ОРГАНИЗИРАН ВСЕНАРОДЕН ОТПОР

Владо Трифонов

Провокиран (в добрия смисъл на думата) от „Какво да се прави - 3” в сайта svobodata.com, реших да припомня един друг текст, писан преди време, но особено актуален днес, по всяка вероятност и утре. Като предговор към статията на Едвин Сугарев. Или като следговор – без значение. Най-вече като възможност за размисъл и действиe в определена посока, в името на едно, надявам се, общо желание: да не ни принуждават да емигрираме.

В.Т.

На всичкото лошо в държавата, има и една добра новина: ударили сме дъното, повече няма накъде и оттук нататък ни остава единствено да тръгнем нагоре.

Как да стане това?

„Коментарният сайт “Свободата” има вече над един милион посещения. В момента броячът отчита 1 012 944; седмично сайтът има между 12 и 15 хиляди...” – съобщава Едвин Сугарев.

Ако цифрите са верни, една солидна бройка посетители (предполага се и съмишленици на идеята България да стане по-добро място за живеене) могат да се обединят, да излъчат организационен комитет и да учредят нова партия.

Да речем, партия „СВОБОДАТА”.

Програмата на тази партия спокойно може да бъде заимствана от форумите: там между плявата има полезни и смислени неща. Пък и отдавна сме се уверили, че не е важно каква е програмата ти, а дали я изпълняваш като дойдеш на власт, и как точно я изпълняваш.

Сигурен съм, че сред читателите на сайта има интелигентни и смели юристи, икономисти, банкери, журналисти.... – хора с познания, опит и култура, които биха могли да управляват грамотно. Хора, които не са били милиционери, агенти и застрахователи.

Като начало на тяхното управление две неща биха свършили добра работа.

Първо: започвайки от себе си, да предизвикат всенародно покаяние на цялата нация за бедите, нанесени от комунизма. Всенародното покаяние означава да признаеш това, в което волю или неволю си участвал, да дадеш морален пример на генерациите след теб и тогава да тръгнеш напред. Нещо, което всички правителства от 1989 година насам упорито не желаят да направят, и без което България никога не би се превърнала в модерна република.

Второ: да мотивират българите за пълно изчистване на страната от мръсотията в буквалния смисъл. Действие елементарно, но неминуемо – ако мислим за себе си с любов. Защото близко до ума е, че когато работиш и почиваш в чиста и приятна среда, самият ти се променяш в чист и приятен човек, без дори да усетиш. (Тези, които живеят на Запад, със сигурност го знаят).

Българите трябва да се научат да обичат себе си. За да започнат да обичат себе си, трябва да започнат да се самоуважават. Самоуважението пък изисква да направят нещо наистина важно в своя живот, което да им даде повод за самоуважение. И то да не се свежда само до доброто образование, кариера и заплата, но и до човешкото достойнство.

Добре е, когато не можем да кажем за някого: „той е достоен математик” или „той е красноречив оратор”, а можем да кажем просто „той е достоен човек! Само това универсално качество ми харесва. Тези думи са на французина Блез Паскал и си мисля, че тъкмо тях трябва да научи българинът. Те могат да променят и темерутския му характер, който в комбинация с една сбъркана идеология ни докара до днешното положение – бедни, криминализирани и нежелани в цивилизования свят.

С такова съзнание, водени от морални и квалифицирани хора, наистина можем да покажем организиран всенароден отпор на олигарсите и подопечните им мутри. Тогава ще престанем да се мразим, защото ще знаем, че и от нас става нещо и не сме най-кьопавите в Европа.

Винаги съм твърдял и продължавам да твърдя, че поведението на народа се задава от управляващите и дори той да е стигнал до пълна развала, личностите, които го управляват, могат да го измъкнат оттам. Да се намерят тези личности и да се сложат нещата в България на мястото им.

Партия „СВОБОДАТА” да излъчи свои кандидати за президент и министър-председател. За да престанем да произвеждаме емигранти и преминем отвъд констатациите.

...

След написването на горния текст бях призован да се включа в дискусията, която се оформи под него (130 мнения!) и реших да го направя – от уважение към хората, които посещават сайта svobodata. com., както и заради убедеността си във важността на темата.

Един от участниците във форума настоя да изясня в подробности своето предложение за създаването на партия „Свободата”. Ето,изяснявам го.

Най-напред името „свободата” звучи добре. Актуално звучи. „Свободата” е нещото, което в България през повечето време е липсвало или ако се е появявало, то е било за малко, до следващото ни заробване, при това все неподходящо.

