ЗАЩО ОТВАРЯНЕТО НА ДОСИЕТАТА НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ТАЙНИ СЛУЖБИ Е ПРИОРИТЕТ В ДНЕВНИЯ РЕД НА БЪЛГАРИЯ

                                                                  или

 

       заклинанията „против” и аргументите „за” отварянето на

 

 

      1. „Отварянето на архивите на ДС и РУМНО ще взриви държавата (теза на БСП/БКП, агентите, сътрудниците на ДС и пр.).”

        Отговор: Ако става дума за агентурно структурираната посткомунистическа държава – да, разбира се, ще бъде “взривена”, защото ще лъсне цялостната подмяна на един естествен процес на демократизация в България след 1989 с фалшив такъв, извършена от преименуваната компартия; ще стане ясно каква роля са играли и продължават да играят в този процес и днес онези, които са били част от репресивния апарат при комунистическия режим, както и онези, които са им помагали в потискането и издевателствата над българските граждани, в унищожаването на гражданските права и свободи у нас. Ще бъде взривена и носталгичната представа за истинския лик на „социалистическата” държава – НРБ.

      2. „Отварянето на архивите на ДС и РУМНО ще произведе ужасяващ ефект в средите на демократичните сили и в настоящата опозиция на управлението на БСП/ДПС/НДСВ.”(теза на – виж по-горе).

       Отговор: Ужасяващият ефект ще се стовари изцяло именно върху властващите политически и икономически фактори, разкривайки категорично техния контрол и взаимодействие с престъпните структури в страната, с техния генезис и зависимостта помежду им; ще станат видими схемите и пътищата, по които компартията и принадлежащата й агентура са трансформирали някогашната си тотална власт и откраднатите от българските граждани и държава милиарди, заемайки днес ключови позиции в т.нар. бизнес, вътрешна и външна политика. Ще узнаем кой създаде мафията в България и кой я закриля до ден днешен, кой изпра и продължава да пере мръсни пари от външни и вътрешни криминални източници. Що се отнася до демократичните сили и опозиция, ще излязат от анонимност единствено внедрените и подготвени от службите и компартията жокери, които ерозираха и продължават да ерозират демократичната общност и доверието в нейните политически представители.

 

        Отговор: Нищо подобно. Всъщност ще стане ясно от все още неунищожените документи за чия „национална” (или по-скоро партийна) сигурност са се грижили щатните и нещатните „рицари на плаща и кинжала” по време на комунистическата диктатура у нас, как са подпомагали колегите и началниците си от КГБ и какъв национален интерес е защитавал др.Емил Боев в Мюнхен, Лондон или Копенхаген. Защото разкритата до момента документация за отвличането на Борис Арсов от гр.Орхус (Дания) и последвалото му убийство в Пазарджишкия затвор през 1974 г., организирано и реализирано от ДС, подпомогната от Щази, както и за убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. трудно могат да убедят някой, че това са били действия в защита на националните интереси или от полза за националната ни сигурност!?

          Ако ли пък в комунистическите тайни служби са работили и достойни хора, защо до този момент поне един от тези достойни хора не излезе открито и публично да разкаже как действително стоят нещата с опита за покушение срещу Папа Йоан Павел Втори и „българската следа” в него? Упоритото и нагло отричане не е аргумент и не е ефикасна защита; нещо повече, то вече сериозно вреди на авторитета и представата за уж демократичната България. Впрочем, комунистите и обслужващият ги персонал по същия начин и маниер отричаха и за отвличането на Арсов, и за убийството на Г.Марков – без капка свян и достойнство. Така отричаха и за концлагерите, за изтезанията и убийствата без съд и присъда. Така отричаше и Славков за съучастието си в корупционни сделки в рамките на МОК. Те всички отричаха цинично до момента на изваждане на бял свят на документираните доказателства за съответните деяния. После млъкваха. Независимата медиа услужливо бързо „забравяше” (с незначителни изключения) за разкритията, те не се тиражираха и коментираха в национален мащаб – така, както би следвало обективно да стане в една законова и правова държава с конституционно гарантирани свобода на словото и право на информация. Нямаше и търсене на отговорност и последствия за извършителите на тези престъпления, обществото тъй и не разбра какво точно се е случило, случило ли се е наистина или е просто проява на световната антибългарска пропаганда и опит за политически компромати и злепоставяне на добрите български разузнавачи, на добрите български комунисти/социалисти, на добрите български демократи, журналисти, магистрати, бизнесмени и пр.

           Но ако в дейността на бившите тайни служби няма нищо осъдително и техните служители и сътрудници се гордеят с тази си дейност, то най-добре е да се отвори архива и тази гордост да бъде споделена с гражданите на България. Какво лошо има в това, нали?

  

       4. „Отварянето на архивите на ДС и РУМНО не е най-важното в дневния ред на България и на българските граждани. Приоритетите са други – ЕС, доходите на хората, социалните проблеми и пр.”(теза на – виж по-горе).

        Отговор: Точно обратното – именно разсекретяването на тези архиви е т.№ 1 в дневния ред на България, защото

-          ще стане ясно кой кой е бил и кой е днес в различните ешелони на властите – законодателна, изпълнителна, съдебна – както и в онази, която наричаме четвърта власт – медиите, оформящи т.нар. обществено мнение, по-скоро влияещи върху избирателите в навечерието на избори или в случаи на сериозни и компрометиращи във вътрешен или външен аспект скандали сред властимащите с оглед тяхното (на скандалите) неглижиране, елементаризиране и…забравяне от хората, т.е. подхранване на обществената амнезия и отклоняване на вниманието на гражданите от тези неудобни за властта, но станали част от нашето всекидневие инциденти (напр. корупция, кражби, убийства, закононарушения и т.н.);

-          ще се види кой създаде силовите групировки и узакони техния повсеместен рекет над гражданите;

-          ще разберем кой толерира уродливото ценообразуване на стоковите борси, на пазарите и по магазините и по този начин ограбва българския производител, честните дребни търговци и предприемачи и в крайна сметка – бедния български гражданин; с други думи – кой разбогатява като разбойник-комисионер за наша сметка. Ще лъснат покровителите на мутрите с дебели вратове и черни джипове;

-          ще узнаем кой приватизира под масата, кой създаде и регистрира  „пирамидите” и фалира  банките; кой с откраднатите ни пари закупува недвижимости, строи хотелски грамади, унищожава природата и безцеремонно погазва неефективното ни законодателство и яловата ни правораздавателна система.

 

        Когато всичко това стане ясно и приспиваният вече 17 години българин се събуди, само тогава България ще тръгне на чисто по п ътя на съграждане на нормалната държава и държавност, към честното, прозрачно и отговорно управление, към бързото подобряване на качеството на живота, увеличаване на доходите и просперитет. Тогава вероятно вече ще можем наистина да говорим за онези приоритети, които сега някои неистово ни налагат като дневен ред.

 

                                   14.07.2006                                     Крум Славов