виртуалния свят на нета,а тези със заешките сърца,които обикновено са в реалния свят и калкулират всичко три хода напред, се потопиха във виртуалния свят на телевизията и поръчковата журналистика.

Лошото е,че ми се налага да вървя сам.Като се огледам в хората,които вървят до мен,,обаче виждам много грейнали лица,с много надежда в очите.

Имаше един филм на Тери Гилиам-Краля на рибарите.В него Робин Уилямс показваше как легнал гол на тревата в парка може да мести облаците с поглед.И вярваше в това.Нашите хора пред телевизора са загубили вяра,че могат да променят каквото и да било от скучното си бъдеще.

Иначе,вечерта на Орлов мост и по пътя за вкъщи видях страшно много влюбени хора да се разхождат прегърнати или хванати за ръка.

А това е добре.Сигурно ще се родят много бебета тази и другата година.