„Свободата” предполага самоуважение. За българина това е нетипична и непонятна дума. Също както и думата „европеец”. Кажи на някого в България, че е свободен човек или европеец – ще се обиди и ще те намрази. За да привикне с тези думи българинът трябва да участва в обговарянето им, да се ангажира с отстояването им. Това е стъпка към неговата културна и морална зрялост, особено в страна като нашата, където държавата, бандитите и безкултурието са едно и също.

„Свободата” е категорията на даровитите и мислещите със собствените си глави. Затова никоя от досега управляващите партии в България не е изпитвала симпатии към нея. Напротив – собственото мислене и мнение винаги се е наказвало; кога с изключване, кога с лагер, кога със смърт.

„Свободата” е когато сбъркаш, да си признаеш. Кой управляващ партиец от последните две десетилетия си е признал грешките?

„Свободата” е дясна категория. Тя съдържа личностно начало, никога колективно. Колективната свобода е нелеп оксиморон от речника на маркс-ленинските идеолози, измислен да държи в подчинение заблудените.

Щом досега у нас десницата непрекъснато се проваля, значи в нея не е имало десни личности. Имало е несвободни хора, зависими от собствените си биографии; от парите и привилегиите, с които са били успивани.

Това обаче не означава, че опитите да се намерят истински десни лидери трябва да престанат. Както и не означава, че сме орисани да бъдем единствената страна от бившия Варшавски договор, която не може да се измъкне от хватката на посредствеността и продажността.

„Ръката, която сочи мърсотията, трябва да е чиста”, казва Цицерон. Ако хипотетичната партия „Свободата” има късмет да случи на „чисти” учредители, това ще е първата морална българска партия от 1989 година насам, при цялата условност на това понятие.

На България са нужни политици, които да възпитават хората с личния си пример. Интелигентни политици, а не селяни, полуселяни и полуграждани. Политици, които са надживяли суетата и оттук нататък освен за собствените си къщи с градинки в Драгалевци ще мислят и за къщите с градинките на останалите.

Няколко души във форума се обединиха около мнението, че партия се прави със силно лобиране и най-вече с много пари. Друг добавя, че ако се появи партия, която да заплаши управлението на комунистите, срещу нея „ще се изправи мощта на една масивна престъпна олигархия”, която може да предизвика гражданска война.

Вероятно е така. Тогава да поразсъждаваме. Многото пари са при много богатите. Много богатите са Съединените американски щати и Русия. За Русия има достатъчно кандидати на опашката за финансиране, пък и тя вече е дала в България на когото трябва. Остават САЩ, които тепърва има да дават, ако искат да предоставят втори шанс на българската демокрация (първият беше по време на правителството на Ф.Димитров). Така че естествено е партия „Свободата” да потърси пари зад океана, при това не какви да е пари, а пари, които да конкурират руските.

Иначе казано, партия „Свободата” се нуждае от съюзник в лицето на Щатите, което не означава, че аз съм нает от „щатски” сили, за да пропагандирам създаването й.

Има и други варианти. Партия „Свободата” да се създаде:

– със собствени средства – тоест с малко средства – затова пък с ентусиазма на свободни и достойни хора, които да подтикнат българите към свобода и достойнство;

– заради акта на покаяние спрямо жертвите на комунизма, който тя ще извърши от името на цялата нация (не съм чул някой „ляв” или „десен” политик в последните 20 години да се е извинил за престъпленията на комунизма);

– с цел изчистването на потъналата в мръсотия държава.

И най-важното: за да обяви на всеослушание, че лъжата е основна част от комунистическата идеология, и че прокламираният на Запад край на комунизма е красив мит.

Самият факт на съществуването на партия „Свободата” ще накара хората отвън да ни погледнат с уважение, вместо с досегашното презрение, като същото се отнася и за хората отвътре.

Дори да бъде създадена само заради изброеното дотук, партия „Свободата” ще има привилегията да бъде първата българска Партия-на-неизмамата.

...

„Като тръгнеш с гъските, ще станеш гъска; като потеглиш с Омир, ще станеш Ахил, Хектор, Одисей или Агамемнон” – казал един автентичен български политик и банкер, преди комунистите да го обвинят в сваляне на народната власт и да го осъдят.

20 - 28 май, 2011

Авторска бележка: Силно препоръчвам форумните коментари към този текст! Те са достоверна картина на състоянието на българското „гражданско общество” тогава през 2011, но и сега, 2 години по-късно.